Българските и суданските природозащитници са открили 17 мъртви египетски лешояда, като по техни предположения това е само поредната партида покосени от електричеството птици.
Електропроводът е бил построен през 50-те години на място, което привлича пернатите заради богатата хранителна база, обясни в Хасково Ивайло Ангелов, участник в експедицията и координатор на дейностите по опазване и изследване на египетския лешояд в БДЗП.
За египетските лешояди е добре известно, че често по време на миграцията и зимуването си предпочитат да нощуват на електрически стълбове.
Съоръжението се намира в близост до големи животновъдни ферми, простиращи се на площ от няколко квадратни километра.
До миналата година това е бил единственият електропровод, излизащ далеч извън границите на града и съответно предлагащ удобно място за нощувка на птиците.
Електопреносната линия снабдява с ток и осигурява работата на помпи във вододайната зона, които доставят вода на почти 500-хилядния пристанищен град.
Ще търсим финансиране за обезопасяването на електропровода, както и възможности за сътрудничество с местната електрическа компания, за да се опитаме да й повлияем да строи в бъдеще безопасни за птиците електропроводи, заяви Ангелов.
Еколозите допускат възможността десетилетното въздействие на опасния електропровод в ключовото място за почивка на вида да е причина за почти пълното изчезване на популацията египетски лешояди, традиционно мигриращи по западните брегове на Червено море и гнездещи в Източна Европа и Азия.
Египетският лешояд е най-застрашената птица и в България - останали са само около 30 двойки. Данните от мониторинга ни през пролетта сочат, че всяка пролет у нас се завръщат все по-малко птици.
Поставихме си за цел да разберем причините за бързото намаляване на броя им, обясни Ангелов.
Експедицията е осъществена със съдействието на Суданското дружество за дивите животни от 25 септември до 6 октомври.
Миналата година Спасителният център за диви животни на "Зелени Балкани" изпрати първите белоглави лешояди в Котленския и Врачанския Балкан по програма за реинтродукция на вида.
Източник: БДЗП
Последвайте ни
