А ко зависеше от сръбските националисти, страната сега щеше да е подала молба за членство в Руската федерация и щеше продава имуществото си на руските магнати - в знак на благодарност към Москва, че блокира независимостта на Косово.
Все по-гласовитите призиви за установяване на по-близки политически и икономически връзки с Русия предизвикаха опасения на Запад, че Сърбия може да се откаже от обявената си цел за присъединяване към ЕС и НАТО, и да избере вместо това вариант на контролирана в стила на руския президент Владимир Путин демокрация.
Стремежът на националистите в Сърбия страната да се откаже от прозападната си политика, поета след свалянето от власт на сръбския президент Слободан Милошевич през 2000 г., е разменна монета за успеха на Русия в блокирането на плановете на ЕС и САЩ да дадат независимост на Косово чрез Съвета за сигурност на ООН, казват анализатори.
Ултранационалистическият сръбски лидер Томислав Николич оглавява най-голямата политическа партия в страната, която се очаква да дойде на власт в следващите избори. Той изрази желанието си Сърбия да се превърне в руска провинция вместо в членка на ЕС.
И призова правителството да съживи отдавна умрялата инициатива на Милошевич Сърбия официално да се присъедини към съюза Русия-Беларус.
Премиерът Воислав Кощуница, който все повече застава на страната на националистите, заяви, че Белград ще знае как да се отблагодари на Москва за нейната подкрепа за Косово.
Той каза, че Сърбия няма да се присъедини към НАТО, ако Косово получи независимост. Кощуница също остро разкритикува Вашингтон и НАТО за тяхната подкрепа за независимо Косово.
Драган Йочич, министър на вътрешните работи на Сърбия и член на консервативната партия на Кощуница, заяви, че проруският уклон е логичен, защото Русия е предотвратила разделянето на територията на Сърбия в Съвета за сигурност.
Макар формално да остава част от Сърбия, доминираната от етнически албанци провинция се управлява от НАТО и ООН от 1999 г., когато въздушните удари на НАТО сложиха край на сръбската военна офанзива срещу сепаратистките бунтовници.
Националистическата стратегия, която ще превърне Сърбия в единствения близък съюзник на Русия в Централна Европа, досега се блокира от две прозападни партии в управляващата коалиция на Кощуница, която сериозно бе разтърсена във връзка с този въпрос.
Политическа промяна в Белград би позволила на Русия да получи големи придобивки в контролирането на балканските енергийни мрежи, които Русия смята за основен коридор за доставка на руски газ и петрол за Западна Европа.
Това може да осигури голям пробив за руските инвеститори, които в момента са на 18 място сред чуждестранните инвеститори в Сърбия, далеч зад ЕС и САЩ според данни на правителството.
Това също ще зарадва Кремъл, който е недоволен от разширяването на НАТО на Изток през последните години.
За Зоран Остоич, член на сръбската опозиционна Либералдемократическа партия, крайната цел на Русия ще бъде "да спечели една бананова република в сърцето на НАТО, за да разклати тази лодка".
Макар Сърбия винаги да е поддържала близки връзки с православния си славянски съюзник, двете страни никога не са били във формален политически или военен съюз, като Сърбия в края на краищата винаги се е съюзявала със Запада.
Руският посланик в Белград Александър Алексеев окачестви сегашните руско-сръбски отношения като "най-добрите след Втората световна война" и добави, че Москва няма да се противопостави на членството на Сърбия в ЕС, ако тя желае да поеме по този път.
Правителството на Кощуница изглежда фаворизира руските фирми в планираната продажба на някои от най-големите предприятия на балканската държава, но отхвърли твърденията, че този фаворизиращ статут е директно свързан с дипломатическата подкрепа на Москва за Косово.
Руската компания "Лукойл" е на първа позиция в приватизацията на сръбската държавна петролна компания НИС; "Аерофлот" се смята за стратегически купувач на националната авиокомпания "Ят еъруейз", а руският метален магнат Олег Дерипаска след много рекламирана по медиите среща с Кощуница ще бъде основният участник в търга за най- голямата сръбска медна мина РТБ Бор.
