Документът в 13 тома, озаглавен "Да инвестираш в развитието" (UNMillenniumProject.org), предлага конкретни начини за постигане на Целите на хилядолетието за развитие (MDG), включително и икономически мерки.
В текста, изготвен от Проекта на ООН за хилядолетието (независим консултативен орган, сформиран към генералния секретар на световната организация), богатите страни се призовават да харчат повече за развитие и се посочва, че освен парични помощи са нужни промяна в правилата на търговия и развитие на инфраструктурата в бедните страни.
"Да счупим капана на бедността в най-бедните страни - това е особено спешен въпрос на нашата сигурност. Когато хората нямат достъп до храна, медицински грижи, чиста питейна вода и възможност за по-добро бъдеще, твърде вероятно е в техните общества да се породи нестабилност, която да премине и в останалия свят", изтъкна икономистът проф. Джефри Сакс, който ръководеше тригодишния Проект на ООН за хилядолетието.
"Страните, където цари беззаконие и които се управляват от корумпирани лидери, не са в състояние да инвестират средства в здравеопазване, образование и пътища - посочва той и препоръчва: - Засилената международна подкрепа трябва да се насочи към държави, показали добро управление, и към държави, които се опитват да отворят икономиките си, да реформират политическите си системи и да се противопоставят на корупцията."
Докладът призовава за основни промени в системата за международно развитие, за която като цяло се констатира, че твърде често страда от липса на целенасоченост и ефективност.
Едва 30 цента от всеки долар международна помощ действително стигат до инвестиционната програма, осъществявана в конкретна нуждаеща се страна в подкрепа на борбата с бедността, глада и болестите, посочват авторите.
Според тях окрупняването на помощите и стратегическото им разходване на място ще направят помощите по-ефективни и не така скъпи.
В страните с ниски доходи едва 24% от помощите, получавани от двустранни донори, действително отиват за най-належащите инвестиции по Целите на хилядолетието за развитие, констатира документът.
Когато помощта е от многостранни донори, процентът е 54 - постижение по-добро, но все още недостатъчно.
"Въпросът е има ли ефект от предоставянето на помощи - посочват авторите на "Да инвестираш в развитието". - Налице са достатъчно доказателства, че когато са достатъчни и добре насочени, помощите работят. Проблемът е как и кога се предоставя помощта, на кои държави и в какъв размер."
В абсолютно доларово изражение призивът на авторите към богатите нации е да предоставят 135 млрд. долара като помощ за развитие през 2006 г. - увеличение с 48 млрд. долара спрямо сегашните ангажименти, възлизащо на около 5% от световните разходи за военната сфера.
До 2015 г. годишните равнища на помощта трябва да достигнат 195 млрд. долара, препоръчва докладът.
Допълнителната подкрепа първоначално трябва да възлиза на 5 млрд. долара годишно, нараствайки до 2015 г. на 7 млрд. долара, които да дадат тласък на науката и технологията в подкрепа на бедните, на здравеопазването, земеделието, енергетиката, управлението на околната среда, научните изследвания на изменението на климата.
Някои хуманитарни организации обаче се оплакаха, че на доклада му липсват амбиции, както и че предлаганите в него увеличения на помощите са твърде ниски, коментира Българската редакция на Би Би Си (BBC.bg).
Проектът за хилядолетието беше предложен от Кофи Анан през 2002 г. със задачата да разработи конкретен план за действие, чрез който светът да превъзмогне смазващата бедност, глада и болестите, тегнещи над милиарди хора.
2005 г. се очертава като ключова за мобилизиране на международна подкрепа за борбата срещу бедността и болестите.
Световните лидери ще се съберат най-напред на срещата на Г8 през юли, а след това в седалището на ООН през септември, за да ускорят напредъка към целите.
Междувременно в японския град Кобе започна конференция на ООН с участието на 300 експерти от 150 държави, на която ще се разисква как да се избягват навреме природните катаклизми.
Факти от доклада на ООН
По данни на световната организация повече от 1 млрд. души по света живеят с по-малко от един долар на ден. Други 2,7 млрд. се борят за оцеляването си с по-малко от два долара на ден.
Всяка година умират 11 млн. деца, повечето преди петата си година, а над 6 млн. биват покосени от напълно предотвратими болести като малария, диария и пневмония.
114 млн. деца не посещават училище, а 584 млн. жени са неграмотни.
Над 840 млн. души живеят в постоянен глад.
Над 1 млрд. души нямат достъп до чиста вода, а повече от 2 млрд. не разполагат и с елементарни санитарно-хигиенни условия. (Вж. и още от статистиката, предоставена от UNDP.bg).
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!