„Винаги ме изобразяват като по-трагична фигура, отколкото съм в действителност“, казва Джуди Гарланд през 1962 г. „Всъщност ужасно се отегчавам от себе си като трагичен образ.“ Но през лятото на 1969 г. нейното наследство е окончателно белязано от печал заради преждевременната ѝ кончина.
Джуди Гарланд си отиде едва на 47 години, но въпреки краткия си земен път, тя сякаш изживя няколко живота. От дете звезда до водеща актриса и гей икона – личната и професионална съдба на Гарланд бе низ от триумфални върхове и опустошителни спадове.
От емблематичното щракане с червените обувки в „Магьосникът от Оз“ до степ танците в „Лятна колекция“, Гарланд бе истинска институция в Холивуд в продължение на десетилетия. Но зад образите, с които бе известна от 30-те до 50-те години на миналия век, вътрешният ѝ свят бе толкова нестабилен, колкото и нейното запазено вокално „вибрато“.
„Понякога се чувствам сякаш живея във виелица“, сподели тя веднъж. „Истинска виелица.“ Всъщност болката, зависимостите и съмнението бяха нейни постоянни спътници, познати на вярната ѝ публика почти колкото и самата нея – особено в края на дните ѝ.
В крайна сметка Джуди Гарланд почина от предозиране с барбитурати в банята на лондонското си жилище на 22 юни 1969 г. Но низходящата спирала, която обяснява трагичния край, започва десетилетия по-рано.
- Мъчителното детство на една звезда
Детството на Джуди Гарланд прилича на сценарий за филм, но много по-мрачен от ведрата атмосфера на мюзикълите, в които участваше. Родена като Франсис Гъм във водевилно семейство, Гарланд израства под диктата на класическа „амбициозна майка“. Етел Гъм е критична и взискателна. Твърди се, че именно тя е първият човек, дал на дъщеря си хапчета, за да стимулира енергията ѝ за сцената и след това да я приспива – и то когато момичето е едва на 10 години.
За съжаление, зависимостта към субстанции бързо се превръща в основна част от битието на актрисата. Амфетамините стават една от първите ѝ „патерици“, осигурени от студиото MGM, за да поддържат пламъка ѝ пред камерата. Студийната система не само насърчаваше това, но и подтикваше звездата към злоупотреба с цигари и потискащи апетита лекарства. Ръководителите на MGM поставят младата Джуди на строга диета от пилешка супа и черно кафе, за да гарантират, че тя ще съответства физически на тогавашните канони за красота.
Твърди се, че висш кадър в студиото директно казал на наивната актриса: „Приличаш на гърбушко. Обичаме те, но си толкова дебела, че изглеждаш като чудовище.“
Естествено, подобен тормоз нанася непоправими щети върху самочувствието на подрастващото момиче. Въпреки огромния успех на филмите ѝ, още преди да навърши 20 години, тя започва да преживява нервни сривове. Според бившия ѝ съпруг Сид Луфт, през живота си тя е правила опити за самоубийство поне 20 пъти.
По-късно Луфт си спомня: „Не мислех за Джуди като за клинично болен човек или като за наркоман. Притеснявах се, че нещо ужасно се е случило с очарователната, брилянтна жена, която обичах.“
Но Гарланд страдаше от множество зависимости. Въпреки пиковете в кариерата ѝ през 40-те и 50-те години – включително знаменитата версия на „Роди се звезда“ – пороците в крайна сметка я настигнаха. И както болезнено показва биографичният филм „Джуди“, тези демони доведоха до нейната гибел.
- Низходящата спирала преди края
Към края на 60-те години зависимостта на Гарланд и емоционалните ѝ проблеми изтощават не само здравето, но и финансите ѝ. Притисната от обстоятелствата, тя се завръща на сцената в Лондон, за да издържа себе си и децата си.
„Аз съм кралицата на завръщанията“, казва Гарланд през 1968 г. „Уморих се от това. Наистина. Не мога дори да отида до тоалетната, без да направя „завръщане“.“
Лондон обаче не се превръща в бляскавия ренесанс, от който тя отчаяно се нуждае. Турнето ѝ е микрокосмос на цялата ѝ кариера – със същите шеметни висоти и смазващи пропадания. Когато Джуди беше на сцената, тя все още притежаваше силата да накара публиката да се влюби в нея с онзи „кадифен“ глас, пленил света. Когато обаче не бе в състояние да пее, тя не можеше да го скрие.
На едно от януарските шоута публиката я замеря с хляб и чаши, след като Гарланд ги кара да чакат цял час. На фона на професионалните трудности, престоят в Лондон белязва и един от най-трудните романтични периоди в живота ѝ. Във филма „Джуди“ тя среща Мики Дийнс на парти и той я изненадва, криейки се под поднос на рум-сървиса.
В действителност Гарланд се запознава с последния си съпруг, когато той ѝ доставя наркотици в хотелската стая през 1966 г. Както лентата подсказва, бракът им не е щастлив. Твърди се, че той е бил с нея предимно заради парите и близостта до славата. Дъщерята на Джуди, Лорна Луфт, си спомня как на връщане от погребението на майка си Дийнс настоява лимузината да спре пред офис в Манхатън. Тя осъзнава, че той отива да подпише договор за книга – само часове след като е положил съпругата си в земята.
- Как почина Джуди Гарланд?
Дийнс намира Гарланд мъртва в дома им в Белгравия на 22 юни 1969 г. Той разбива заключената врата на банята и открива актрисата, отпусната на тоалетната чиния, все още подпираща главата си с ръце.
Аутопсията на Скотланд Ярд установява, че причината за смъртта е „отравяне с барбитурати (хинабарбитон) – непредпазливо самопредозиране. Нещастен случай“. Съдебният лекар д-р Гавин Търстън открива и данни за цироза на черния дроб, вероятно следствие от големите количества алкохол, консумирани през годините.
„Това е класически нещастен случай при човек, който е свикнал да приема барбитурати дълго време“, заявява д-р Търстън. „Тя е приела повече, отколкото организмът ѝ е могъл да понесе.“
Дъщерята на звездата, Лайза Минели, обаче има различна гледна точка. Тя вярва, че майка ѝ е починала по-скоро от изтощение. „Тя свали гарда си“, казва Минели през 1972 г. „Не умря от свръхдоза. Мисля, че просто се умори. Живееше като опъната жица. Не мисля, че някога е търсела истинско щастие, защото смяташе, че щастието ще означава край.“
И когато Джуди Гарланд си отиде, това наистина бе краят – на една епоха и на нейната искрена връзка с публиката. Но това бе и началото на прераждането на нейното наследство.
- Звездата угасна, но легендата остава
Отвъд феноменалния ѝ глас, голяма част от магнетизма на Джуди Гарланд се криеше в способността ѝ да се свързва с хората. Гей общността откри в нея сродна душа – символ на устойчивост пред лицето на потисничеството.
Погребението на Гарланд в Ню Йорк съвпада с бунтовете в „Стоунвол“, считани за повратна точка в движението за граждански права на ЛГБТ общността. Някои историци дори смятат, че колективната скръб по смъртта на актрисата е засилила напрежението по време на сблъсъците с полицията.
Скръбта по Джуди бе усетена в целия свят. Бившият ѝ партньор на екрана Мики Рууни сподели: „Тя беше огромен талант и страхотен човек. Сигурен съм, че е намерила своя мир и онази дъга. Поне се надявам да е така.“
Подобно на Мерилин Монро, част от непреходната слава на Гарланд се дължи на трагичния ореол, който оставя след себе си. Но и двете са запомнени с много повече от тъжния си край. Истинската история на Джуди Гарланд е историята на една икона, чиято светлина не угасва.
