П ред Мариян Станков – Мон Дьо, Радина Червенова сподели спомени от телевизията, предателствата, любовта и какво иска да остави след себе си.
Радина Червенова определя себе си като човек, който обича живота и е благодарен, че има шанса да се роди на този свят.
„За да издържиш, трябва да продължиш, да не се отказваш. В същото време да имаш мярка. Аз себе си не щадя.”
Тя вярва, че човек преди всичко не трябва да предава себе си, независимо какво ще си помислят другите:
„Във всяка една възраст човек може да бъде прекрасен, приятен за хората. Важно е да се чувстваш ти добре, защото това излъчване те определя. И да не искаш всичко на всяка цена.”
Началото ѝ в телевизията обаче не е леко: „Взеха ми пропуска и казаха, че нямам право да влизам в телевизията. И ми казаха, търси някакви познати, някакви връзки, има проблем с теб. Нещо, ако имаш държавна сигурност, познати да ти помогнат.”
Радина казва, че никога не е разбрала каква е била причината, но е благодарна на хората, които са повярвали в нея – Бригита Чолакова, Хачо Бояджиев и Любинка Нягулова. Именно така тя се озовава на екран.
Един от най-паметните ѝ дни в телевизията остава 1989 година: „Когато стана този пленум, аз бях дежурна като говорител на втора програма. И тъй като бях съвсем нова, те извикаха Кольо Филипов и той съобщи новината.”
Само няколко години по-късно Радина става майка – и за втори път чува, че не трябва да се връща повече на работа.
„Подценяването донякъде може да се дължи и на моя характер. Аз не обичам да рекламирам себе си, показната борбеност е няма в мен.”
Въпреки трудностите, именно в телевизията среща любовта – в очите на Коко Каменаров.
„За да съм честна, нашата любов е толкова силна, че устоя на много предизвикателства. През цялото време, през което бяхме разделени, не съм изпитала грам ревност.”
Прошката е неизбежна, казва тя, особено когато връзката е градена дълго и със специално отношение.
Едно от най-тежките ѝ изпитания е, когато любовното предателство съвпада с диагнозата рак: „Това е, случило се е. Трябвало е да стане. Със сигурност болестта е променила много неща. Започваш да уважаваш себе си повече.”
Тези преживявания намират отражение в първия ѝ роман, който излиза на 16 май. Радина разкрива, че макар сюжетът да е криминален, в него има много от нея:
„Аз нямах никакво намерение да го издам. Нито имам самочувствието да пиша романи. Но сънувах много ярък сън и седнах една вечер – писах, писах, писах.”
В писането открива терапия – за ума и за сърцето. Именно това мечтае да остави след себе си – за семейството и за внуците, които винаги са ѝ помагали.
„Това, което искам най-много, е да бъдат винаги заедно. Те са достатъчни. Те са едно малко общество. Винаги са по-силни, когато са заедно.”
