Т рудно е да се каже кое е по-трагично. Това, че в либийска болница са били заразени с вируса на СПИН стотици деца и много от тях бяха обречени да умрат от неизлечимата болест, или това, че хора от болничния персонал трябваше да бъдат обвинени за тяхното убийство и осъдени на смърт чрез разстрел.
Сега, на финалния апелативен процес на медиците, които са в затвора от седем години заради тези отвратителни обвинения, либийският съдия е изправен не само пред морална дилема.
Той трябва да определи каква страна е Либия
Дали е място, където правосъдието е безпристрастно и търси истината, или държава, в която невежеството, предразсъдъците и натискът да се предпазят влиятелни хора от упреци продължават да надделяват над очевидните научни доказателства.
Досега отговорът на този въпрос беше доста ясен. През 1999 г., след като местен вестник разкри за мистериозна СПИН инфекция сред деца, лекувани в държавната детска болница "Ал Фатах" в Бенгази, втория най-голям либийски град, полицията набързо арестува медицински работници.
11 членове на управата на болницата и 17 чужденци бяха освободени. Но сред призивите за отмъщение, отправени от обезумелите от мъка семейства на заразените деца, петте наети неотдавна в болницата българки и Ашраф Хаджудж, роденият в Либия палестински лекар, бяха обвинени не само в немарливост, а в умишлено заразяване на децата като част от шпионски заговор, целящ геноцид.
Това обвинение впоследствие отпадна, но беше заменено с друго още по-нелепо - шестимата са експериментирали с антиретровирусно лекарство върху живи пациенти в полза на неназована чуждестранна фармацевтична компания.
Някои от подсъдимите признаха, че са вършили това,
но по-късно се отрекоха от признанията си, като казаха, че те са били изтръгнати с мъчения. Свидетели, които са излежавали присъди в същия затвор, потвърдиха, че са виждали как медицинските работници са били бити, измъчвани с електрически ток и заплашвани с насъскани срещу тях кучета.
Най-малко три доклада, които видни чужди експерти изготвиха по поръчка на либийското правителство, оневиниха българските медицински сестри и снеха личната отговорност от тях.
Те посочиха като вероятната причина за заразата общото плачевно състояние на хигиената в болницата. Френски, швейцарски и италиански експерти отбелязаха, че епидемията е започнала най-малко година преди обвинените медици да пристигнат в Либия и е продължила и след арестуването им.
Европейските правителства не отговориха публично на намеците на Либия, че с "кръвнина" може да се осигури освобождаването на подсъдимите. Но трескавата тиха дипломация подсказва, че има опити за сключване на сделка.
Беше създаден фонд, който да помогне на жертвите на СПИН и на семействата на 52-те деца, починали от заразата. През последните два месеца близо 400 болни либийчета бяха приети за лечение в европейски болници.
Няколко правителства обмислят освен това възможността за сключване на договори в областта на отбраната. Може би тъкмо това е необходимо, за да бъде накарано либийското правосъдие да заработи.
