11 септември - хипотезите, две години по-късно

"Ако енергийното лоби е първият печеливш от войната с Афганистан, то военнопромишленото лоби е големият победител от 11 септември... Остава да разберем кой на нашата планета ще плати сметката". Две години след атентатите от 11 септември въпросът, зададен от френския журналист Тиери Мейсан, все още не е намерил отговора си.

За първи път Осама бин Ладен посещава Пешавар през 1980 г. и две години по-късно се установява там за постоянно. През 1986 г. той помага в построяването на подземния комплекс от тунели "Хост", финансиран от ЦРУ като основен склад за оръжие, тренировъчен лагер и медицински център за муджахидините.

Центърът за муджахидините по това време са офисите на Световната мюсюлманска лига и на Мюсюлманското братство в Пешавар, които се ръководят от Абдула Азам. През 1989 г. Азам и двамата му сина са убити в Пешавар.

След смъртта му Ладен поема организацията и създава "Ал Кайда". Разочарован от вътрешните борби сред муджахидините Бин Ладен се завръща в Саудитска Арабия през 1990 г.

През май 1996 г. обаче той отново се приземява в Афганистан, с чартърен полет до Джелалабад и придружаван от десетки арабски войници, бодигардове и членове на семейството му, включително трите му жени и 13 деца.

Годината, след която името на Бин Ладен стана световно известно, е 1998-а след атентатите срещу американските посолства в Кения и Танзания, при които загиват 224 души, а 4574 са ранени. В рамките на няколко седмици администрацията на Бил Клинтън успява да демонизира Ладен до такава степен, че да го обвини за всяка извършена жестокост срещу САЩ в рамките на мюсюлманския свят.

В повдигнатото срещу него обвинение в нюйоркски съд, Ладен е обвинен за смъртта на 18 американски войници, убити в Могадишу през 1993 г., за смъртта на петима служители от обслужващия персонал в Рияд през 1995 г. и за смъртта на други 19 американски войници в Дахран през 1996 г.

Той също така е заподозрян, че е замесен в експлозиите в Аден през 1992 г., в атентата срещу Световния търговски център през 1993 г., планирането на опит за убийство на Клинтън във Филипините и изработването на план, целящ взривяването на десетки американски цивилни самолети през 1995 г.

Втората половина от обвиненията звучи съмнително дори за американските експерти, но администрацията на Клинтън се нуждае отчаяно от отвличане на вниманието от аферата с Моника Люински, както и от универсално, просто обяснение за необясними терористични атаки. Бин Ладен става центърът на това, което Вашингтон нарича "глобална конспирация срещу САЩ".

11 септември срина доверието в непобедимата Америка. Най-доброто разузнаване, най-силната армия, най-могъщите политици не успяха да предотвратят кошмара, с който заживя американското общество.

Страхът постепенно се трансформира в гняв, който трябва да намери своя отдушник - и това ще бъде или врагът, причинил нещастието, или властта, която не е успяла да го предотврати. Напълно естествено е американската администрация да се опита да насочи настроенията навън.

Появява се спешна нужда от враг, достатъчно силен, за да му бъде прехвърлена отговорността, достатъчно демоничен и вече доказал се в подобни "авантюри". Така козът "Осама" отново бе изваден.

Войната срещу тероризма не бе дори война срещу исляма, както твърдяха засегнатите страни. Битката бе започната за оцеляването на една империя и продължи за налагането на икономическите интереси на същата тази империя.

Афганистан, терен на "Голямата игра" между две световни империи през миналите векове, отново излезе на арената заради ключовата си позиция в т.нар. "Нов път на коприната". Изтеглянето на съветските войски и последвалото падане на прокомунистическия режим, сложи началото на битката между големите петролни компании за експлоатация на петролните и газови находища в Каспийския регион.

"Резервите на природен газ в Азербайджан, Узбекистан, Туркменистан и Казахстан са повече от 236 трилиона куб. м. Общите ресурси на региона са повече от 60 млрд. барела - достатъчни за нуждите на цяла Европа в продължение на 11 години", свидетелства на 12 февруари 1998 г. вицепрезидентът на петролната компания "Unocal", Джон Мареска пред Комисията по международни отношения на американския Конгрес.

Природните богатства, до които се опитва да се добере "Unocal", са заключени двойно - географски и политически.

"Пътят през Афганистан е най-добрата възможност с най-малкото технически пречки. Това е най-краткият път до морето и е относително подходящ терен за петролопровод. Пътят през Афганистан е единственият, който може да прекара централноазиатския петрол в близост до азиатските пазари, а е и най-евтиният от гледна точка на транспортирането", заключава Мареска.

След приключване на военните действия предприетите от "Unocal" стъпки се увенчаха с успех и на 31 май лидерите на Афганистан, Пакистан и Туркменистан подписаха в Исламабад проект за газопровод от централна Азия през Афганистан и до Арабско море.

Две години след трагедията в Ню Йорк, въпреки изживяната криза САЩ продължават да бъдат първата световна сила. И не само това - Съединените щати излязоха от дупката с нов, неочакван коз.

По времето на Студената война американците изтръпваха само при споменаването на "Руснаците идват!". Направената замяна във фразата с "терористите", показа съвсем наскоро ефикасността си при нападението срещу Ирак.

Въпреки недоказаните обвинения срещу режима на Саддам Хюсеин, параноята, насадена в американското общество, успя да донесе подкрепата за втория епизод във Войната срещу тероризма. Остава отворен въпросът кога ще започне третият...