Н а 30 юли 1945 г. японска подводница потапя крайцера „Индианаполис“ на Военноморските сили на САЩ, след като доставя важни части за първата атомна бомба предназначена за реални бойни действия (Малчугана) в базата на военновъздушните сили на САЩ в Тиниан.
След изпълнение на мисията, корабът пътува към Филипините, без да има ескорт, което го прави уязвим на атака. Крайцерът е торпилиран от японската подводница I-58, която изстрелва 4 торпеда по „Индианаполис“.
Корабът потъва за 12 минути,
а от 1,196 души екипаж, около 900 оцеляват, но са принудени да прекарат 4 дни и 4 нощи в открития океан без достатъчно храна, вода или спасителни средства. Много от тях умират от обезводняване, изтощение, слънчев удар или нападения от акули. В крайна сметка само около 316 души са спасени, като оцелелите са забелязани случайно четири дни по-късно на 2 август, от патрулен самолет PV-1 Ventura.
Krążownik ciężki USS Indianapolis CA 35 (Northampton/Potrland).
— Drednoty and more (@kris_nowy) July 21, 2025
Okręt znany jest z tego, że przewoził na Wyspę Tinian elementy bomby Little Boy. Ustanowił wówczas rekord prędkości 74.5 godziny, na dystansie z San Francisco do Pearl Harbor, przy średniej prędkości 29kn. pic.twitter.com/8gpftVtfPj
Преди потъването, „Индианаполис“ изпраща сигнали за бедствие, които са приети от три станции. Нито една от тях не реагира адекватно на съобщението им. Командирът на първата е пиян, командирът на втората заповядва на подчинените му да не го безпокоят, а командирът на третата решава, че това е лъжлив сигнал от японците.
Обвинение срещу капитана
Капитанът Чарлз Маквей, който командва кораба от ноември 1944 г., е един от оцелелите след потъването му. В деня на потъването, той навършва 47 години. През ноември 1945 г. той е привлечен пред военен трибунал като обвиняем по обвинение в „подлагане на опасност на кораба, поради неизпълнение на противоторпедни маневри“. От друга страна има факти за това, че самото командване поставя кораба в опасно положение, като не му е осигурило ескортиращи кораби за защита от подводници.
Captain Charles B. McVay III pic.twitter.com/ZgMl3mhbjU
— Damsel von Doom (@DamselvonDoom) May 18, 2025
По-късно, самият капитан на атакуващата японска подводница I-58, Мочицура Хашимото свидетелства, че даже изпълнението на противоторпедните маневри би било без никакъв резултат и корабът въпреки всичко е щял да бъде торпилиран и потопен. По негови думи той изстрелва по крайцера 6 торпеда от малка дистанция, две от които попадат в целта.
Командващият адмирал на ВМС на САЩ Честър Нимиц отменя присъдата на Маквей и го възстановява в длъжност. Маквей подава оставка през 1949 г. в звание контраадмирал. Много от оцелелите от екипажа на кораба потвърждават, че капитана няма вина за потъването на кораба, а в същото време някои членове от семейства на загиналите при корабокрушението мислят точно обратното. През 1968 г. Маквей се застрелва със своя револвер.
Другите за трагедията
Чарлз Маквей III (капитан на „Индианаполис“): „Най-голямата ми вина беше, че не уведомих навреме за потъването. Но аз направих всичко, което можех, за да спася живота на екипажа си“.
Тед Бартън (оцелял моряк): „Това беше ад – горещината, солената вода, жаждата, акули... Бяхме оставени да умрем в океана, без никой да знае къде сме“.
Луис Гибсън (моряк): „Прекарах четири дни и четири нощи в океана. Денем слънцето те изгаря, а нощем мракът и студът те пронизват. Повечето хора около мен или се предадоха, или бяха нападнати от акули. Спасяването дойде като чудо“.
Адмирал Честър Нимиц (командващ Тихоокеанския флот): „Потапянето на „Индианаполис“ беше една от най-големите трагедии, които сме преживявали в морето. Това е урок за всички нас за значението на правилната комуникация и организация“.
Капитанът на японската подводница за торпилирането на „Индианаполис“
Mochitsura Hashimoto, who sank the Indianapolis as CO of the sub I-58, was called to be a witness for the prosecution but testified that zigzagging would not have prevented him from making his successful torpedo attack. However, McVay was still found guilty of negligence. pic.twitter.com/Avr2IT7mu9
— U.S. Naval Institute (@NavalInstitute) December 3, 2024
За мисията и потапяването: „Изпълнявах заповедите си като офицер на японския флот. Потапянето на крайцера беше част от военните действия, не нещо лично. Беше мой дълг да атакувам вражески кораб, когато се появи възможност“.
За жертвите и човешката страна на трагедията: „Войната е жестока и много животи са изгубени. Не търсех да причинявам излишни страдания, но бях в ситуация, в която всяко действие имаше тежки последствия“.
За американския кораб и неговия екипаж: „Индианаполис“ беше силен кораб и знаех, че нещата ще станат сериозни, когато го срещна. Спазвахме военните правила, но съчувствам на хората, които са останали в морето след потъването“.
- Изчезването на Джими Хофа
На 30 юли 1975 г. при мистериозни обстоятелства изчезва американският синдикален лидер Джеймс Ридъл Хофа. Твърди се, че той е имал връзки с организираната престъпност. От ранна възраст Хофа е синдикален активист: той се превръща във важна регионална фигура в IBT до средата на 25-те си години. До 1952 г. е национален вицепрезидент на Международното братство на шофьорите (IBT), а между 1957 и 1971 г. е неин генерален президент. Хофа осигурява първото национално споразумение за тарифите на шофьорите през 1964 г. с Националното генерално споразумение за превоз на товари. Той изигра важна роля в растежа и развитието на синдиката, който в крайна сметка се превърна в най-големия по членство в Съединените щати, с над 2,3 милиона членове в пика си, по време на мандата му като негов лидер.
Jimmy Hoffa’s disappearance remains among America’s most infamous, unsolved mysteries — but there’s a new theory https://t.co/lGzw8falms pic.twitter.com/nipRsX5uVD
— New York Post (@nypost) July 26, 2025
Хофа се забърка с организираната престъпност от ранните години на работата си в Teamsters,
връзка, която продължи до изчезването му. Той беше осъден за манипулиране на съдебни заседатели, опит за подкуп, конспирация, както и за пощенски и телеграфни измами през 1964 г. в два отделни процеса. Той беше хвърлен в затвора през 1967 г. и осъден на 13 години.
В средата на 1971 г. Хофа подава оставка като президент на синдиката като част от споразумение за замяна на наказанията с президента на САЩ Ричард Никсън и беше освободен по-късно същата година, но му беше забранено да участва в синдикални дейности до 1980 г. Надявайки се да си възвърне подкрепата и да се върне начело на IBT, той безуспешно се опита да отмени заповедта. Хофа изчезва на 30 юли 1975 г.: смята се, че е бил убит при мафиотска атака и е обявен за мъртъв през 1982 г. Наследството на Хофа и обстоятелствата около изчезването му продължават да предизвикват дебати.
Денят на изчезването
Хофа изчезна в сряда, 30 юли 1975 г., след като отишъл на среща с мафиотите Бернардо Провенцано и Вито Джакалоне. срещата трябвало да се проведе в 14:00 ч. в ресторант Machus Red Fox в Блумфийлд Тауншип, предградие на Детройт. Хофа напуснал дома си край езерото Орион в 13:15 ч. Преди да се отправи към ресторанта, той спрял в офиса на Pontiac на близкия си приятел Луис Линто. Линто е бил на обяд, когато Хофа се отбива, така че Хофа разговаря с някои от присъстващите служители и оставя съобщение за Линто, преди да тръгне за Machus Red Fox.
Между 14:15 и 14:30 ч. раздразнен Хофа се обажда на жена си от телефонен автомат на стълб точно зад Machus Red Fox, и се оплаква, че Джакалоне не се е явил и че е бил изгонен. Съпругата му му казва, че не е чула нищо от никого. Той ѝ казва, че ще се прибере вкъщи до 16:00 ч., за да изпече пържоли за вечеря. Няколко свидетели видели Хофа да стои до колата си и да крачи по паркинга на ресторанта. Двама мъже видели Хофа, разпознали го и спрели да поговорят накратко с него и да му стиснат ръката. Хофа също се обадил на Линто, в което отново се оплакал, че мъжете са закъснели. Линто посочил часа като 15:30 ч., но ФБР подозирало, че е било по-рано, въз основа на времето на други телефонни обаждания от офиса на Линто от около това време. ФБР изчислява, че Хофа е напуснал мястото без борба около 14:45–14:50 ч. Един свидетел съобщил, че е видял Хофа на задната седалка на кестенява кола „Линкълн или Меркюри“ с трима други хора.
На следващия ден в 7:00 ч. съпругата на Хофа се обадила на сина си и дъщеря си, за да им каже, че баща им не се е прибрал. В 7:20 ч. Линто отишъл в Machus Red Fox и намерил отключената кола на Хофа на паркинга, но нямало и следа от Хофа, нито пък каквито и да било данни какво се е случило с него. Линто се обадил в полицията, която по-късно пристигнала на мястото. Привлечена била полицията на щата Мичиган, а ФБР било уведомено. В 18:00 ч. синът на Хофа, Джеймс, подал сигнал за изчезнало лице. Семейство Хофа предложило награда от 200 000 долара за всяка информация за изчезването му.
И до сега не се знае какво се е случило с Джими Хофа, нито са намерени негови останки.
Още събития на 30 юли:
- 1792 г. – Френският национален химн Марсилезата е изпят за първи път в Париж.
- 2006 г. – Открит е българският сайт за видеосподеляне Vbox7.
Родени:
- 1818 г. – родена е британската писателка Емили Бронте („Брулени хълмове“)
- 1863 г. – роден е американският индустриалец, основател на автомобилна компания Хенри Форд
- 1947 г. – роден е американският актьор Арнолд Шварценегер („Терминатор“, „Червена топлина“, „Близнаци“, „Зов за завръщане“, „Ченге в детската градина“, „Джуниър“, „Заличителят“, батман и Робин“, „Шестият ден“, „Краят на дните“)
- 1948 г. – роден е френският актьор Жан Рено („Никита“, „Леон“, „Годзила“, „Ронин“, „Пурпурните реки“, „Хотел Руанда“, „Шифърът на Леонардо“)
- 1958 г. – родена е английската певица Кейт Буш
- 1961 г. – роден е американският актьор Лорънс Фишбърн („Апокалипсис сега“, „Матрицата“, „Реката на тайните“, „Заразяване“)
- 1963 г. – родена е американската актриса Лиса Кудроу, най-известна с ролята си на Фийби в сериала „Приятели“
- 1974 г. – родена е американската актриса Хилари Суонк („Момчетата не плачат“, „Момиче за милиони“, „Черната далия“, „Послепис: Обичам те“)
Починали:
- 1868 г. – умира българският революционер Стефан Караджа
- 1898 г. – умира първият канцлер на Германия Ото фон Бисмарк
- 2007 г. – умира шведският театрален и кинорежисьор Ингмар Бергман
