Опитвали ли сте някога да тичате без почивка две денонощия? Смятате, че е невъзможно... Грешите, защото това е ежедневието на членовете на племето тараумара. И освен че им е ежедневие, те го правят с невероятна лекота и усмивка на лицето.
До ден днешен тараумара живеят в Медните каньони на Мексико и могат да пробягат разстояние от стотици километри на ден, без да изпитат някаква умора. Бягане през камъни, пустини и каньони. Питате се как е възможно това, не изпитват ли болка в краката, ходилата или гръбнака, нямат ли контузии...?
Книгата "Родени да тичат" на Кристофър МакДугъл ни отвежда от високотехнологичните лаборатории на Харвард през слънчевите долини и снежни върхове на Северна Америка, където все повече бегачи достигат предела на възможностите си, чак до Медните каньони.
Приключенският епос е изпълнен с невероятни герои, смайващи атлетически резултати и последни постижения на науката.
Кристофър МакДугъл е бивш военен кореспондент на Асошиейтед Прес. Бил е сътрудник на различни списания, в момента е редактор на списание "Менс Хелт". Живее в Пенсилвания и не спира да тича.
Той изследва мистерията на човешкото желание за тичане, как тичането е помогнало на ранните човеци да оцелеят. На TEDxPennQuarter през 2010 г. Макдугъл разказва историята за невероятния ултрабегач и скритото племе в Мексико, което тича, за да оцелява (видео).
В много страни "Родени да тичат" вече е библия за босоногите бегачи, които имат все повече последователи.
От векове членовете на племето тараумара владеят едно непознато изкуство и практикуват техники, които им позволяват да пробягват по няколкостотин мили без почивка. Могат да надбягат всеки - елен или олимпийски маратонец, изпитвайки удоволствие от всяка крачка.
След един пореден пробег журналистът Кристофър МагДугъл получава невероятни болки и контузии в краката и докторите му казват, че за да изчезне болката, трябва да спре да тича. Препоръчвали му и скъпи стелки и маратонки, но болката си оставала.
След дълго ровене в нета и проучване на проблема, МагДугъл научава за племето тараумара и техните невероятни спортни способности. Решава сам да се убеди в уменията им и предприема зашеметяващо пътешествие из каньоните на Мексико. След дълги проучвания и живот сред суператлетите разкрива тайната на бягането им. Тараумара не изпитват болки по време и след дългите преходи, не боледуват и не бягат със скъпи маратонки, а боси...
Според д-р Бърнард Марти, специалист по превантивна медицина в Швейцарския университет в Берн, при бегачите с най-скъпите обувки вероятността от контузии е със 123% по-голяма, отколкото при тези с по-евтини обувки.
Артър Нютън, един от най-големите бегачи на свръхдълги разстояния на всички времена, не заменял тънките си гуменки, преди да измине поне 4000 мили с тях. Нютън не само спечелил пет пъти състезанието на 55 мили "Комрейдс" през 30-те години на XX век, но и на 51-годишна възраст краката му били достатъчно гъвкави, за да подобрят рекорда на състезанието на 100 мили "От Бат до Лондон".
Дейвид Сминтек, бегач и физиотерапевт, решил да провери дали може да бъде пò Нютън от Нютън. "Какво ще стане, ако щом обувките ми се износят от едната страна, просто им разменя местата?" Така започнал експериментът "Луди крака". Когато външният ръб на обувките се изтърквал, Дейв разменял лявата и дясната обувка и продължавал да тича.
През следващите 10 години Дейв бягал по 5 мили всеки ден. Когато осъзнал, че му е удобно да бяга с разменени обувки, той си задал въпроса защо въобще са му нужни обувки. Ако не използвал маратонките по предназначение, може би проектът в крайна сметка не е кой знае колко добър. От този момент нататък Дейв си купувал само евтини гуменки от евтини магазини.
Бягането на бос крак от години е част от тренировъчната философия на д-р Джерард Хартман, ирландски физиотерапевт и един от най-добрите бегачи на дълги разстояния. Десетилетия наред д-р Хартман наблюдава с тревога бума на ортопедичните стелки и маратонките с все по-усложнена структура.
Работейки с над 100 кенийски бегачи, д-р Хартман установил, че общото между всички тях е невероятната гъвкавост на стъпалата им. Причината за това е, че те никога не обуват обувки, преди да навършат седемнадесет години. До ден днешен д-р Хартман смята, че най-добрият съвет за предпазване от контузии, даден му от треньор, е да бяга бос по росна трева три пъти в седмицата.
Според д-р Пол У. Бранд, завеждащ отделението по рехабилитация към Американската болница за обслужване на общественото здраве в Карвил, Луизиана, и професор по хирургия в Медицинския факултет на Държавния университет, ако се откажем от носенето на обувки, в рамките на едно поколение можем да изкореним всички разпространени заболявания на ходилата.
"Босият крак получава непрекъснат поток от информация за повърхността, по която стъпва, и за своята връзка с нея - казва д-р Бранд - докато обутият крак дреме в една непроменена среда".
През 2002 г. революцията на босите крака набрала сила. Ето защо представители на една от най-известните спортни марки отишли при Артър Лидиърд, бащата на бягането като спорт и най-влиятелния треньор по бягане на дълги разстояния за всички времена, за да разберат верни ли са приказките за бягането на бос крак.
По думите им Лидиард изсумтял: "Разбира се! Когато помагате прекомерно на една част от тялото, тя отслабва. Ако я натоварвате усилено, тя заяква... Бягайте боси и няма да имате всички тези проблеми."
Почти всички тежки заболявания - сърдечни, инсулт, диабет, депресия, високо кръвно налягане и дузина видове рак, са били непознати на нашите предци. Те не познавали медицината, но имали едно магическо средство - бягането. Бягането е онази свръхсила, която ни е направила хора, а това означава, че всички хора притежават тази свръхсила.
А какво се случило с МакДугъл? С помощта на тайнствения отшелник Кабайо Бланко, Кристофър Магдугъл се превръща в суператлет, тренирайки за най-голямото състезание на живота си - бягане на 50 мили през Сиера Тараумара.
Вие сте на ход. Тичайте за удоволствие, тичайте, изпитвайки наслада от самото бягане. Тичайте не за време, разстояния или победи. Тичайте, защото сте родени да тичате.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!