Е врокомисарят по правосъдието, свободата и сигурността Франко Фратини, който е и зам.-председател на ЕК, представи в Брюксел докладите за напредъка на България и Румъния.
Еврокомисията разкритикува двете страни за липсата на напредък в борбата с корупцията, но не предложи да се наложат предпазни клаузи .
За България нито един от шестте показатели от т.нар. мониторингов механизъм не се отчита като изпълнен.
Основна слабост е борбата с корупцията по върховете, няма практически резултати и в борбата с престъпността. Поръчковите убийства са област на особено притеснение, конкретно последните няколко убийства на местни политици, които не са довели до никакви заведени дела, се изтъква в документа.
България и Румъния постигнаха голям напредък на ежедневна основа и заслужават нашето доверие, заяви Фратини, който подчерта, че това не е мониторингов доклад, тъй като България и Румъния са страни членки на ЕС.
Той изрази задоволство, че работата по докладите е дала възможност на Европейската комисия да посочи на двете страни "области на напредък и области на слабост".
"В България например са постигнати големи успехи в борбата с дребната корупция по границите на страната. Напредъкът в тази област е наистина голям", каза Фратини.
Същевременно той даде като пример за "област на слабост" в нашата страна, а и в Румъния, липсата на повече резултати в борбата срещу корупцията по високите етажи на властта, въпреки че и в двете страни имало напредък в това отношение.
В специален анекс към доклада за България се отбелязва, че по отношение на страната ни няма задействана предпазна клауза в областта на правосъдието и вътрешния ред, на вътрешния пазар, на земеделието, на икономиката, на сигурността на храните. Предпазна клауза в момента действа само по отношение на авиационната сигурност.
По отделните "проблемни области", които за нашата страна са шест, в доклада се посочва, че страната ни до голяма степен е изпълнила изискванията по "проблемна област едно" - приемане на конституционни поправки.
Въпреки това наблюдението по тази "проблемна област" ще продължи, тъй като още предстои поправките да бъдат приложени на практика.
По "проблемна област две" се посочва, че България е постигнала известен напредък в прозрачността на съдебния процес, "но ще трябва още време да се оцени дали новите закони ще доведат до очакваните резултати".
По "проблемна област три" (реформа в съдебната област) също се казва, че е постигнат "известен напредък" в засилване на отчетността, професионализма и ефективността на съдебната система в нашата страна.
По "проблемна област пет" (мерки за предотвратяване и борба с корупцията, особено по границата и сред местните власти), Европейската комисия смята, че "като цяло, тук е постигнат съществен напредък".
Сурови са обаче оценките на Европейската комисия във връзка с "проблемна област четири" (извършване на професионални и безпристрастни разследвания на твърдения за корупция по високите етажи на властта) и "проблемна област шест" (приемане на стратегия за борба с организираната престъпност, като фокусът се постави върху тежките престъпления, прането на пари и конфискацията на придобито по престъпен начин имущество).
Целта ни е не е да обвиняваме и да сочим с пръст, а да помогнем, изтъкна Фратини.
"Докладът е точен баланс на посланието - искаме да помогнем, не да поучаваме. Трябва да сме честни и открити, има още какво да се направи, но това е в интерес на българите и румънците, не на Брюксел.
Ще има помагаме на двете държави с нашите експерти, с окуражаване другите държави членки да участват в общи проекти, ще продължим и с механизма на наблюдение", заяви зам.-председателят на ЕК.
Следващият доклад на ЕК за България и Румъния ще бъде изготвен през лятото на 2008 г. До март същата година, правителствата в София и Букурещ трябва да изпратят свои доклади до Брюксел, които са сред основните източници на информация за ЕК.
Журналистите на пресконференцията бяха обединени в мнението си, че тонът на доклада е доста по-мек отколкото в проектодокумента, съдържанието на който медиите коментират от вчера.
Някои дори обвиниха еврокомисаря по правосъдието, че той лично се опитва да "захароса" документа, и то най-вече по отношение на България.
Имаше и такива, които директно поставиха въпроса дали комисаря знае колко точно са осъдените за корупция български политици от високия ешелон на властта и дали всъщност техният брой не е равен на нула.
В отговора си Фратини беше доста прям: не бива оценките за тона на доклада да са базирани на предварителния документ за него, който изобщо не е официален.
Той е просто база, изготвена от технически експерти, на която еврокомисарите да вземат своето окончателно решение, подчерта италианецът.
Относно евентуалното налагане на предпазни клаузи, Фратини заяви, че подобно предложение изобщо не е имало. Задействането им не е нормално явление в условията на пълноправно членство, а извънредна мярка, припомни той.
Днешният доклад на ЕК за България е балансиран и обективен, коментира министърът по европейските въпроси Гергана Грънчарова на съвместна пресконференция с ръководителя на Представителството на Еврокомисията в София Майкъл Хъмфрис.
Според Грънчарова основният извод от доклада е, че напредъкът за шестте месеца от членството на България, без да е чудо, показва, че механизмът за сътрудничество между България и Комисията по т.нар. проблемни области представлява успешна практика.
По думите й документът показва подкрепа за по-високите цели, които всички в България сме си поставили - модерна съдебна система, по-малко корупция и повече сигурност за хората.
Оттук нататък пътят е един - работа, партньорство и доверие, каза министърът.
На въпрос дали е удовлетворена от заключенията в доклада Грънчарова обяви, че ще бъде удовлетворена, когато България даде всички основания за прекратяването на механизма между страната ни и ЕК.
Майкъл Хъмфрис отбеляза, че прогресът на България е налице и не трябва да се подценява.
Действията отнемат време, в някои области има съществен напредък, а в други - по-малък, и именно там трябва да са приоритетите сега, каза Хъмфрис. Според него в крайна сметка страната ни ще постигне успех и ще изпълни критериите, тъй като има ясна воля за това.
Казаното от главния прокурор Борис Велчев тази сутрин за неточности в доклада е вярно, призна той.
По-рано днес преди заседанието на Висшият съдебен съвет обвинител №1 каза, че това е първият доклад на Европейската комисия, който съдържа значителни пропуски.
За мен това е малко изненадващо, коментира Велчев.
Хъмфрис уточни, че днешният доклад се позовава на представената от българското правителство информация до 31 март т.г. Докладът е взел предвид всички възможни източници, отбеляза той и посочи освен правителствения доклад, информацията на представителството на ЕК и данните от неправителствени организации.
Нямам съмнение, че в следващите месеци напредъкът ще бъде постигнат, отбеляза евродипломатът.
