Н а 14 март честваме паметта на преподобния Бенедикт Нурсийски.
Основателят на общежителното монашество в Западна Европа се родил в около 480 г. в град Нурсия (сега Норча), Италия, и в юношеска възраст бил изпратен в Рим да се учи и възпитава в училище. Разпуснатият живот в столицата обаче предизвикал у младежа такова възмущение, че на 16-годишна възраст той решил да остави света и да се оттегли в пустинно място.
Заживял в една пещера в пълно усамотение.
Така прекарал три години в пост и молитва, която му помагала да понася трудовете и лишенията на отшелническия живот. А когато местни овчари открили жилището на пустинника, при него започнали да идват хора от околните планински селища за духовни наставления. Бог дарувал на благословения монах ("бенедиктус" на латински означава "благословен") голяма духовна мъдрост и сила да лекува болести.
Славата на преподобния Бенедикт се разнесла надалече.
Посетителите от разни места се събирали на тълпи около неговата пещера. С годините край преподобния се събрали над 150 монаси. Те приели духовното ръководство на преподобния Бенедикт и той се постарал да постави общежителното монашество на здрави духовни основи. Неговите строги правила отначало не се понравили на братята, но Бенедикт ги ръководел с голяма мъдрост и духовен опит.
После преподобният заминал на юг и в планинска местност между Рим и Неапол се заселил в една изоставена римска крепост на хълма Монтекасино. Там, в отдалечените и глухи местности, все още имало хора, които принасяли жертви на идоли.
Свети Бенедикт започнал да учи селяните на истинската Христова вяра и скоро покръстил много местни жители, които наставлявал в добродетелите.
Заедно с монасите преподобният превърнал старата крепост в манастир. Написал и устав за своите монаси, които по неговото име и сега се наричат бенедиктинци.
Упокоил се в 543 г.
