Т ази метаморфоза или професионална преквалификация в света на поп музиката е по-скоро рядкост. Не са чак толкова много барабанистите по света, които успяват да развият успешна певческа кариера. Освен Фил Колинс, в тази рядка група можем да добавим Дон Хенли/Ийгълс/ и Дейв Грол от Нирвана, понастоящем вокалист на Фуу Файтърс.
Малко известен факт е, че Стивън Тайлър от "Аеросмит" също е започнал музикалната си кариера като барабабанист на днес никому неизвестна и отдавна забравена група. Впрочем, той е мултиинструменталист и днес можем да го видим с микрофон в ръка, на барабаните в специални сетове, както и седнал зад емблематичния бял роял при изпълнението на класиката „Dream On”. Същото се отнася и за Стиви Уондър и Лени Кравиц. Всички те, макар и развиващи се в различни жанрове на необятния свят на поп и рок музиката, имат едно общо нещо: преди всичко са артисти, избрали да изразяват себе си основно чрез пеене.
Още в детството на Любо Киров става ясно, че е артистичен и има музикален слух. Взема уроци по пиано и барабани, но по стечение на обстоятелствата попада ... в художествено училище.
„Нямаше места в това прословуто музикално училище, защото по това време местата се разпределяха по метода „имам човек“, споделя Любо пред Милена, Кирил и Тодор в подкаста им „Тройка по никое време“. След художественото училище следва в Националната художествената академия и я завършва със специалност „Керамика и стъкло“ през 2005-та година. Но, както сам усеща и заявява, Любо винаги е искал да се занимава с музика.
„Музиката е първата любов. От малък се видя, че аз съм от музика направен.“ Като студент свири на барабани в различни групи, но по-сериозният успех идва с група „Те“. Групата издава само три албума, единият от които концертен, но и до днес остават емблематични хитовете „Има ли цветя“, „Ще те намеря“, „All right”, “Искам“ и много други.
„Те“ просъществуват докъм 2007 година, но Любо вече е намерил себе си. Започва солова кариера като певец. И все пак, как от барабанист се става солов изпълнител? „Аз имам способността да се уча“, казва Любо Киров и допълва : “И да се уча в движение. Не мога да кажа, че съм имал образователна част, време, в което да седна и теоретично да натрупам някакви неща. Аз се учех от средата ... самобитен, самоделен вариант, със слухарство, по метода „проба-грешка“. И може би това е хубаво, защото иначе щях да се науча да пея по някакъв школуван начин, а има вариант да се построиш в много сериозна рамка, ако те научат на някакво пеене, конкретно.“
Трябва да минат няколко години обаче, за да успее Любо Киров да излезе от рамката „Любо от „Те“, която му лепват най-вече жълтите вестници. „Това „Любо от „Те“ се межделееше много дълго време, дори след като вече бях направил големите концерти. А да смениш бранда, да смениш името, е трудна работа. Кога Любо Киров победи „Любо от „Те“?, пита реторично той и дава отговора: - "Когато жълтите смениха бранда. Това е последната инстанция. Там са най-големите тъпанари, които до последно пишат небивалиците, и те напук на това, че ти брандираш себе си по нов начин, ще ти припомнят старото, за да ти е гадно и да ти е тъпо. Това се прави нарочно, защото те знаят, че ти не искаш да е така."
Любо Киров се утвърждава като един от водещите гласове на българската поп-сцена с поредица от солови албуми, в които непрекъснато надгражда – музикалните си търсения, собствената си увереност като самостоятелен изпълнител и вокалната си техника. Това е видно и се чува във всеки следващ негов албум. Последният, „Футурофония“ е ярко доказателство за това.
„Футурофония“? Какво е това? “Има и бъдеще, има и минало, има и безвремие.“ Албумът предлага своеобразен реверанс към 80-десетарския звук, пречупен през творческия поглед на Любо и личните му музикални емоции. В него можем да намерим дует със Стенли и неговото „Пътят към храма“, има и „реплика“ на „Както те обичам“ на Братя Аргирови... има и дует с етно певицата Мона, наречен „Луна“... „Освен това звучи готино“. Както и самият Любо Киров, който със своя своя автентичен глас и звук, гледа уверено в бъдещето!
