Първанов пред '24 часа': Политици, спрете да ни занимавате със скандали

- Г-н Първанов, кое е по-удобно за президента - референдумът за Евросъюза да се проведе в деня на парламентарните избори или да изчакаме президентските?
- Такова поставяне на въпроса издава теснопартийния интерес на опонентите на идеята.

- Политиците ви задават тази посока, подозирайки ви, че чрез референдума се целите във втори президентски мандат.
- Аз не съм поставял срок и не смятам, че той трябва да бъде коментиран, преди да сме си изяснили политическите цели. Референдумът трябва да стане след подписването на договора за присъединяване през 2005 г. и достатъчно преди 1 януари 2007 г. - датата, определена за нашето членство. Не съм пристрастен за срока. За мен е важно да има допитване до народа.

- А какво ще се случи, ако българите кажат "не" на Европа, и то вследствие на разочарование от това, което се случва у нас, а не поради евроскептицизъм?
- Изключено е. Има политически нихилизъм, има отрицание на партийното, на политическото. Но нямам впечатление, че то се прехвърля върху идеята за евроинтеграцията. Българинът е европеец по дух, но много важно е все пак ние да му покажем реалния интерес от членството в ЕС, а това трябва да е предмет на допълнително усилие и на администрация, и на отделните власти. Аз лично нямам съмнение, че такъв референдум ще се проведе. Може да ви се сторя прекален оптимист, но основания ми дават някои изявления, включително от управляващите.

- Визирате г-н Герджиков, който допусна референдумът да бъде съчетан с парламентарните избори?
- Той се изказа много разумно, връзвайки референдума с парламентарните избори. Не е задължително, макар че е по-евтино, той да е свързан с някои от редовните избори. В случая цената не е чак толкова значима, че да подменя политическите цели.

- Кажете с една дума - за какво е важен референдумът? На кого какво ще докажем, щом знаем предварително отговора?
- А има ли смисъл да правим референдум, ако знаем, че отговорът ще е "не"?! Референдумът би бил пробив в усилията ни да отидем към политиката на пряка демокрация. Каквото и да си приказват някои представители на политическия елит, България трябва да вземе на въоръжение механизмите на пряката демокрация. И това е добър повод. Как можаха да го направят 10 от 12-те, само ние и Кипър (но те поради други причини) да не правим. Ние по-малко европейци ли сме, или сме по-малко демократични? Аз отклонявам всякакви съмнения в зрелостта и мъдростта на българина. Най-сетне това ще постави под здравословно напрежение политическата класа и администрацията.

- ЕС като че ли предпочита да не взема страна по този въпрос.
- Нормално е. Би ме изненадало, ако си позволи да ни спусне заданието за референдум.

- Г-н президент, имате ли усещането, че с вашето име започна битката за властта в СДС - Петър Стоянов ви вкара директно в аферата "Петролгейт" като бивш соцлидер, а Иван Костов преброи срещите ви с Путин?
- Дълги години съм бил опозиционен лидер и проявявам разбиране към този подход. Нормално е опозицията да се доказва в полемика с представителите на институциите. Не е нормално, когато се търси самоцелен, закъснял реванш с аргументи от миналото. Не е нормално, когато се подменят или се пропускат факти. Малко е увеличил броя на срещите ми с Путин г-н бившият премиер. За сметка на това не отчита, че най-много срещи имам с генералния секретар на НАТО, а с белгийския крал съм се срещал толкова, колкото и с руския президент. Не намирам за редно един предишен президент в две свои интервюта повече от 60 пъти да използва името на една партия и нейни производни.

- Кое от двете обвинения ви засегна повече?
- Не ме засяга идейният сблъсък, дори най-острият. Засягат ме лъжата, интригата, некоректното внушение и в двете обвинения.

- Г-н Първанов, казват, че вие сте единственото стабилно нещо в държавата. Това го доказва и рейтингът ви, който се покачва въпреки общото недоверие към политиците. Какво харесват у вас българите?
- Не се стремя да се харесам на всички, макар че се опитвам да съм президент на всички български граждани. Струва ми се, че до голяма степен успявам. Опитвам се да съм равно отдалечен от всички партии и да съм активен към всички социални групи. Разбира се, получава се фрагментарно. Добре съзнавам, че при други лостове ще могат да се решават много по-комплексно проблемите. Но този дефицит на възможности няма да ме спре и за в бъдеще.

- Политическите лидери пишат статии, концентрирани във вътрешнопартийните дела. При това положение кой ще защитава интересите на гражданите?
- Нищо по-добро от партиите не е измислено, ако трябва да перефразирам Чърчил. Гражданите трябва да направят необходимото за оздравяването на партиите. Това предполага по-ясна идентификация, защото в момента има криза на идентичност в огромната част от партиите. Това означава друг тип организационен живот. Когато една партия няма такъв, тя не може да взема ефективни управленски решения. Вземат ги други. Подменя се демократичният принцип на управление. Трябва да бъде решен и проблемът с финансирането на партиите достатъчно време преди парламентарните избори, за да не стане като с местните.
И най-сетне - личностите. Има един начин да се излезе от кризата на партиите чрез привличането на ярките имена, приобщаването на умовете, управленците на нацията. Част от тях са отдавна в бизнеса и в други сфери и добре се реализират. Но държавата има нужда от тях.

- Кой ще ги върне в политиката? Една президентска партия?
- Аз ще направя необходимото, за да приобщя такъв тип хора. Започнах от съветите към президентската институция. Идеята за президентска партия предполага президентът да е изолиран, да е в конфликт с основните партии. Аз нямам такова усещане за себе си, така че и през ум не ми минава да търся такова решение.

- Каква според вас ще бъде картината в парламента след изборите?
- Вероятно ще имаме по-шарен парламент от сегашния, но надявам се не по-нестабилен. Моето голямо притеснение за следващия мандат на парламента е опасението за нестабилност. Че има заплаха да не се формира достатъчно стабилна, в смисъл на ефективна, коалиция. Важно е да се съберат гласовете за една хомогенна политика, която няма да е заложник на една по-малка група или на икономически интереси. И да не се стигне до по-бездеен от сегашния парламент.

(...)

Г-н президент, отдавна тема не е предизвиквала такова обществено вълнение, както евтините жилища за чиновниците. Според вас как трябва да се реши проблемът, ако се отърсим от популизма? Очевидно един държавен служител е примамен от властта не заради ниската заплата.
- Като партиен лидер винаги съм се стремял, колкото и да ми е било трудно в една социална партия, да се боря против сиромахомилството, против идеята, че чиновникът трябва да е беден, да живее зле. Трябва да се създадат предпоставки хората в администрацията да имат достатъчно средства, да имат къде да живеят, да се чувстват сигурни в утрешния ден. Това, на което сега сме свидетели, има своето обяснение тъкмо в несигурността на чиновника през 14-те години на прехода, защото всяка следваща власт идваше със своята метла. Държавата трябва да прави такава политика, която да дава сигурност на чиновника, но да изчисти предпоставките за облагодетелстване.

А темата за жилищата показва, че има мнозина, които са се облагодетелствали. Не бива да има такива фрапиращи разлики в цените на жилищата, които получава администрацията, и възможностите на гражданите. Ако тази ножица се позатвори, недоволството няма да изчезне, но няма да е така остро.

- Толкова заможни ли са президентските хора, та не са си купували жилища, или вие сте сложили "вето" на продажбите?
- Не съм осъществявал никакъв контрол. В началото се договорихме за принципа - че трябва да ограничим до минимум възможностите някой да се облагодетелства от присъствието си в президентската администрация. Нямам впечатление, че моята администрация живее по-комфортно от колегите им през улицата.

- Говорите ли с премиера Сакскобургготски за неговите имотни неволи?
- Не. Взаимните оплаквания не присъстват в нашите разговори. Той никога не е поставял такъв тип лични проблеми. Диалогът ни е много коректен и аз го смятам за позитивен факт на фона на целия преход, защото не се сещам за друга такава двойка. Друг е въпросът, че климатът, който създаваме помежду си, не се простира върху общуването между институциите като цяло.
Иска ми се да има по-малко ревност у определени среди в парламента и правителството към това, което прави президентството. Защото добре свършената работа на президента сигурно допринася за общата позитивна нагласа и отношение към страната в чужбина.

- Сигурно намеквате за нещо конкретно?
- Отдавна съм се отказал да коментирам и да споря с подозренията към президента.

- Направихте доста постъпки за решаване на социални проблеми на хората. Намерихте ли политическа подкрепа за начинанията си?
- Не го правя заради политическа подкрепа. Но тук стигаме пак до въпроса за отношенията между държавата и гражданите. Нещата са направени така, че да се унизи гражданинът, да е поставен в неизгодна ситуация, за сметка на комфорта на чиновника. Не може да кажем: "Оставете, става въпрос за 300-400 хиляди души" или да не изясняваме отговорностите на работодателя или работника. Ето, има ново отлагане на въпроса със здравните осигуровки. Знаех, че няма да се реши в рамките на първия срок.
Няма да се реши и в рамките на втория, защото няма ясна информационна система, няма контрол и отговорността се трупа върху потърпевшия. Но се оказа, че в България не е важно каква позиция се отстоява, а кой я отстоява.

- Да се върнем към имотите на премиера. Те се превърнаха в основна тема за опозицията. Имаше няколко неуспешни опита да се състави анкетна комисия в парламента. Имаше вариант за искане на вот на недоверие към правителството.
- Моята намеса в тази полемика ще натежи много. Не искам да определям дневния ред на парламента. Това, което ме притеснява, е, че повечето време той се занимава с такъв тип проблеми. Не казвам дали това е необходимо или не, но и като количество, и като качество законодателната дейност търпи критика.
Парламентарният контрол също се обезличи. Дебатът се концентрира върху няколко такива теми.

- Докато сме на тема "Жилища", министър Петканов предложи проектозакон за конфискуване на незаконно придобитото имущество. Българите го подкрепят, но политиците изглеждат доста раздвоени, както и юристите. Това ход на популисти ли е или е единственият начин да се реши проблемът с мафията у нас?
- Опитвам се да вникна в съмненията, защото в една крехка демокрация може да има правителства, които да злоупотребят с такъв закон. Трябва да стане достатъчно ясно, че законът се прави единствено с идеята, че трябва да се изтръгнат икономическите корени на престъпността и да се ударят "акулите", които не участват в преките действия по улиците. Аз съм за по-радикални законови действия, разбира се, без да се прекрачват границите и да се нарушават правата на човека.

- Вие сте върховен главнокомандващ. Усещате ли напрежение между военните и цивилното ръководство на въоръжените сили?
- Да, и за това има няколко обяснения. Със сигурност при военните има генерали, които искат да си запазят своето. В същото време обаче реформата предполага предварително ясна концепция за това как да изглежда армията като цели, задачи, конструкция и едва тогава да се обяви бройката. Ние държим армията в стрес от години с това, че все ще се намери министър, зам.-министър или чиновник, който ще каже намаляваме от 90 000 на 45 хиляди, сега от 45 000 на 24 000. Това звучи безотговорно.

Второ, когато се изработи една визия, тя да се изпълнява. Нямам впечатление военните да не са изпълнили разпореждане, но дебат, различни позиции при изработване на решенията, трябва да има.

- Вие знаете ли политическото ръководство каква войска иска да имаме, с каква численост?
- Знам всяко предложение, но ми се иска да хванем баланса между силите за мисиите, в които участваме, които трябва да се засилват и които ще нарастват и числено, и силите за национална отбрана. По конституция Българската армия е призвана да брани националната сигурност. Вярно е, че членството в НАТО дава повече гаранции, но това не снема отговорността на армията. Или ако някой смята, че е така, трябва да промени конституцията.

Аз обаче имам и други подозрения - че част от напрежението в армията произтича от начина, по който се разходват финансовите ресурси и се решават някои материални въпроси.

- Бизнесът надделява над политиката в управлението на армията. Така ли?
- Това, което мога да ви кажа, е, че буквално тези дни ще проявя пряк интерес и ще потърся информация по сделките със самолетите, хеликоптерите, за начина, по който се решава въпросът с имуществото на армията.

- Какво научихте от доклада за инцидента в Кербала? Има ли виновни за смъртта на петимата войници?
- Лично аз не научих нищо ново, но аз познавам голяма част от документацията. Не е моя работа да коментирам един чисто ведомствен доклад. Според мен авторите му са се изсилили, слагайки много силен политически акцент, обяснявайки надълго и нашироко как е взето политическото решение. Отиват и в други крайности да препоръчват азбучни истини, като да се спазва уставът например.
Има и много ценни поуки. Добре са хванати проблемите, които произтичат от подготовката и реализацията на мисията, не всички от които влизат в графата "пропуски и грешки".

Недостатък на доклада е, че отговорността е анонимна. Дори при най-дребните пропуски би трябвало да се посочи кой какво не е свършил или догледал. Но не е работа на политиците два месеца да се вторачват, при това без резултат, в детайлите, по които военните трябва да си свършат работата. Политиците, които са взели това решение, не би трябвало да смятат, че работата им свършва до гласуването.
Аз затова така настойчиво поставям въпроса да има втори полски контингент в Кербала. Затова и настоявам в зоната да влезе НАТО. Както и да се постигне по-активно ангажиране на ООН.

- Търсенето на помощ не е ли косвено признание, че нашият батальон не се справя?
- Категорично не. Това беше първоначалният план. През август там трябваше да се разположи батальон на Фиджи. След отказа им ние се нагърбихме с повече ангажименти, отколкото трябва.
- Мисли ли се вече кога България ще изведе контингента си от Ирак? Някои от основните участници в коалицията вече обявиха крайна дата. Британците си тръгват през 2006 г.
- Надявам се по-рано от 2006 г. съюзниците да си свършат работата. Решението е политическо. То трябва да бъде взето от парламента в много активен диалог със съюзниците.