Според проф. Екълс, за да се увеличи броят на жените в науката, те трябва бъдат убедени, че това е социално занимание, включващо работа с хора и оказване на помощ, пише Democrit.com.
Професионалните наклонности на момичетата от VII клас имали малко общо със способностите им, за което свидетелства успехът на децата по съответните дисциплини, заключават специалистите при едно от изследванията, ръководено от самата Екълс и започнало през далечната 1983 г.
В проучването участвали близо 1200 мъже и жени (предимно бели), последните интервюта с които били проведени през 2002 г.
Проф. Екълс и колегите й открили също, че често самите родители умишлено омаловажавали способностите на децата си и подкопавали интереса им към научна кариера.
Дори в случаите, когато момичетата се оказвали по-добри математици от момчетата, родителите твърдяли, че математиката е по-трудна за дъщерите им, отколкото за синовете им.
Дневниците за разпределяне на учебните часове обаче показвали друго - и момчетата, и момичетата отделяли повече време на езиците и литературата, отколкото на решаването на задачи.
Семействата на момчета смятаха, че талантът и усилията са еднакво важни, докато на момичета подчертаваха, че упоритата работа е много по-важна от таланта, обяснява проф. Екълс.
Според психоложката учителите и родителите трябва да обясняват на децата предимствата на работата в научната сфера.
В дългогодишното проучване екипът анализирал и междуполовите различия при 20-годишните.
Оказало се, че полът играе важна роля за първоначалната професионална ориентация.
За разлика от мъжете жените предпочитали професии, които да им позволяват по-голяма гъвкавост и възможност да прекарват повече време със семействата си.
Освен това дамите предпочитали да работят с повече хора, а младежите се стремяли към ръководни длъжности.
Въпреки че младите жени имали по-висок успех, не те, а мъжете били склонни да оценяват по-високо способностите си и интелектуалния си потенциал, сочи изследването.
За да повишим увереността на момичета, трябва да им покажем, че учените работят в екип и решават проблемите заедно, заключава проф. Екълс и допълва:
"Младите хора си представят учения като ексцентричен възрастен човек с прошарена коса, който пуши цигари, размишлява задълбочено и страни от другите. В очите им той е типичен Айнщайн.
Трябва да променим тази нагласа и да дадем на децата си по-богата и нюансирана представа за това кои са учените, какво правят и как работят."
