Крепостта Калиакра и прилежащата й територия и акватория са разположени върху обща площ от 5350,1 дка. Тя е сред малкото антични и средновековни градове крепости, разположени извън регулационните граници на съвременните населени места. Това позволява провеждането на пълноценни интердисциплинарни проучвания на археологическите структури. Консервацията, реставрацията и експонирането им превръщат Калиакра в привлекателен обект за развитието на културния туризъм.
Още през V век пр. Хр. тракийското племе теризи оценило стратегическото местоположение и основало укрепено селище в южната част на нос Калиакра. Едва през ХІІІ в. в писмените извори и епиграфски материали се появява името Калиакра в смисъла "добър" или "хубав", гостоприемен за мореплавателите нос.
Възходът на Калиакра от края на ХІІІ в. е свързан с обявяването й за столица на Добруджанското деспотство, обхващащо североизточните български земи, откъснали се от централната власт на Търново. През 1393-1394 г. Калиакра е завладяна от османските турци. Споменът за тези времена е въплътен в легендата за 40-те девойки, предпочели смъртта пред безчестието.
Редовните археологически разкопки на Калиакра започват през 60-те години на миналия век и продължават и до днес. През 1967 г. крепостта е обявена за паметник на културата, с което започват първите консервационно-реставрационни работи в обекта.
