Б ългария се наслаждава на поредна година на силен растеж, увеличаване на чуждестранните инвестиции и устойчив спад на безработицата, пише в статия в сайта на британския в. "Файненшъл Таймс".
В специално приложение днес изданието публикува поредица от обзори за България.
Налице е свирепа борба между чуждите банки за отпускане на кредити на възникващата средна класа, която търси ипотека за закупуването на новопостроени апартаменти и потребителски кредити за обзавеждането им, продължава публикацията.
Треската на чужденците да се сдобият със собственост в България - от големи парцели земеделска земя до къщи за пенсионери в планинските села, продължи с неотслабваща сила.
Преводите от структурните фондове на Европейския съюз ще започнат да пристигат от следващата година, което ще позволи на България да стартира продължителният процес за догонване на по-богатите си партньори.
Но над тази слънчева панорама скоро могат да надвиснат облаци. Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) предупреди през този месец, че свиването на кредитите в международен мащаб ще удари Източна Европа, забавяйки растежа чрез увеличаване на лихвите по кредитите.
Ерик Бегдорф, главен икономист на ЕБВР, заяви през този месец, че източноевропейските икономики може да с изправят срещу криза в краткосрочната ликвидност, но "по важните ефекти ще дойдат в дългосрочен план, след като растежът намалее от много високи нива заради трудностите и по-високите рискове, свързани с взетите заеми".
В свое съобщение за източноевропейските членове на ЕС Световната банка обяви, че намалелият кредит ще отслаби растежа в развиващите се пазари с последващ ефект върху износа.
Новите страни-членки на ЕС досега останаха "относително невредими" от пазарните трусове докато подготовката за бъдещото членство успоредно с наблюдението отблизо от страна на Брюксел засилваше техните позиции. Но докладът, публикуван през миналия месец, добавя, че възможността за задълбочаване на финансовата криза и за намаляването на външното финансиране ще се отразят на държавите с висок текущ дефицит на ликвидни средства.
България е между онези, които изглеждат уязвими.
Захранван от бърза кредитна експанзия, дефицитът по текущите сметки за първата половина на годината достигна 2,5 млрд., което е 10,6% от брутния вътрешен продукт. Това означава годината да приключи с рекордните 19% от БВП.
Българският министър на финансите Пламен Орешарски заяви, че преди кризата с кредитите дефицитът не задаваше причина за тревога най-вече защото високият процент на вноса бе съставен от оборудване и машини за бързоразвиващите се местни компании и чуждестранните инвеститори, установили се в България.
"Ясно е, че можем да се сблъскаме с рискове, ако растежът в Европа намалее, тъй като над 60% от търговията ни се извършва с ЕС", каза той.
Преките чуждестранни инвестиции от около 4 млрд. долара в подготвителния период за членство в ЕС покриха напълно текущия платежен дефицит през миналата година.
Докато навлезлите през първата половина в страната средства надхвърлиха 2 млрд. лева, покривайки 74% от дефицита, съмнително е дали ситуацията от миналата година ще се повтори, каза Дикран Табеян, икономист в Българската стопанска камара.
България все още има един допълнителен благоприятен фактор от най-малко един млрд. евро преводи от работещи българи в Западна Европа. "Тази сума би могла да бъде значително по-висока, ако хората, работещи в чужбина, превеждат в родината по-големи суми", смята Табеян.
През тази година БНБ се намеси, за да ограничи кредитната експанзия, която нарастваше с над 40% на годишна база. Тя увеличи изискванията за задължителни банкови резерви от 8 на 12%.
Увеличаването на заемите в частния сектор вече докара брутния вътрешен дълг до 80% от БВП.
Според Берглоф за България има още една утеха и тя е, че банките с чуждестранно участие ще подкрепят финансовата стабилност. Секторът се доминира от филиали на банки, базирани навсякъде в ЕС, които се опират на фирмите-майки за осигуряване на суми за кредити.
След три години на годишен растеж над 6% от БВП отрезвяващият период може дори да донесе ползи, смята Пламен Орешарски. "В момента имаме като следствие едновременно увеличаване на заплатите и инфлация на цените, като намаляването на търсенето ще има положителен ефект върху платежния баланс", заяви той.
Инфлацията на годишна база скочи до 9,3% през август, предизвикана от скорошното рязко покачване на цените на хранителните стоки вследствие на сушата. Планираната годишна инфлация бе завишена до около 8,5%.
Заплатите в държавния сектор нараснаха с 16% спрямо миналата година, докато увеличението в частния сектор се оценява на над 30%, тъй като бързоразвиващите се компании се борят за намиране на квалифициран персонал.
Безработицата спадна през лятото до около 6,5%, което е най-ниското ниво от началото на прехода. Но тези цифри крият влошаващо се намаляване на заетите в сектори като строителството и услугите, които осигуряват растежа.
Пламен Орешарски каза, че България няма избор, освен да продължи строгата си фискална политика, която осигурява бюджетен излишък при положение, че настоящия валутен борд в страната отнема възможността за използването на монетарната политика като инструмент.
Излишъкът през тази година се очаква да нарасне до 2,7% от БВП, подкрепен от по-високите данъчни приходи, последвали въвеждането на 10% корпоративен данък.
Данъците върху доходите също ще намалеят догодина до плосък 10% данък в нов опит да обхване по-голяма част от сивата икономика в страната.
Бюджетът за следващата година все още се подготвя, но финансовият министър заяви, че очаква "още една година на продължаващ растеж".
При условие, че стане така, новите държави-членки на ЕС ще могат да устоят на по-нататъшните трусове на световните финансови пазари, посочва изданието.
