„Интуицията ми“, „сърцето ми ми казва“, „вътрешният ми глас“ – всички тези изрази се използват, за да опишат усещане, често възприемано като магическо. Учените обаче имат рационално обяснение за това, което обикновено се нарича интуиция.
Интуицията е резултат от сложна обработка на информация в мозъка. Мозъкът е огромна машина за прогнозиране, която постоянно сравнява входящата сензорна информация и текущия опит с натрупаните знания и спомени от предишни преживявания и предсказва какво ще се случи по-нататък. Учените наричат това система за прогнозна обработка .
Как възниква интуицията
Мозъкът постоянно поддържа максимална готовност за всяка текуща ситуация. Когато възникне неочаквано събитие (несъответствие), той незабавно актуализира вътрешните си модели. Сравнението на тези стари модели (създадени въз основа на минал опит) с текущия опит се случва автоматично и несъзнателно.
В психологическата литература интуицията често се разглежда като един от двата основни начина на мислене. Интуитивните процеси се описват като автоматични, бързи и подсъзнателни. Аналитичното мислене, за разлика от него, е бавно, логично и целенасочено.
За мнозина разграничението между аналитично и интуитивно мислене предполага, че тези два вида обработка на информация са противоположни и работят на принципа на люлеенето. Мета-анализ, публикуван в Journal of Behavioral Decision Making, обаче установи, че аналитичното и интуитивното мислене обикновено са несвързани и могат да се появяват едновременно.
Можете ли да разчитате на интуицията?
Въпросът дали човек може да разчита на интуицията е сложен. Тя действа бързо и автоматично, разчитайки на древни мозъчни механизми, и понякога не функционира правилно. Това води до капани на навик и мислене , в които хората попадат несъзнателно. Освен това, интуицията се е развила при различни условия и не винаги е подходяща за съвременния живот. Например, ако ръката ви посегне към чиния с печени изделия, мозъкът ви все още „мисли“, че спешно трябва да се запасите с енергия и вие я жадувате. Тялото обаче едва ли се нуждае от толкова много захар и мазнини, въпреки че по времето на ловците и събирачите желанието за запасяване с енергия е било рационално.
Въпреки че интуицията се счита за ненадежден и неточен инструмент, аналитичното мислене също може да бъде неоптимално. Изследванията показват, че продължителното обмисляне може сериозно да възпрепятства вземането на решения.
Понякога аналитичното мислене всъщност не помага при вземането на решения, а само ги оправдава с поглед назад. Често решенията се вземат интуитивно, като логиката идва по-късно, за да намери убедителни обяснения.
Когато сте изправени пред вземане на решение, експертите съветват да си зададете няколко въпроса. Сблъсквали ли сте се с нещо подобно преди или това е първият ви път? Пречат ли ви често срещани грешки в мисленето – например склонност към обобщаване или предвиждане на най-лошото? Имате ли личен опит в тази област?
Ако ситуацията е нова и не се основава на минал опит, най-добре е да забавите темпото и да използвате ума си. В такива случаи спокойното разглеждане на детайлите помага да се избегнат прибързани заключения. Когато обаче обстоятелствата са познати и вътрешната реакция възниква бързо и без силни емоции, интуицията може да посочи правилната посока и да даде насоки къде анализът изостава. В сложни ситуации интуицията и логиката могат да се допълват взаимно и да ви помогнат да видите цялостната картина.
Основното нещо: можете да се доверите на интуицията си, но не винаги
Интуицията е бързият и несъзнателен анализ на преживяванията от страна на мозъка . Той може да бъде подведен от когнитивни отклонения и остарели модели на поведение. Въпреки това, дори дългият анализ понякога може да попречи на вземането на решения. В нови и сложни ситуации е по-добре да се използва логика, а в ситуации с опит и познат контекст, интуицията теоретично може да ви помогне да вземете правилното решение.
