Цената на капката

Н�о �одът някога е казал:”Капка по капка – вир!”По-късно,вероятно по време на интензивното изграждане на язовирите през 55-те години на миналия век, неизвестен автор е допълнил сентенцията:”Капка по капка – вир!Вир по вир – язовир!В пряк смисъл сентенцията ни мотивира да пестим и съхраняваме водата.Тогава никой още не е прогнозирал,че в далечното бъдеще тя ще бъде дефицитна и че цената й ще се равнява на златото.Някой ще каже,че това не пресилено.Никак не е,защото преди да оценят златото, древните народи са ценили много повече водата.Нейната цена е човешкият живот.Затова почти във всички митологии водата се обожествява.Цивилизацията в своя ранен стадий я демитологизира и обезцени.Замърси реките,езерата,моретата.И за тази демонстрация на сила и високомерие пак  се заплаща с живот.С мъчително отнетия живот на риби,животни и хора.В преносен смисъл сентенцията ни призовава за пестеливост.Пестеливостта е една от основните черти в народопсихологията на българина .Но тя не е достатъчно условие за висок начин на живот,за забогатяване.Ако се вгледаме в нашата история,трудно ще открием периоди,когато народът ни е живял добре.Той е пестял,за да оцелява.Грижата за оцеляване обаче отнема цялата ни енергия и ни обрича да стоим на едно място,лишава ни от амбицията да вървим напред.

Със спестените от народа ни пари са построени язовирите.Те не са малко.И въпреки правени по времето на социализма от държавата,и  възпети по поръчка на държавата,те са за сметка на лишенията на нашите дядовци и баби,на нашите родители.Те съществуват,те са наша национална гордост.Но не съвсем.Язовирите са били построени,за да се увеличат поливните площи,за да се повишат добивите…Тази цел оправдава лишенията.Но каква е в момента реалността.Трансформаторите на помпените станции са разбити и продадени на скрап.Металните тръби окрадени и продадени в Гърция и Турция.Ние оставаме без поливни площи,а гърците и турците ги увеличават.Реалността ме кара да мисля,че жертвената пестеливост на дедите и бабите ми,на родителите ми е поругана.Нагли галеници на властта са напълнили джобовете с парите на нашите предшественици – на моите и на вашите,на всички!Призивът “Капка по капка…” ми изглежда циничен.Не съм съгласен едни да пестят,а други да харчат…

След кражбите идват некадърността и безотговорността,които разколебават смисъла на “Капка по капка…”Построеното със спестяване може да се превърне в оръжие за масово унищожение.Най-близък пример е язовирът в Иваново,чийто води заляха село Бисер и взеха човешки жертви.И се започнаха обвиненията на партийна основа,започна се търсенето на виновния.Уважаеми политици,не разбрахте ли,че некадърността не е партийно оцветена!Тя обаче е агресивна и трябва да се обединим да я спрем,в противен случай ще ни унищожи за да не се съмнява никой в гениалността й.Правилната посока показаха частните фирми.Без медиен шум построиха къщите на най-пострадалите.Това е правилната посока,в която трябва да вървим.

Чувал съм,че язовирите не са строени само за поливни цели,а и със стратегически.В случай на нападение,ако се пуснат,те биха унищожили не само вражеската армия,а и големи територии от вражеските някога страни.Вероятно е било така…Но нека отново да се върнем на цената на капката.Някои я сравняват със златото,други казват,че е преувеличено.Аз пък казвам,че цената й е много по-висока.Тя се измерва с човешки живот: един,два,стотици,хиляди,милиони…Тя създава и унищожава  човешки живот.Всичко зависи кой и накъде я насочва.