К огато принцеса Маргарет обявява на 31 октомври 1955 г., че прекратява годежа си с капитан от Кралските военновъздушни сили Питър Таунсенд, това слага край на сагата „ще се оженят ли или не“, която бе завладяла цяла Великобритания. Митът, останал след това, е за монарх, хванат в капан между чувствата и дълга, за безкомпромисно правителство и за 25-годишна жена, принудена да се откаже от мечтаната сватба с военен герой. Принцесата сякаш бе изправена пред невъзможен избор – да запази кралските си привилегии или да живее в тихо изгнание като госпожа Таунсенд, пише ВВС.
„Вярвам, че решението ѝ беше напълно правилно при тези обстоятелства“, казва Таунсенд в предаването „Nationwide“ по Би Би Си през 1978 г., докато промотира автобиографията си – по ирония на съдбата на Свети Валентин. Но разсекретени правителствени документи, публикувани след смъртта на принцеса Маргарет, показват, че нейните възможности може да не са били толкова драстични, колкото дълго се е смятало.
Таунсенд е военен герой, отличен за участието си в битката за Британия. Роден през 1914 г., той постъпва в Кралските военновъздушни сили на 19 години. Сред подвизите му е и свалянето на първия немски бомбардировач над английска земя. През 1995 г. той разказва пред Би Би Си как на следващия ден е посетил в болницата ранения стрелец от самолета: „Помислих си, че това може да се случи на всеки от нас. Отидох да го видя, само за да кажа: ‘Все пак не сме истински врагове – ние сме хора.’“
По-късно самият Таунсенд е свален, но оцелява невредим. „Превърнахме се в закоравели убийци, които не мислеха за нищо друго, освен за унищожението на врага“, спомня си той.
След войната Таунсенд получава назначение в кралския двор – като конюш на крал Джордж VI, доверен офицер, отговарящ за церемониалните задължения и безупречното протичане на кралските събития. Скоро става близък със семейството и живее в имението на Уиндзор. Именно там младата принцеса Маргарет го забелязва през 1947 г. по време на обиколка в Южна Африка. Тогава тя е на 17, а той – близо два пъти по-възрастен и женен с две деца.
Ако отношенията им са се задълбочавали с времето, всичко е било пазено в строга тайна. През 2005 г. приятелката на Маргарет, лейди Джейн Рейн, споделя пред предаването „Timewatch“ на Би Би Си, че е станала свидетел на химията между двамата по време на лов в Балморал през 1951 г.: „Чувствах се като цариградско грозде – сякаш не бях на място. Те не се целуваха, не се държаха за ръце, но напрежението помежду им беше осезаемо“, казва тя.
Принцесата постепенно се превръща в бляскава светска дама, чиято личност и стил привличат вниманието на медиите по целия свят. Но през февруари 1952 г. я сполетява трагедия – любимият ѝ баща, крал Джордж VI, умира едва на 56 години. По-голямата ѝ сестра, Елизабет, е следваща на трона. На коронацията през 1953 г. репортер забелязва как Маргарет отмята прашинка от сакото на Таунсенд – малък жест, който предизвиква огромен медиен интерес. Малко след това, вече разведен, той ѝ предлага брак.
Кралица Елизабет обаче я моли да изчака една година, за да утихнат страстите. Съгласно Закона за кралските бракове от 1772 г., Маргарет се нуждае от кралско разрешение, ако иска да се омъжи преди навършване на 25 години, а след това – от одобрението на парламента.
- Заточение в Брюксел
Както в много кралски истории, думата „развод“ е табу. Сър Алън „Томи“ Ласелс, личен секретар на кралицата, който е преживял кризата с абдикацията на Едуард VIII, настоява Таунсенд да бъде отстранен. „Сигурно е луд или покварен, ако си мисли, че може да се ожени за сестрата на главата на Англиканската църква“, казва той.
Капитанът е изпратен като военновъздушен аташе в британското посолство в Брюксел – на практика в изгнание. „Това беше леко дисциплинарна мярка“, спомня си той. През това време принцеса Маргарет се завръща на лондонската социална сцена, но чувствата между тях не угасват – двамата си пишат почти всеки ден.
На 21 август 1955 г. принцесата навършва 25 години – вече свободна да се омъжи за когото пожелае. Но цената би била висока. Ако се омъжи за Таунсенд, тя ще трябва да се откаже от правото си на наследяване, от годишната си издръжка от гражданския списък, от титлата „Нейно кралско височество“ и от членството си в кралското семейство.
Общественото мнение е разделено, а и в самата фамилия има противоречия. Крейг Браун, автор на биографията „Принцеса Маргарет, госпожо Дарлинг“, разказва как, когато кралицата майка се тревожи къде биха живели младоженците, принц Филип саркастично отвръща: „Все още е възможно да се купи къща, нали?“
„По време на 19 изключително тежки дни, обсаден от 100 репортери в един лондонски апартамент, трябваше да вземем решението“, спомня си Таунсенд.
На 31 октомври 1955 г. Би Би Си прекъсва обичайната си програма, за да прочете изявлението на принцесата: „Осъзнавам, че ако се откажа от правата си на наследяване, бих могла да сключа граждански брак. Но, имайки предвид учението на Църквата, че християнският брак е неразривен, и съзнавайки дълга си към Британската общност, реших да поставя тези съображения пред всички останали.“
- Наистина ли е трябвало да избира?
Новият министър-председател Антъни Идън, който сам е преживял развод, вероятно е бил по-съпричастен към положението на Маргарет. Разсекретени през 2004 г. документи показват, че е бил възможен компромис – тя би могла да запази титлата и доходите си, ако се откаже от наследствените права и се омъжи с гражданска церемония.
Сред документите има и писмо на принцесата до Идън от август 1955 г., в което тя пише: „Само като го видя отново, ще мога правилно да реша дали да се омъжа за него или не.“
Бившият кралски кореспондент на Би Би Си Пол Рейнолдс коментира, че това писмо подсказва, че решимостта ѝ може би не е била толкова силна, колкото се е вярвало.
„Едва ли бях достатъчен, за да компенсирам онези сериозни, материални загуби, които принцесата щеше да понесе“, признава Таунсенд години по-късно. „Тя щеше да бъде лишена от почти всичко.“
- Нови бракове и нови начала
След края на връзката им Таунсенд се връща в Белгия, където се жени за 20-годишната наследница Мари-Люс Джаман. През 1960 г. принцеса Маргарет се омъжва за фотографа Антъни Армстронг-Джоунс, който в деня на сватбата им получава титлата граф Сноудън. През 1978 г., три месеца след интервюто на Таунсенд за Би Би Си, принцесата става първият член на кралското семейство след Джордж I, който се развежда.
Макар съдбата да не им позволи да бъдат заедно, Таунсенд запазва топли спомени за нея. На въпроса как би реагирал, ако тя влезе в стаята, той отговаря: „Ще се радвам да я видя. И предполагам, че ако влезе, това ще е само защото и тя ще се радва да ме види.“
