Коментарната позиция на "Труд" е със заглавие "С какво ще платим ромските сметки". Макар да са скитници по душа, и ромите свикнаха с електричеството. Макар да си падат безгрижни веселяци, и техните нерви не са от желязо - когато им спрат тока, са способни да изпотрошат цял град, пише авторът. Макар да са сред най-бедните българи, те все пак живеят в държава със закони и са длъжни да плащат данъци, такси и услуги. Макар да са сред най-репресираните, и ромите получават социални помощи, имат право да гласуват, да работят, да правят алъш-вериш. Защо тогава се държат като металургичния мастодонт и крещят: "Няма да платим! Няма да платим!". Защото тази държава няма ясна политика за интегриране на малцинствата с всичките техни права и задължения. И докато българи, турци, помаци и други плащат за откраднатия от ромите ток, етническият мир у нас ще виси на косъм. Лесно ще се намери някой да го среже, коментира ежедневникът.
На същата тема е посветен и коментарът във вестник "Новинар". Ромите в "Столипиново" може и да имат основание да протестират, защото малко от тях работят и могат да си платят тока. Само че представяте ли си какво ще стане, ако на бунт излязат и стотиците хиляди бедни български семейства, които си късат от залъка, за да си дадат лептата на енергото? Държавата не може да прави компромиси на едни за сметка на други, защото законите са еднакви за всички. Това означава, че ромите, които нямат пари в брой да си платят тока, могат да го направят например чрез общественополезен труд. И трябва да бъдат задължени за това също със закон, смята изданието.
В един от коментарите си "Дневник" пише по темата за "Днешните "следовници" на Дякона". Във вторник, на 129-ата година от обесването на апостола на свободата Васил Иванов Кунчев - Левски, пред паметника му в столицата на страната, из недрата на чийто народ той възходи към историята, отново застанаха представители на българския политически Диван. Казаха се слова, поднесоха се венци, стъкмиха се одежди. На фона на траурния камбанен глас, носещ се от патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" над сбраното множество, управниците на чистата и свята република стояха със свъсени вежди, омрачени лица и издайнически сълзи в очите. Те, следовниците на Дякона, все още не са в състояние и не желаят да осъзнаят понесената загуба и с трепетни сърца хранят надежда отново да го видят пред себе си, начело.
Сигурността на ядрената ни електроцентрала е проблем в отношенията на България с ЕС вече близо десетилетие. Това пише в анализ за "Стандарт", озаглавен "АЕЦ - голямата хапка за всеки кабинет", авторът му проф. д-р Венелин Цачевски. С приближаването на срока за извеждане от експлоатация на по-старите реактори той придоби още по-голяма актуалност. Повиши се и обществената чувствителност по този въпрос, което трябваше да се очаква. Преждевременното закриване на първите четири реактора на АЕЦ "Козлодуй" ще се отрази негативно на енергийната ни сигурност, възможностите за експортни приходи и жизненото равнище на българите. Но в същото време трябва да се отчита, че атомната ни централа е в челото на "черния списък" на ЕС за ненадеждните ядрени електростанции в Източна Европа. Това обуславя силата на оказвания върху нас дипломатически и политически натиск. Евросъюзът обвързва решаването на този проблем с перспективата и дори с възможността за българското евроинтегриране. Ето защо намирането на взаимноизгоден баланс между интересите на България и ЕС е трудно.
В анализ под заглавие "Костовистки шут за "Сивия клисар", "Монитор" пише: Главният секретар на СДС Пламен Иванов изпразни от съдържание главното секретарство. Постът, който Христо Бисеров превърна от длъжност в титла и оформи в център на властта и дори в институция, от която зависеха и партийните дела, и делата на управляващите.
Категорично ясно е, че днес "сив клисар", а не "сив кардинал" седи вече на "Раковски" 134. Мижитуркането на сега действащия главен секретар е по всички етажи на синята партийна постройка. Още с поставянето му на този пост беше ясно, че е определен да изпълнява слугински функции. Затова не го и пуснаха в бившия кабинет на Христо Бисеров. Където седи Екатерина Михайлова, която пък не посмя да се настани в кабинета на Иван Костов. Който пък седна в офиса на фондация "Демокрация" и твърди, че е неин председател. Но според решение на НИС на СДС от времето на самия Костов, шеф на фондацията е лидерът на партията.
Думата ни обаче е за сивия клисар Иванов. В понеделник, на заседанието на Националния съвет на СДС и господарят му Костов не го пожали и го подритна в ъгъла с три приказки.
След като Иванов месеци наред писа, бриса и пак писа нов устав на СДС, обикновеният член на НИС Иван Костов изхвърли творчеството на главния секретар на боклука. Свидната рожба на сивия клисар - проектоуставът, бе поставена от подчинения му в партийната йерархия Костов в графа "мъртвороден". При внезапното проговаряне на бившия Син вожд, сега по-известен като Мълчаливеца от Драгалевци, той на практика отрече каквато и да е нужда от нов устав.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!