Ч етири лапи и влажен нос. Член на семейството. Вечно дете. Космато вълшебство, което често ни оставя да спим на ръба на леглото си. Въпреки, че първоначално се заричаме: “Това няма да го позволя”!
Всеки от нас допуснал такава любов в живота си знае, какво е да носиш крехко създание на ръце и да трепериш дали ще го спасят в клиниката. Сърцата ни стават собственост на лаеща радост, а други се гордеем и с титлата “ЧТ” (чистач на котешка тоалетна).
Понякога, в стремежа си да бъдем “добри стопани“, прекрачваме тънката граница между грижата и егоизма. Дали решенията, които вземаме за тях, са продиктувани от любов, или просто се опитваме да напаснем природата им към нашия график и комфорт? Можем ли предварително и разумно да преценим, каква порода (ако е куче) е подходяща за ритъма на живота ни? Така че да носи повече радост, отколкото неудобство и за двете страни.
Между “така трябва” и “трябва ли” - да разгледаме трите най-големи “ябълки на раздора“ в живота на едно градско куче или коте.
Кастрацията: Жестокост или грижа?
Чували сме всички клишета. “Нека роди веднъж/Нека стане баща веднъж, пък тогава”! “Как ще му отнема мъжеството?“ (от страна на мъжът-собственик).
Животните обаче не мечтаят за сватби и внуци - те живеят тук и сега. Няма как да очакваме, че хормоните им ще се успокоят от…еднократно приключение. А най-важно е здравето! Рисковете и ползите също.
“За” кастрацията:
Здраве: Драстично намалява риска от тумори и тежки инфекции. Особено при мъжките животни - “спасява” от рак на тестисите и простатата.
Спокойствие: Край на “песните“ под прозореца, агресията към други мъжки, “качването” по всеки от хората вкъщи, драскането, маркирането на мебели, мяукането денонощно и опасното бягане след разгонени животни.
Етика: Това е единственият хуманен начин да спрем свръхпопулацията от нежелани бебета, които често завършват в кашон до кофите за боклук или директно край пътя.
“Против” кастрацията:
Метаболизъм: Животните стават по-склонни към напълняване, което изисква строг режим на хранене. Ако ги кастрирате прекалено рано (преди навършване на 6-12 месеца) има риск от проблеми със ставите и дисплазия. Уточнете точното време на израстване с ветеринарите.
Рискове при операция: Както всяка хирургическа интервенция, тя носи риск от упойката. Но всеки добър ветеринар се справя без проблеми. А, докато животинчето е под упойка се свършват и други полезни дейности - почистване на зъбния камък, ушните канали, аналната жлеза, рязане на нокти.
Цена: Около 250 евро, с включени предварителни изследвания.
Клетката у дома: Къщичка в къщата или затвор?
Наричаме я “място за почивка“, но често я ползваме, за да спасим новия диван, кабелите и касите на вратите. Къде е истината?
“За” клетка:
Безопасност: Докато ви няма, кучето няма да сдъвче кабел под напрежение или да погълне опасен предмет. Като бръснарското ножче, което майката на моето куче някак успя да изхвърли от себе си безопасно.
Психологически комфорт: Когато е правилно представена, клетката е личната “къщичка” - убежище, в което кучето се чувства защитено от шума, наказанията, децата. Там можете да сложите одеялце, играчки и купа с вода. Имам приятели, които са развъдчици. И други, обикновени любители. Някои от техните кучета и в преклонна възраст си ползват клетката - вратичката е винаги отворена, обичат да си лежат, някак знаят, че си е тяхна. Важно е да знае, че е негова територия, а не средство за наказание.
“Против”:
Обездвижване: Ако кучето прекарва там по 8часа на ден, това води до мускулна атрофия и психически срив. И се превръща в изолатор.
Мързеливо възпитание: Използването на клетка често замества истинското обучение и социализация. Кучето не се учи да се държи добре, то просто е физически ограничено. Но практиката сочи, че все пак с времето, когато сте си заедно у дома се научава да не изяжда любимите ви скъпи обувки. А когато ви няма и е в клетката си, просто ограничавате мащабите на неизбежните щети.
Цена: Зависи от размерите. Преди да инвестирате без да знаете дали ще се приспособи вашето куче - помолете приятел или някой от групите за домашни любимци. За клетка назаем, за около седмица време.
Свободното пускане навън: Раят на двора или рулетка със смъртта?
Живеете в къща и смятате, че е “жестоко“ кучето или котето да стоят само вътре? Че те “все пак са животни и имат инстинкти”.
“За” самостоятелните разходки:
Естествена среда: Животното следва инстинктите си, ловува (за котките) и изразходва енергия. Не само чрез тичане на воля, а също и от самия досег с различни звуци, миризми и събратя.
Стимулация: Разнообразните миризми и гледки поддържат ума му буден. Насторението е по-добро, котето/куче е жизнено.
“Против”:
Опасности: Автомобили, отрова, поставена от злонамерени съседи, битки с бездомни животни, битки с по-диви и бързо животни, ако сте близо до природата. Буквално рискувате живота на животното в името на свободата и разнообразието. Също и да се прибира с дребни или по-големи рани.
Болести и паразити: По-висок риск от кърлежи, бълхи и вирусни заболявания.
Въздействие върху екосистемата: Домашните котки са едни от най-големите унищожители на пойни птици. Често дори не ги ядат, само ги убиват. Бъдете готови и за подаръци-трофеи - на мен са ми носили мишка и змии…в трапезарията. Както и един дъждовник. Това е техният начин да се похвалят и да покажат обичта си.
Изводи/избори
Разликата между “грижа“ и “жестокост“ се крие в мотивите ни. Ако кастрираме, за да не страда животното от хормонален стрес - това е грижа. Ако го затваряме в клетка, само за да не прави бели - това е удобство.
В края на деня, най-големият лукс за едно животно не е скъпият нашийник или скъпата храна, а нашето време и разбиране за неговите нужди, които рядко съвпадат с нашите собствени.
Кастрацията и това да не пускаме домашните си любимци сами навън, като че ли са теми с по-малко бури и спорове. Освен това, ако искаме свобода за котето си, винаги можем да обезопасим с мрежи прозорците и терасите и така да му дадем шанс да подуши “свободата”. Клетката обаче все още е горещ дебат. В групите за домашни любимци всеки яростно брани позицията си. И не е лесно, защото става дума за истински личен опит. В чужбина „crate training“ (обучение в клетка) е стандарт, но у нас често се приема за мъчение. Но все пак - ако решите да опитате, направете така, че тя да е място за спане и спокойствие. Място, където кучето ви ще се чувства защитено.
Когато клетката се ползва като заместител на възпитанието и разходките, тя се превръща в затвор. Животното има нужда от движение и социализация. Ако не можем да му ги осигурим, проблемът не е в неговите “бели“, а в нашият смотан избор на домашен любимец.
Понякога се налага да приемем най-малкото зло. Имам възрастен, огромен лабрадор, черен. Макси е любов и се разбираме без думи. Но преди години претърпя тежка стомашна операция, защото на вилата ни се беше измъкнал от двора. И заедно с Хектор, който е доберман и му е приятел бяха отишли да се къпят в местната река. Само че лабрадорите мислят със стомаха си. Ветеринарите извадиха три найлонови плика пълни с трева и камъни. Сигурно е имало и храна. Той едва оцеля, а сърцето ми се чупеше многократно през тези критични седмици. Носех на ръце 40-килограмово куче. Не можеше да се качи в колата ми сам. Кастрирах го късно - беше на 5. Честно ли? Да, изгуби малко от живеца си. Не зная дали е съвпаднало с улягането и възрастта. Но е жив, здрав и вече 11 години гледам, как муцуната му побелява. Обичаме се.
Сребърното кюфте пък е непрежалима за нашето семейство любов - британец, изключително красив котарак. МЪрмотко. Честър Майлс Бидончо. Разхождаше се из двора на къщата ми в гората над София. През деня. И винаги беше “на две крачки”. Десетки обяви, обикаляне през нощта - месеци наред, когато внезапно изчезна и не се прибра. Все още не знаем дали е жив, изяден от лисица или живее друг живот, с други хора, които са го откраднали. Никога няма да си простя. Боли.
А любовта е грижа. Помислете, какво можете да си простите и какво - не.
Ще се радвам да споделите!
За автора:
Милена Златкова, добре познатият глас от ефира на „Тройка на разсъмване“ по радио Витоша, стартира своята авторска рубрика „Малките неща“ на сайта Vesti.bg.
С над 25 години опит зад микрофона, тя остава близо до слушателите с човешките истории, личната позиция и отдадеността към редица социални каузи и инициативи.
Автентичният подход и чувствителност към важните детайли намират своето продължение в онлайн пространството.
„Малките неща“ поставя фокус върху човешките моменти, които често остават на заден план, но оформят начина, по който живеем. Това ще бъде мястото, където читателите ще намерят всичко, което съпътства ежедневието ни, от въпросите и колебанията до малките радости, от онова, което ни вълнува като потребители, до онова което остава с нас като хора.
Лирична и саркастична, но винаги искрена и провокативна, четете рубриката „Малките неща“ на Vesti.bg!
