От обезщетението не се удържат данък и осигурителни вноски. Когато работникът е на работа, от брутната заплата му се удържат подоходен данък и лични осигурителни вноски, в резултат на което при средните заплати той също получава около 80%. При това положение работникът получава една и съща сума, когато работи, и когато е болен. Това стимулира още повече симулациите и издаването на фиктивни болнични листове.
Възможността за смяна на личния лекар също създава условия за издаване на фиктивни болнични листове. При отказ на личния лекар да извърши тази документна измама може да се избере друг, който не е толкова взискателен. В развитите страни лекар, заловен да извършва подобни измами, губи лекарските си права. Въпреки това, в много от тях първите дни на временната неработоспособност не се заплащат. Така е в Австрия, Белгия, Гърция, Испания, Франция, Ирландия, Исландия, Италия, Лихтенщайн, Португалия, Финландия, Швеция, Великобритания, Кипър, Естония, Латвия, Малта, Молдова, Полша и др.
3%-ната осигурителна вноска за фонд "Общо заболяване и майчинство" е определена на базата на разходите на ДОО през 1999 г. за изплатените обезщетения. Когато през 2000 г. бе въведено заплащането на първите три работни дни от работодателя, тази вноска не беше намалена, въпреки че разходите на ДОО трябваше да спаднат, подчертават от БСК. В резултат на това в този фонд се формира малък излишък, който всяка година покрива част от дефицита на фонд "Пенсии". Излишъкът е малък, защото измамите с болничните листове доведоха до нарастването на техния брой и на изплатените обезщетения с около 35%, се казва още в съобщението на Българската стопанска камара. Масови са случаите на фиктивно разболяване в периодите на селскостопанските кампании. Има фрапиращи случаи на лица във временна неработоспособност, заминали на работа в чужбина.
Според БСК е илюзия, че първите три работни дни се заплащат от работодателя. На практика това става за сметка на заплатите на останалите на работа служители, които освен това извършват и работата на симулантите.
