И сторията познава множество абсурдни и неочаквани конфликти, но някои войни се открояват със своята странност, причини и изход - ето някои от най-необичайните военни сблъсъци в човешката история.
Петричкият инцидент, 1925
В 20-те години на XX век отношенията между България и южната ѝ съседка, Гърция, са напрегнати. Страните продължават да спорят относно границата и българското малцинство, останало в Гърция след войните. През 1925 г. се случва инцидент на границата, при който е застрелян гръцки граничар. Според гърците, българите незаконно са преминали границата и са убили граничаря и един капитан. Разследване обаче по-късно показва, че инцидентът е причинен от недоразумение. Гръцкият граничар имал куче, което избягало на север към България, и собственикът му тръгнал да го гони. Българските граничари, мислейки, че България е нападната, стреляли по гърка и го убили.
Гръцкото правителство незабавно поискало България да плати обезщетение от два милиона златни франка, да накаже виновните и да се извини за случилото се, но българските власти първо настояли за разследване. По това време Гърция била в политическа криза след загубата от Турция през 1922 г. и инцидента в Корфу през 1923 г., при който Италия бомбардира острова. България също била в тежко положение след двете национални катастрофи, Деветоюнския преврат, Септемврийското въстание и атентата в църквата „Света Неделя“.
Така гръцкият диктатор Теодорос Пангалос, който дошъл на власт едва няколко месеца по-рано, се надявал да затвърди управлението си чрез победа над по-слабата България. Гърция напада страната и окупира няколко села в Петричкия окръг, но не очаква толкова силна съпротива от българската армия и ВМРО. Гръцката армия не успява да завладее Петрич и ОН (Обществото на народите) принуждава Гърция да се оттегли. В конфликта загиват 50 българи и 125 гърци. Гърция е принудена да плати обезщетение на България, а не обратното - за семействата на загиналите при „инцидента с кучето“. Тази загуба води до голям срам за южната ни съседка и играе ключова роля в разпада на режима на Пангалос.
Футболната война, 1969
Всички знаем, че латиноамериканците приемат футбола като нещо свято и на мачовете страстите често се нажежават, но през 1969 г. тези страсти довеждат до истинска война. Хондурас и Ел Салвадор са две държави в Централна Америка. Въпреки че Хондурас е с 40% по-голяма територия от съседката си, през 1969 г. населението на Ел Салвадор е с 1.1 милиона души повече. Тази пренаселеност кара мнозина салвадорци да мигрират в източната им съседка, което води до конфликти с местното население. През 1967 г. земята на много от тези нелегални мигранти е конфискувана.
Напрежението нараства допълнително по време на квалификациите за Световното първенство по футбол. На първия мач в столицата на Хондурас, Тегусигалпа, салвадорският отбор е тормозен от местни фенове, които шумят пред хотелската им стая цяла нощ. Салвадор губи мача с 0:1. На реванша в Сан Салвадор домакините отговарят, като вместо хондураското знаме издигат мръсен парцал. На третия, решаващ мач в Мексико, Ел Салвадор побеждава Хондурас с 3:2. Това води до насилие срещу салвадорци в Хондурас и напрежение по границата.
Ел Салвадор обвинява Хондурас в геноцид и обявява война. Организацията на американските държави слага край на конфликта четири дни по-късно, като салвадорските войски се оттеглят. Войната води до над 3000 убити, а хиляди салвадорци са принудени да напуснат Хондурас. Това води до рязък ръст на населението в Ел Салвадор, което дестабилизира страната и спомага за началото на гражданска война десет години по-късно.
Ему войната, 1932
Емуто е голяма птица, живееща в Австралия. Висока е между 1.5 и 1.9 м и може да бяга със скорост до 50 км/ч. Въпреки че емутата са националната птица на Австралия и присъстват на герба ѝ, през 30-те години те създават сериозни проблеми за икономиката на страната. През 1929 г. световната икономика се срива и настъпва Голямата депресия. Много държави налагат мита и ограничават международната търговия, което особено тежко удря Австралия, чиято икономика е зависела от износа.
През 1932 г. суша кара птиците да мигрират към крайбрежните фермерски райони. Там те чупят огради и унищожават пшеничната реколта. Фермерите се обръщат към Министерството на отбраната за помощ. Армията стартира операция за контрол на популацията на емутата, като използва картечници, но птиците се оказват твърде бързи и издръжливи. Мнозина оцеляват въпреки раните си. Изразходват се прекалено много муниции, без значителен резултат, и военните действия са прекратени през декември 1932 г.
По-късно фермерите решават проблема, като изграждат по-здрави огради. Не случайно мнозина историци твърдят, че Австралия е загубила война срещу птици.
Войната на сладкишите, 1838–1839
В годините след обявяването на независимостта си през 1821 г. в Мексико царуват хаос и беззаконие поради слабото правителство и икономическите трудности. Това води до бунтове, при които частна собственост бива унищожена. През 1832 г. при подобни безредици е разграбена сладкарницата на французина господин Ремонтен, но той не получава компенсация от правителството. През 1837 г. френски гражданин е екзекутиран, след като е обвинен в пиратство. Тези инциденти разгневяват Франция, която през 1838 г. изисква обезщетения.
След като мексиканският президент отказва, Франция налага блокада на пристанищата по Мексиканския залив и завладява град Веракрус. Мирен договор е сключен през 1839 г., в който Мексико се съгласява да плати обезщетения на френското правителство – включително и на Ремонтен. Но мексиканските власти не изпълняват задълженията си и през 1861 г. Мексико е нападнато повторно. Официалното име на конфликта е „Първата френска интервенция в Мексико“, но заради нападението над сладкарница мнозина историци го наричат „Войната на сладкишите“.
Англо-Занзибарска война, 1896
Някои войни продължават с векове, а други - като Англо-Занзибарската война от 1896 г. - едва 38 минути. През 1890 г. Занзибар става британски протекторат, като наследникът на султана трябва да бъде одобрен от британските власти. През 1896 г. султан Хамад бин Тувайни умира изненадващо и е заменен от братовчед си Халид бин Баргаш. Британците не одобряват новия султан, но той заема поста въпреки това.
Обединеното кралство изпраща ултиматум Баргаш да се оттегли и напусне двореца. Той отказва и се барикадира вътре. На 27 август в 9:00 ч., след изтичането на ултиматума, британците започват бомбардировка. Войната приключва след около 38 минути, когато британската армия превзема двореца. Загиват или са ранени около 500 души. Баргаш бяга в Германското консулство, където получава убежище. След войната британците назначават свой кандидат за султан, а конфликтът остава в историята като най-кратката война, водена някога.
Автор: Йоан Александър Странджалиев
