П реди 1000 години Шанхай е малко селце с... 10 000 жители. За перспектива ще кажа, че към 1200 г. в Лондон живеят около 25 000 човека. Това ни сравнение не е никак случайно, защото Британската империя остава много дълбока диря в новата история на Поднебесната империя, която не се приема никак добре от китайците в днешно време.
Няма да задълбавам в историческата част, но съвсем накратко: две опиуми войни, в резултат на които Великобритания на практика взима голяма част от контрола върху 5 от най-големите крайбрежни градове в Китай, включително Шанхай. Това се случва през 1842 г. Нанкинският договор дава страхотни привилегии на британците за търговия във въпросните пет града, а през 1844 г. (Втора опиумна война) Франция и Америка принуждават Китай да им предостави същите права като на британците.
Спирам дотук с историята, която прави така, че Шанхай попада под влиянието на Западния свят. А то се изразява в превръщането на града в гигантски търговски център, контролът на голяма част от който и до днес е за британци и французи. Това дори си личи в организацията на автобусната мрежа в града. В частите, контролирани навремето от британци и французи, днес автобусният транспорт е организиран в отделни кръгове на линиите.
Двете нации са сред катализаторите, превърнали Шанхай в най-големия и най-мощния икономически град в Китай! Останах една седмица там, за да открия неподозирани от мен факти, икономическа мощ и красоти, които може да се осмислят само след като бъдат видени лично.
Къде е Шанхай преди 40 години
Видях го и ми беше трудно да го повярвам. Сега го пиша и отново се съмнявам в себе си, в чутото, видяното и записаното през тези седем дни, които прекарах в Шанхай. Целият не успях да видя дори от 563 м в Shanghai Tower, третата най-висока сграда в света и най-високата в Китай.
Но преди да стигна до возенето ми в най-бързия асансьор в света (скорост 18 м/с [65 км/ч]), първо ще разкажа накратко какво е Китай преди началото на новото хилядолетие. С две думи: аграрна държава. Преди 2000 г. едно средностатистическо семейство в Шанхай разполага с 30-40 кв. м жилищна площ, собствената баня в което е непознато явление. Всичко се дава под наем от държавата. Към тази разделителна линия (2000 г.) в необятната държава около 66% от населението е селско.
През 70-те години средният доход на домакинство в Китай е... $5, през 80-те години скача на $30-50, през 90-те вече достига $200, като тогава особено доходоносно е да си „бакшиш“, извинявам се, таксиметров шофьор. Днес средният доход на семейство в Шанхай е около $1500. С нарастването на доходите, нараства и апетитът. Днес шанхайци живеят в апартаменти по 90 - 120 кв. м, като в най-скъпия град в Китай апартаментите са, меко казано, солени. В кварталите на града (ако ги насложим върху размера на България и София, то за квартал на столицата може да се приеме Дупница) апартаментите вървят между $800 000 и $1 100 000, докато в центъра – по $4-5 млн. Тези цифри са изключително високи, поради което заеми за 80 години са нещо нормално, а още по-обичайно е заемите да се наследяват.
Началото на възхода
Второто отваряне на Шанхай за/към света се случва през 90-те години на миналия век. Към онзи момент скъп подарък за булката е бил велосипед, а едно семейство е било определяно като заможно, ако има хладилник и/или климатик.
Но нещата рязко се променят, след като градът отваря търговията си със света. След 2000-та година жителите на Шанхай започват да купуват частни жилища и коли. До 1991 г. няма тунел или мост под/над Реката-майката, сега има 13 тунела, благодарение на които очакваните от мен задръствания в идеалния център на Шанхай... липсват.
Строежът на метрото започва през 1994 г., като за 1,5 – 2 години се строи по една линия. Днес линиите са 18, а метромрежата в Шанхай е с най-голямата дължина в света – над 800 км, с най-голям брой метростанции.
Но най-впечатляващо е какво се случва от другата страна на Реката-майка, където днес се намират най-модерните сгради и небостъргачи в Шанхай, където е въпросната Shanghai Tower и телевизионната кула... Случва се това, че за точно 35 години китайците са успели да построят толкова голяма като територия площ, колкото е до онзи момент територията на Шанхай!
На мястото, на което днес се издига Shanghai Tower са били оризища, селскостопански земи. Днес, качвайки се на 118 етаж за 55 секунди, виждаш до края на хоризонта само сгради. В нито една част от 360-градусовата платформа не можеш да стигнеш с поглед до края на града. Половината от целия този необятен градски пейзаж е построен за 35 години!
Стари срещу нови шанхайци
Истината е, че подобно противопоставяне няма, но е интересно как можеш да получиш гражданство, ако не си роден в Шанхай. На първо място: трудно, но второ място: логично, на трето: брилянтно.
Днес посоката е към градовете. Защото, за разлика от началото на новия век, когато жителите на селата са 66% от населението на Китай, днес съотношението е точно обратното. А при 25 млн. население на Шанхай, неограниченото му нарастване е проблем, който властите решават по повече от логичен начин. Нещо като получаването на софийско жителство по комунистическо време.
А комунистическата ни история има общ период. Сетих се за него, гледайки прекалено многото деца с червени пионерски връзки. Върнах се назад във времето. А под деца имам предвид преобладаващо момичета.
За това си има обяснение. Докато в по-голямата част на Китай единственото дете за предпочитане трябва да е момче (за да работи на полето, а и комшията също е по-спокоен, когато в съседство се ражда момче), в Шанхай е точно обратното: аборт до момиче. Така се създава сериозен дисбаланс. А тази специфика на Шанхай е продиктувана от много скъпите жилища и това, че при женитба момчето трябва да осигури жилището. А преди 40-ина години са подарявали велосипеди...
И така, начините да получиш гражданство в Шанхай са два: показваш магистърска диплома и си готов. Вторият вариант: жениш се за шанхайка, но със заветния документ се сдобиваш след 10 години брак. И като казах брах: ето нещо любопитно. Най-предпочитаната кола за сватбени тържества е BMW: Be My Wife – BMW.
Колите с ДВГ са минало, бъдещето е на електромобила
Поводът да посетя Китай бе Shanghai Auto 2025. Там, а и по улиците, основната тема бе електромобилът.
Именно той е средството, което Партията в Китай вижда като начин да победи западните автомобилни производители. Инженерът Уан Ган предлага тази своя идея на правителството, някой взима, че се заинтересува (представете си сега някой да изпрати писмо към българското правителство, на което да получи отговор!) и се започва 25-годишна (към днешна дата) политика в тази посока.
А тя е ясна: многомилиардно субсидиране на компаниите с цел развитие на технологиите и производство на електромобили. Няма да засягам всеки един аспект от тази политика, защото те са много. Но, най-общо казано: покриване на загубите, освобождаване от данъци, наливане на милиарди в стотици компании, даване на земя без пари. Това скоро ще свърши, в това няма две мнения. Но резултатът е налице.
Той е следният: през 2020 г. западните производители държат 62% от доставките на леки автомобили на китайския пазар. През 2024 г. 65% от пазара се държи вече от китайски марки.
И основните продажби са на електромобили. Предимно китайски. Първо, защото са по-технологично развити от западните марки, които десетилетия само смучеха и бяха надменни, но сега всички страдат от това.
Второ, защото са по-евтини, много по-евтини. Мощният 1548 к.с. Xiaomi SU7 Ultra стартира на цена от 529 900 юана ($72 591), докато неколкократно по-маломощният Porsche 911 с 394 к.с. започва от 1,468 млн. юана ($201 170).
Трето, защото държава иска жителите й да дишат и живеят по-добре. Може и да ви звучи странно, но това е така. У нас ние сме готови да дишаме тежки отрови, но дума да не става някой да посегне на 30-годишните ни коли (защото повечето от нас имат по 2, дори по три). И резултатът е, че в Шанхай качеството на въздуха е много, много по-добро от това в София.
И ето един нюанс, който не знаех. В Шанхай, за да регистрираш нов автомобил с ДВГ, плащаш допълнително $15 000. Ясно е, че продажбите на нови конвенционални автомобили ще стават все по-малко и по-малко. В Пекин? Там регистрационният ти номер определя кога ще можеш да влезеш в центъра и кога не.
От къде идва токът? Резонен въпрос, защото 70% от електроенергията се добива от въглища! Но тези въглища не са в градовете, не ги дишате постоянно. И освен това, останалите 30% от възобновяеми източници са стигнали този дял само за броени години, така че в тази посока съотношението също ще се променя много динамично в идващите години.
А великите задръствания? Ами, влязохме в едно, но заради катастрофа. Дори в идеалния център на Шанхай няма задръстване. Причината е, че има инфраструктура. Има широки пътища и 13 тунела под Реката-майка, както я наричат в града. Аналогия със София да правя ли?
Основният проблем
Подобен мегаполис има безброй проблеми, но за целта си има власти, да се оправят. Едно е нещото, което важи за цял Китай: липсата на работна ръка! Точно така, на Китай му липсват работници. Затова и от 2017 г. политиката за едно дете бе премахната, но повече от едно дете раждат само най-бедните (по обясними причини: да оцелеят, да работят, липса на сексуална култура) и най-богатите (защото могат да си го позволят).
А онези 650 млн. човека средна класа (!) в Китай просто не искат да раждат, каквато и тенденцията в световен мащаб.
