Да се завърнем у дома

„Можеш ли да си представиш един ден, в който слънцето няма да изгрее?”. Тези разтърсващи думи прокънтяваха от устата на моята приятелка дълго в моето съзнание. Накара ме да се замисля за всичко дребно и на пръв поглед незначително, което ме заобикаля. За всички малки частици от пъзела - мястото, което обитавам – планетата Земя.

В разпръснатите си мисли понякога се случва да замълчим и да се засрамим от това, което сме сътворили. А всъщност най-простото и същевременно най-трудно нещо, с което можем да зарадваме майката Земя, е да действаме съзнателно.

Днес навсякъде по спирките, стените на сградите са налепени с все повече плакати и афиши, подтикващи ни да не замърсяваме околната среда и да пестим енергията. Където и да се обърнем, две млади ръце ще ни подадат поредната брушура, която рядко поглеждаме или по-често изхвърляме в най-близкото кошче за буклук, а защо не и на улицата? Толкова много презентации, конференции, събирания. Толкова много оратори, които мълвят красиви думи за проблемите със замърсяването на околната среда. В тези моменти сякаш тайничко се замисляме, изчезват проблемите от ежедневието ни. И се концентрираме върху високите температури, белите мечки или децата от нискоикономически развитите страни. Само и единствено в тези моменти ние мислим за братята и сестрите си, които имат нужда от нашето съдействие. И въпреки всички загубили надежда очи, аз виждам сред всички тях онези усмивки, които блестят изпълнени с най-човешкия саможертвен подвиг, защото те са способни да заразят останалите.

„Не знам, но бих направила всичко по силте си то да не спира да изгрява всеки ден.”. Виждам красотата всеки ден около себе си и не мога да си представя да я изгубя. Не мога да си представя всяко малко творение, създание да изчезне и да бъде заличено от Земята. Не мога да си представя как след години на моите деца ще разказвам за изчезнали видове животни, на които се възхищавам сега. Не мога, а и не искам.

omnis mundi creatura

quasi liber et picture

nobis est in speculum 1

Тогава нека застанем смело зад всяко едно творение, заобикалящо ни. Нека обичаме морето като свое дете и не го храним с химикали. Нека обичаме слънцето, луната, звездите като свои братя и сестри и нека успяваме да ги виждаме по-често. Нека обичаме земята като своя майка и не я стъпкваме и рушим. Нека обичаме въздуха като свой баща и не го застаряваме с всеки изминат ден.

Всяко малко зрънце, всеки малък кълн е в нашите ръце всеки отделен миг. И ако с цялата си обич на своето същество успеем да подредим пъзела, ще успеем да запазим семейството си цяло. Способни сме на неузнаваеми неша, когато сме заедно. Всеки един малък жест е зараждане на триумфа на човечеството – да се върне назад към древните си корени и да оголи душата си, за да облече околния свят в най-топлата дреха, наречена Единство. Ние, хората, знаем всичко това, защото то е вградено изначално в чипа ни преди да се родим. Нужно е дамо да си спомним от къде идваме, за да успеем да се завърнем у дома. Benedicite! 2

1 - „Всяко създание в света се разкрива пред нас като книга или картина.”

2 – „Благословете!”