Още преди Австрия да поеме председателството на Европейския съюз (EU2006.at) в началото на годината, австрийският министър на външните работи Урсула Пласник предупреди, че не трябва да се очакват чудеса.
Аргументите за това бяха ясни - канцлерът Волфганг Шусел и Пласник напомниха, че Австрия е сравнително малка държава, а Виена "наследява" от Лондон застой във фундаментални сфери на европейската политика.
Макар да залагаше на стратегическото си място на континента между Изтока и Запада, Виена осъзнаваше, че не може като председател на ЕС да се пребори с доминиращите отрицателни настроения в две от страните основателки на съюза - Франция и Холандия.
Двойното "не" на френските и холандските гласоподаватели срещу проекта за Европейска конституция миналата година разтърси из основи европейския проект, засилвайки съществуващите и отприщвайки дремещите противоречия.
Политици и дипломати бяха наясно, че каквото и да предприеме Австрия,
няма да станем свидетели на съществени решения или развитие
на проблемите в европейската политика преди 2007 г., когато трябва да бъдат избори във Франция и Холандия.
За България обаче австрийското председателство беше от изключително важно значение, тъй като през неговия шестмесечен мандат трябваше да стане ясна окончателната препоръка на Европейската комисия за членството на София в ЕС.
Колкото повече наближаваше решаващата за страната ни среща на върха през юни, толкова повече варианти започнаха да се тиражират в европейското пространство.
В политическия речник се наложи терминът "предпазни клаузи"
Заговори се за три варианта: едновременно приемане на България и Румъния на 1 януари 2007 г., както едновременно се водиха преговорите за присъединяване с тях, отлагане на една от двете страни с една година или едногодишна отсрочка и за двете.
На 16 май "съдебното жури" влезе в залата и се произнесе, както се изрази европейският комисар по разширяването Оли Рен.
Еврокомисията обаче прехвърли горещия картоф на следващия председател на ЕС, Финландия, тъй като реши да оповести препоръката през есента, давайки последен срок на България и Румъния да отстранят пречките по пътя към ЕС.
За България бяха ясно очертани три насоки за ускорени действия - корупцията, организираната престъпност, ефикасното усвояване на еврофондовете.
Министър-председателят Сергей Станишев заяви в интервю за критичния германски вестник "Билд", че ако запази сегашното темпо на реформи, България ще е готова за присъединяване на 1 януари 2007 г.
Още в началото на януари Шусел каза в интервю пред "Интернешънъл хералд трибюн", че България постига огромен напредък в борбата с организираната престъпност.
На срещата на Европейския съвет на 15-16 юни в Брюксел австрийският канцлер заяви, че България и Румъния са 100% интегрирани в ЕС и че
разширяването на съюза с двете страни не е дискусионен проблем
След това председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Дурау Барозу също каза, че въпросът за приемането на двете страни е решен. По предложение на австрийското председателство в заключителната декларация на срещата бе прибавена точка 49, в която се припомня, че присъединяването на двете страни е неразделна част от петото, историческо разширяване на ЕС.
В друга точка, посветена на България и Румъния, ръководителите на ЕС потвърдиха целта двете страни да бъдат приети в Евросъюза по график, през януари 2007 година.
ЕС изрази увереност, че при необходимата политическа воля София и Букурещ могат да постигнат членство на тази дата. Австрия многократно подчерта практическите ползи от членство в ЕС на България, където алпийската държава има най-големия дял чуждестранни инвестиции.
Предвид огромния икономически интерес на Виена в Западните Балкани, не бе чудно, че един от главните нейни приоритети бе тяхното интегриране в ЕС като гаранция за стабилност и сигурност. Този въпрос бе основна тема на срещата на външните министри от ЕС в Залцбург през март.
На срещата на върха през юни
европейските лидери се отказаха да въведат "абсорбционния капацитет"
- или способността на ЕС да приема нови страни - като твърд критерий за бъдещи разширявания на съюза.
Този критерий се вписа много добре в хладното отношение на Австрия и Германия към евентуално членство на Турция в ЕС, но гласовете "против", предимно на Великобритания и десетте нови страни членки от 2004 г., натежаха.
На същата среща на върха през последния месец от виенското председателство се взе важно решение и по отношение на политиката на прозрачност. Всички обсъждания на Съвета на ЕС по законодателни актове, които трябва да бъдат приети съвместно с Европейския парламент, ще бъдат публични.
От името на ЕС Австрия зае ясна позиция по международни проблеми като идването на власт на ислямисткото движение "Хамас" в палестинските автономни територии, погрома срещу опозицията в Беларус около президентските избори, вълненията след датските карикатури на пророка Мохамед, кризата с ядрената програма на Иран, разкритията за тайни полети и затвори на ЦРУ на европейска територия, независимостта на Черна гора.
Постигането на единодушие между Европейския парламент и националните правителства за финансовата рамка на ЕС за периода 2007-2013 г. бе неоспоримият успех за австрийското председателство.
Друг плюс за Виена бе приемането на принципно споразумение за директива за либерализиране на услугите. То сложи край на тригодишни ожесточени спорове за сектора на услугите, който има дял от около 70 процента от БВП на ЕС.
На Австрия се падна честта да
възобнови преговорите за Европейската конституция и бъдещето на ЕС
след едногодишната пауза за размисъл след отрицателните референдуми във Франция и Холандия.
Страната, срещу която преди шест години останалите 14 европартньори наложиха санкции заради участие на крайнодясна партия в правителството, сега започна съживяване на евроконституцията.
Предварително Шусел подчерта, че проектодоговорът не е мъртъв, но "събуждането" му ще бъде трудно. След нова вълна от мнения и призиви стана ясно, че най-вероятно новият тласък на конституцията ще даде германското председателство след година и дотогава процесът по нейната ратификация не трябва да спира.
След като дебатите очертаха възможност за промяна на името на документа и за преработка на неговото съдържание, Шусел обяви началото на френското председателство през 2008 г. за краен срок, до който да се реши съдбата на Европейската конституция.
Така без чудеса и съвсем прозаично
Австрия предава председателството на Финландия
заедно с висящите въпроси за Европейската конституция и един от най-приоритетните проблеми пред ЕС днес - възвръщане на доверието на европейските граждани и националните правителства чрез по-голямо участие и контрол в процеса на взимане на решения в съюза.
