Със съдействието на Гьоте институт през март на сцената на Народния театър "Иван Вазов" работещият от години в Германия Гочев ще представи два свои спектакъла. На 21 и 22 март ще се играе "Битката на негъра и кучетата" от Бернард-Мари Колтес в постановка на "Шаушпил" - Франкфурт, продукция на "Фолксбюне", Берлин, а на 24 и 25 март - "Персите" от Есхил - постановка на "Дойчес театер", Берлин.
И в двата спектакъла играе Самуел Финци
- популярният на много европейски сцени син на Ицках Финци.
Димитър Гочев е роден в Първомай през 1943 г. Следвал в Хумболтовия университет в Берлин - първо ветеринарна медицина, после театрознание. Ученик е на швейцареца Бено Бесон, доведен от Брехт в неговия театър "Берлинер Ансамбъл" през 1949. Гочев работи с Бесон в "Дойчес Театер" и "Фолксбюне", асистира на Фриц Маркварт в актьорското училище в Потсдам.
Първата му постановка е "Женска комедия" от Хайнер Мюлер в градчето Нордхаузен в тогавашната ГДР. През 1979, след като комунистическият режим изгонва от страната певеца поет Волф Бирман и го лишава от гражданство, Гочев, като много други интелектуалци, напуска ГДР, връща се в България.
През декември 1982 г. на сцената на Театър "София" излиза неговата постановка на "Филоктет" от Хайнер Мюлер. Тя е повод драматургът да му напише писмо, което според някои "е не по-малко важно от пиесата".
"В телесния език на вашата постановка в театър "София" видях превода на текста в театър, трансформацията на сюжета от възел на противоречията в тест за изпитание на участниците, съпротивата на телата срещу насилието на идеите, думата, която ще стане смърт", пише знаменитият писател, който се превръща в духовен учител и висок пример за българския театрал.
През 1985 г. Гочев е поканен в Кьолн, за да постави "Квартет" на Мюлер и повече не се връща в България. Работи в Базел, Хановер, Дюселдорф, Бохум, Хамбург... с текстове на Лесинг, Бернар Мари-Колтес, Софокъл, Шекспир, Стриндберг, Чехов, Бюхнер...
Критиката в Германия, Австрия и Швейцария никога не пропуска постановките му, а през последните години го следи особено внимателно във "Фолксбюне" и "Дойчес Театер" в Берлин.
През 1991 г. получава наградата на Съюза на критиците в берлинската Академия на изкуствата, а през 2006 г. - наградата на Берлинската театрална среща за "Иванов" от Чехов във "Фолксбюне". В мотивите на журито е записано: "Гочев поставя "Иванов" като гротескна комедия на едно общество в стагнация и постига такова разголване на душата, в което се разкриват безпощадно ясно отчуждението и самотата на модерния човек."
Последният гастрол на Гочев в София беше през 2001 г. с "Буре барут" от Деян Дуковски, постановка на Общинския театър в Грац, Австрия. "Бях много против да гастролираме: на краставичар краставици да продаваме, но актьорите искаха. Оказа се, че наистина имаше смисъл", спомня си режисьорът.
В голямо интервю за Людмила Димова от сп. "ЛИК"
Димитър Гочев разказва:
"През 60-те години напълно бях загубил интерес към театъра. Бях гледал в театър "Трудов Фронт" (по-късно "София") драматизация на "Нонкината любов" от Ивайло Петров.
Нонка и председателят на текезесето се бяха залюбили, а тоя пък е партиен секретар или нещо от този род и има семейство, страшна драма. В сюблимния момент, когато трябваше да се прегърнат и целунат, се изгасяше осветлението да не се покварим.
Оттогава спрях да ходя на театър - в най-интересните моменти гасят осветлението. Имах влечение към филми. Една прекрасна жена, с която имах любовна връзка в Берлин, дисидентка, ама хубава, ми каза една вечер: "Ще отидем на театър."
Аз се възпротивих, обаче тя ме убеди, че има някакъв режисьор от Швейцария, който прави много интересни постановки, и ме замъкна на театър, с малко закъснение дори влязохме на втори балкон.
И като ме тресна по главата някакъв протуберанс, направо ме вцепени. Цял нощ обикалям около театъра.
На сутринта пристигат актьорите и Бесон, задават се оттам. Тук (посочва с ръка) му преградих пътя. "Ние, казах му, трябва да правим заедно театър." Той потърси с поглед портиера за помощ, но него го нямаше, опита се да избяга в ресторанта, обаче аз го преследвам и не го оставям на мира.
И той каза:"Добре де, щом като искаш, заповядай." И оттогава не съм излязъл.
Естествено, връзката с Бесон много се задълбочи, като негов асистент го доведох в България с помощта на Николина Томанова, тя беше директор на театър "Трудов фронт", и преди всичко на нейния съпруг, който беше в ЦК на БКП. Годината беше 1975-а, "Както ви харесва" от Шекспир, още се помни... "
За работата с в "Персите" Гочев казва, че в се е опитал да постигне краха на една империя като фарс, един обрат от трагедия във фарс. "Мисля, че направихме сериозна крачка към фарса. Защото играе Финци..."
Една болка на режисьора е, че от години иска да постави Боян Папазов, който обаче е непреводим на немски. "Всъщност е преведен, но ялово. Дано Боян ме чуе: огромна ми е мъката, че не мога да го поставя, не съм намерил още еквивалента. По-добре без Папазов, отколкото половин Папазов. Много често го чета рано сутрин. Това ме занимава, евентуално, ако намеря енергия, него да поставя в България. Но нещо не ми стиска..."
За "Персите" (премиерата е била на 7 октомври 2006) "Зюддойче Цайтунг" писа:
А под заглавие "Надеждата умира първа" седмичникът "Цайт" отбелязва:
"... Както винаги Гочев избягва високия тон на трагедията. Това е негов стил ? който обаче маркира и една граница на постановката. Отказът от патос кулминира в ролята на вестоносеца, донесъл от далеко ужасните новини. Финци и Кох играят ролята в тандем, със синхронни жестикулации и слово, на ръба на шегата и фарса. Толкова перфектно функционира двойката, в такава виртуозна хармония, че нищо не предава най-чудовищния военен бюлетин. Липсва височината на падане. Няма предчувствие за пропаст..."
Сред постановките на Димитър Гочев през последните години са и: "Смъртта на търговския пътник" от А. Милър, "Платонов" по А.П. Чехов, "Саломе" от О. Уайлд, "Германия" и "Филоктет" от Х. Мюлер, "Приказки от Виенската гора" от О. фон Хорват, "Тартюф" от Молиер, "Голямото плюскане" по филма на М. Ферери и др.
