България изглежда е готова за "меко кацане" на икономиката си тази година, твърдят експерти пред АФП, които изпращат сигнали за стабилност в контраст с дълбоката криза в повечето икономики от Източна и Западна Европа.
България устоява по различни начини. Тя е най-бедният член на Европейския съюз, но брутният й вътрешен продукт се увеличи повече от средното през последните години. Последиците от глобалната криза със сигурност се чувстват - растежът намаля наполовина, от 7% през първото тримесечие до 3,6% през последното на миналата година.
Правителството заложи в бюджета си за 2009 г. ръст от 4,7%, който все още е висок в сравнение с тенденцията за навлизане в рецесия на много европейски страни. Но други не са така оптимистично настроени - Международният валутен фонд (МВФ) предвижда растеж от около 2%, а анализатори прогнозират ръст от 0 до 2%.
Според експерта от Центъра за либерални стратегии Георги Ганев охлаждането на икономиката "може да бъде здравословно". Увеличаването на кредитите, които през 2007 г. нараснаха с 60%, миналата година намаля наполовина до по-разумните 30%. За разлика от положението в страни като Унгария обаче, отпускането на кредити не беше спряно напълно.
"Банките все още са предпазливи при предоставянето на кредити, а междубанковият кредитен пазар остава сравнително ликвиден", отбелязва Ганев.
Изпълнителният директор на "Сосиете Женерал Експресбанк" Филип Лам смята, че увеличаването на кредитите с 60 и повече процента не е уместно. "Кризата е тук и това се знае, но България се насочва към добро меко кацане", заявява той.
Признава се, че България е научила уроците от най-голямата финансова и банкова криза в страната през 1996-1997 г., когато фалираха 14 банки. Държавата въведе валутен борд под егидата на МВФ, като привърза лева за германската марка, а след това за еврото при фиксиран курс от 1.95583 лева за 1 евро.
Това помогна да се предотврати срив на лева, а за потребителите щеше да бъде ужасяващо да връщат получените заеми в евро. Освен че привързва лева за еврото, валутният борд диктува валутната политика на страната и задължава централната банка да поддържа достатъчни резерви в чуждестранна валута, за да покрива парите в обращение. Освен това правителството е задължено да предвижда излишък в годишния бюджет.
В края на миналата година българска централна банка БНБ имаше резерви в чужда валута от 12,7 млрд. евро и правителството приключи годината с обещания бюджетен излишък от 3% от БВП. Това контрастира със състоянието на публичните финанси в редица страни от еврозоната, които имат по-големи от допустимото дефицити.
Въпреки това, европейски икономист в София смята, че бюджетният излишък не е бил използван по най-добрия начин. "Това е контрапродуктивно, защото лявоцентристкото правителство го използва за финансиране на мерки в социалната област преди изборите през юли, а не за да създава богатство", коментира икономистът, пожелал да остане анонимен.
За да защити икономиката от кризата, правителството планира да инвестира около 15 млрд. лева в инфраструктурни проекти и увеличаване на пенсиите и заплатите. Но балансът по текущата сметка на България показва увеличаване на дефицита от 24,3% от БВП, което отразява голямото търсене от потребителите на вносни продукти.
И преките чужди инвестиции, възлизащи на около 1/5 от БВП през последните години, което повече или по-малко покриваше дефицита по текущата сметка, значително намаляха. В момента банките водят ожесточена конкуренция за привличане на депозити, като предлагат годишна лихва от 8%.
Бившият заместник финансов министър Стамен Тасев твърди, че значителната сива икономика, която се равнява на около 1/3 от БВП, поставя допълнителни препятствия през чуждестранните инвестиции.
"Това е благодатна почва за корупция", твърди той, като дава за пример най-вече строителството. Корупцията е широко разпространена в България и ЕС замрази повече от 800 млн. евро миналата година.
