За стиловете на поведение в конфликтна ситуация

Н�а �а да си представим няколко конфликта, в които сме въвлечени и да се опитаме да изследваме нашата оценка на случилото се, действията ни, отношението ни към останалите участници, начините, които предлагаме за изход от ситуацията.

Ще открием повторяемост на нашето поведение, независимо че една от ситуациите може да е конфликт във фирмата, друга - противоречие с приятели, третата - изострен семеен проблем. В това няма нищо особено. Нормално е ние, възпитани и привикнали да възприемаме света по един начин, да действаме сходно в различни ситуации.

Основното твърдение на системата за решаване на конфликти е, че докато не разберем и изследваме особеностите на собствения стил на поведение в конфликтна ситуация, по-трудно може да разчитаме на промяна на някои от елементите му. При конфликтни ситуации най-вече

разграничаваме няколко вида непродуктивно поведение

- Твърдо поведение:
Аз отстоявам възгледите си, така че имам проблеми, когато трябва да се откажа от тях. След като веднъж съм изразил мнението си, не обичам да го променям. Не се съобразявам с мнението на другата страна. Търся на всяка цена постигането на своята цел и ми е трудно да призная, че съм сгрешил.

- Нерешително поведение:
Предпочитам да изоставя своята позиция (а следователно и интереси), но да поддържам хармонични отношения с другите. Във фирмата колегите често не обръщат внимание на моите идеи и мнения. Старая се да бъда "групов играч", човек, който поддържа консенсуса.

- Намесващо се поведение:
Навикнал съм да се намесвам в спорове и решаване на проблеми, дори когато не е моя работа. Защитавам моите интереси по твърде личностен начин. Най-добрият път нещата да бъдат направени, е да стане така, както аз смятам. Искам да бъда лично включен в процесите на взимане на решение и тогава, когато не е необходимо.

- Отбягващо поведение:
Избягвам противопоставянията, които са натоварени емоционално. Избягвам да се ангажирам лично с решаването на даден спор или проблем, ако мога да възложа тази работа на някой друг. Дори когато другите споделят чувствата си, оставам спокоен и запазвам моите чувства за себе си. Предпочитам логиката пред личното убеждаване.

Както се вижда, неефективното поведение е описано в категории "твърдо-гъвкаво" и "личностно ангажирано (намесващо се) - неангажирано (отбягващо)". Ако ги представим като крайните точки на две оси на една скала, то при тяхното съчетаване се получават 9 различни типа възможно поведение в конфликтна ситуация.

1. Поддържане (твърд, безличностен) - едностранно действие за поддържане на статуквото, като се избягват действия спрямо различаващи се възгледи. Подобно неангажиране е конструктивно само като временна стратегия.
Приложимо е, когато се нуждаем от време да се събере информация, да се спечели подкрепа. Този начин на поведение позволява да се спечели време за охлаждане на емоциите.
Ако се подценява, може да си зададем въпроса остава ли ни време да съберем достатъчно информация, да "охладим" страстите, преди да започнем действия.
Ако го надценяваме, е редно да се запитаме не изчакваме ли твърде дълго, за да започнем да бъдем възприемани като някой, който не желае да поема разумни рискове и докато събираме информация, проблемите не се ли натрупват заплашително.

2. Смекчаване (гъвкав, умерено личностен) - предлагане на собствените възгледи за основа за решаването на конфликта, като се подчертават преимуществата им и се пропускат или се подценяват алтернативните възможности.
Приложимо е, когато сме наясно относно собствената позиция, но нямаме сила или енергия да наложим цялостно обсъждане на проблема или искаме да задържим информация, защото знаем, че ще нараним другите или че им липсва зрялост да се справят с нея.
Ако се подценява, ставаме често неспособни да убедим другите в правотата на идеите си.
Ако се надценява, изглеждаме като манипулатори, възприемат ни като хора, които дават само информация, която може да им служи.

3. Доминиране (твърд, личностен) е едностранна употреба на сила и влияние, за да постигнем приемане на нашите идеи.
Приложимо е, когато е необходимо бързо решение и сме убедени, че другата страна в конфликта не може да предложи нещо съществено или проблемът е твърде прост, за да се губи време.
Ако се подценява, ни възприемат като нерешителни хора, без твърди убеждения.
Ако се надценява, ни смятат за несъобразяващи се с другите, които държат останалите в зависимост или потискат инициативите им.

4. Правило за решение (умерено твърд, безличностен) - търсим обективно правило или външен критерий за решаване на проблема.
Приложимо е, когато е по-важно да бъдем честни и безпристрастни, отколкото да намерим конкретен изход от спора, или когато всяка алтернатива е по-добра, отколкото очертаващата се патова ситуация.
Ако се подценява, губим време за обсъждане на различия, които не са толкова важни.
Ако се надценява, изглеждаме като хора, които отбягват личното противопоставяне.

5. Съвместно съществуване (умерено гъвкав, умерено личностен) - съвместно решение да се следват различни пътища, без да се изразява враждебност.
Приложимо е, когато двете страни смятат, че са прави и има необходимост от повече доказателства да се убеди едната да промени мнението си.
Ако се подценява, съществува риск от прекалено много неясноти в процеса на решаване на спора или възможността да бъдем опровергани чрез паралелни експерименти.
Ако се надценява, губим време и ресурси, за да съществуват едновременно твърде много експерименти по отношение намирането на решение на спора.

Виж продължението...