В горещите летни дни всеки търси начин да се разхлади от жегите. Ако нямате басейн или море наблизо, най-добрата опция е студена супа- а любимата на българите е тараторът. Но се оказва, че не само ние ядем таратор - почти всяка една държава има версия на разхлаждащото ястие.
Ако се върнем назад във времето, ще открием, че историята на таратора датира още от Средновековието. През 16-ти и 17-ти век това освежаващо лятно ястие е било забелязано от пътешественици, които са посещавали нашите земи.
Тараторът не е само българска специалност; той се среща и в други балкански страни, където има своите вариации в приготвянето и наименованието. Самата дума "таратор" има персийски корени и се смята, че рецептата е донесена от Близкия Изток. В различните кухни по света тараторът е познат под различни имена с леки изменения в рецептата:
- В турската кухня - джаджик
- В гръцката кухня - дзадзики
- В иранската кухня - маст о хяр
- В полската кухня - хлодник
Когато говорим за вариациите на таратора, трябва да уточним, че те зависят не само от региона, но и от времето, през което ястието е започнало да се приготвя масово през лятото за разхлада.
Яйца и жито в таратор?
Тараторът има всякакви варианти, някои от които звучат доста необичайно. Например, древните вавилонци го приготвяли с пъдпъдъчи яйца, а нубийците – с цвекло. Рецептата от Древна Нубия се е съхранила и до днес и е типична за Судан. В Сирия таратор се прави с жито, в Аржентина – с тиквички и авокадо, а в Неапол – с маруля и орехи. Съществуват дори рецепти с репички вместо краставици. Всъщност всяка култура адаптира рецептата според наличните зеленчуци в региона.
В началото на ХХ век под названието таратор се е разбирало студена супа от краставица, орехи, оцет и вода, наричана още жетварски таратор, защото масово се е консумирала по време на жътва за разхлада. В Пазарджишкия край тараторът все още се приготвя по този начин. Вариантът на таратора с кисело мляко е бил по-рядко срещан.
Според речника на Найден Геров, таратор е студена супа от краставици, чесън, орехи и оцет. По-късно, това ястие се описва като съставено от разводнено кисело мляко, краставици, оцет и чесън.
Съвременният вариант на таратора се появява в рецепта за първи път през 1956 година. Описаният таратор съдържа нарязани на кубчета краставици, разбито кисело мляко, чесън, сол, копър, олио и ситно счукани орехи, като се добавя и лед за охлаждане.
Има и варианти, при които краставицата се заменя с маруля, а останалите съставки се запазват. Този вариант е характерен за региони с изобилие от зеленчуци, като тракийския регион, и е познат с наименованието "таратор по селски". В района на Пирдоп, тази студена супа служи като основно ястие, с добавяне на хляб, като киселото мляко се заменя с вода и оцет. Подправките са същите като при класическия таратор.
Понякога краставицата се заменя с морков или коприва, но тези варианти не са широко разпространени.
А вие как обичате да приготвяте таратор?
