М узиката е изкуство, което говори отвъд думите. Тя е потребност и начин на себеизразяване. За магията на нотите и възможността младите музиканти да разкрият своя вътрешен свят чрез авторска музика разказва в специално интервю за Vesti.bg композиторът Петър Дундаков – създател на саундтрака към филма „Възвишение“ и жури в конкурса за таланти Sounds like you, организиран от Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ в партньорство с Huawei Consumer Business Group в България.
Музиката е досег до някаква истина. Каква е истината сега, в момента?
Музиката ни среща с реалност, която е много абстрактна, но в същото време силна. Дава ни друга перспектива към живота и едновременно с това ни предоставя свят, в който да живеем и да разбираме себе си и околните по по-различен начин. Музиката може да строи мостове между хората и да обединява. Ако приемем, че изкуства като киното и театъра са базирани на думите, то музиката отива отвъд тях и това я прави много универсален и въздействащ език.
Вие сте композитор на филмова музика. Защо се спряхте точно на нея?
Не си представям себе си като композитор на филмова музика, а по-скоро композитор, който работи в различни полета на музиката. Филмът и изобщо медията в момента са в центъра на вниманието на обществото. Това, което правя като композитор на един авторски концерт на камерна или симфонична музика винаги е по-малко забелязвано от един известен филм. Вниманието към медията е нещо, което е характерно за времето си и това е възможност да популяризираш творчеството си и да представиш музиката си в една малко по-синтетична форма на изкуство. За мен е удоволствие да работя в областта на филмовата музика, но не бих казал, че това изчерпва интересите ми като композитор. Не по-малко важна е и независимата музика. Мисля, че филмът е интересно поле за развитие за един композитор, но и не смятам, че трябва да бъдат ограничавани творческите ни намерения в една-единствена област, а по-скоро трябва да си взаимодействат.
Музиката допринася за цялостното възприемане на дадено изкуство, в случая филмово?
Да, при всички случаи музиката в един филм е водач на подсъзнанието за зрителите. То те насочва към интерпретацията на това, което гледаш, макар зрителите невинаги да си дават сметка както е влиянието на музиката върху сетивата. Ако обаче изчистиш един филм от музиката, особено ако е такъв, който е конструиран така, че музиката да е важна част от филмовия език, то тогава въздействието намалява с 30-40%. В този смисъл музиката е подсъзнателен гид на вниманието и на интерпретацията на зрителя. Естествено, с това не трябва да се прекалява. Често казвам, че един тъжен епизод не се нуждае от тъжна музика, в този смисъл музиката не трябва да преповтаря това, което виждаме на екрана, а винаги да ни дава нещо, което по друг начин не можем да почувстваме. Завършил съм „Композиране“ в Ротердам и също така съм специализирал и филмова композиция и това е едно от нещата, които са в основата на филмовата музика - тя не толкова препредава това, което е на екрана, а те повежда и ти говори за това, което ще се случи след 20 минути. В този смисъл интелигентното писане на филмова музика действително не е просто музика, а драматургия на музиката и звука. Филмовият композитор не е просто музикален оформител, а е човекът, който също съпреживява и изгражда историята.
Преживяването и съпреживяването ли са нещата, за които ще следите докато сте жури на конкурса Sounds like you, организиран от Националната музикална академия в партньорство с Huawei Consumer Business Group в България?
Това, което е интересно за мен е да се срещна с музиката на автори, които разказват и изразяват себе си или част от някаква история. Това ми е интересно и важно по принцип – срещата със самите композитори, с различни темпераменти, а заедно с това и реакцията ми към това което изразяват, което достига до мен. В авторството има 2 страни и човек трябва да има уникален собствен език, когато разказва едно нещо. Аз смятам, че трябва да се избяга максимално от клишетата и по някакъв начин винаги това, което правиш да е като за първи път. В същото време да съумееш да го направиш така, че тези, които го слушат или гледат, да могат да го разберат. Това е основата, диалектиката на тези 2 неща, пресичането на авторската творба и възможността да комуникираш, да си разбираем с нея – това е основния ми критерий, когато оценявам нещо.
Тоест техните музикални творби са визитната им картичка, която трябва да носи достатъчно заряд и емоция, да е разбираема и да представя част от тях?
За мен това е изкуството по принцип – изразяване на вътрешния свят. Когато спре да бъде това, а се превърне просто в преповтаряне – то губи смисъла си. Често пъти съвременния свят, особено в областта на по-комерсиалните неща, се опитва да преповтаря нещо. Всеки в развитието си преминава през тази фаза, аз също, но смятам, че това, което отличава един истински автор е, че учейки се от опита, който е преди теб, успяваш да направиш крачка и да създадеш нещо, което е твое. И се стремиш към това по начин, по който то да не бъде съвсем неразбираемо. Това по принцип е голяма дилема в живота на всеки един автор, както и голямото предизвикателство да се занимаваш с изкуство – този баланс между това да изразиш нещо дълбоко лично, което не можеш да го изразиш по друг начин, но и да го изразиш по начин, който то да бъде споделено от човека до теб.
Били сте жури и на други конкурси, оценяването обаче тук е по-специфично, ще чуете творбите посредством новите слушалки на TWS Hi-Res Audio слушалки Huawei FreeBuds 4. Каква е разликата?
Винаги има разлика в начина, по който слушаш музикално произведение. Не мисля, че това е единствено определящото как да достигне една творба до теб, но при всички случаи светът в който живеем и самата връзка между слушателя и звука, в момента се интерпретират по много различни начини, има много различни възможности. Това е една от посоките, в която ще се развива музиката в последствие – как звукът достига до нас и то не само концертният такъв, а и този звук, който минава през обработка. В този смисъл е определящо, но това не трябва да ограничава авторите. Това са мостове към авторството, а не нещо, което единствено го определя.
Има ли участници, които се открояват към този момент?
Всяко едно произведение се отличава. Трудно е да се оценява, когато става въпрос за изкуство.
Желаещите да участват в конкурса Sounds like you трябва да са на възраст до 30 години. До 22-ри септември те могат да изпратят своя творческа композиция, без ограничения в жанр и стилистика, с която изразяват себе си чрез музиката, в рамките на 60 до 120 секунди. Професионално жури ще избере 10 творби според критериите, подробно описани в Пълните условия на конкурса (линк), като на този етап то няма да знае имената на авторите им. Всеки член на журито оценява индивидуално всяка подадена творба. 10-те композиции, събрали най-висока обща оценка, ще се публикуват в YouTube канала на Huawei Mobile за България, заедно с имената на техните създатели. Победителите ще бъдат обявени на 1-ви октомври – Международния ден на музиката.
Официална страница на конкурса: https://soundslikeyou.info/
