В началото на август 2014 г. малкият дунавски град Мизия се превърна в сцена на една от най-опустошителните природни трагедии в съвременната българска история. След дни на поройни дъждове и повишено ниво на река Скът, водната стихия преля дигите и заля града със сила, на която никой не можа да се противопостави. Наводнението настъпи в нощта на 2 срещу 3 август, когато хората все още спяха. Водата връхлетя с такава скорост, че много от тях нямаха време дори да съберат най-необходимото.
Десетки домове бяха пометени, улици изтрити от картата, животи – загубени, а стотици семейства – лишени от подслон и сигурност.
Градът остана без ток и вода, а хората – с усещането, че са изправени пред край на всичко познато. Над 800 души бяха евакуирани, а огромна хуманитарна вълна на съпричастност заля България, след като кадри от бедствието разтърсиха обществото.
Водната стихия тогава отне живота на двама души.
След оттеглянето на водата останаха разрушени къщи, кал, мълчание и човешка болка. Години по-късно в Мизия все още личат белезите от онова лято – не само по улиците, но и в сърцата на местните хора.
Според официалния доклад, оповестен от прокуратурата във Враца едва на 15 май следвщата година, виновни за потопа няма. Водното бедствие, опустошило Мизия, е било неизбежно и в следствие природно бедствие, което се случва веднъж на 1000 години.
- Джеси Оуенс
На 3 август 1936 г., на Олимпийския стадион в Берлин, светът не просто стана свидетел на спортно постижение – той видя как човешкото достойнство триумфира над омразата. Афроамериканецът Джеси Оуенс застава на стартовата линия в свят, доминиран от нацистка пропаганда и расова идеология. В държава, която проповядва „висшата раса“, той е аутсайдер – по цвят на кожата, по произход, по възприемане.
И тогава прозвучава стартовият изстрел. Секунди по-късно тишината на стадиона е разбита от възторженото избухване на публиката – Оуенс печели златото в най-престижната дисциплина – 100 метра глатко бягане. Побеждава не просто съперниците си, а и самата идея, че човекът може да бъде съден по раса. Един от най-топлите жестове идва не от съотборник, а от германския състезател на дълъг скок Луц Лонг, който го поздравява и прегръща на терена – демонстрирайки човечност, въпреки диктата на режима.
المپیک ۱۹۳۶ برلین در حضور هیتلر
— Amir🎗𓃬☼ (@Me_Unstoppable2) August 11, 2024
Jessy Owens از آمریکا چهار مدال طلا در دوومیدانی (۱۰۰ متر، ۲۰۰ متر، چهار در ۱۰۰ متر امدادی و پرش طول) به دست میاره. ایشون ۴۴ سال بعد، در تاریخ ۳۱ مارچ ۱۹۸۰ و در سن ۶۷ سالگی از دنیا رفت. ۴ سال بعد از مرگ Jessy Owens و در افتتاحیه المپیک ۱۹۸۴ لس… pic.twitter.com/O8lZulq1h3
От памуковите полета до олимпийското злато
Джеймс Кливланд Оуенс, известен като Джеси, е роден на 12 септември 1913 г. в Оуквил, Алабама – в семейство на афроамерикански земеделци. Детството му преминава в крайна бедност. Като дете помага на родителите си в брането на памук.
През 1920-те години семейството се премества в Кливланд, Охайо, търсейки по-добър живот. Именно там младият Джеси открива бягането – в училищния двор, с обикновени обувки и необикновен талант. Името „Джеси“ всъщност идва от недоразумение: когато в първи клас се представя като J.C. (инициалите на Джеймс Кливланд), учителката го чува като „Джеси“ – и така остава завинаги.
Въпреки бедността и расовите бариери, Оуенс успява да се отличи с невероятни резултати в леката атлетика. Печели стипендия за университета „Охайо Стейт“, макар че дори там няма право да спи в общежитие с белите студенти или да яде в същите заведения. През 1935 г., само за 45 минути, на състезание в Ан Арбър, Мичиган, Джеси поставя 3 световни рекорда и изравнява четвърти – постижение, което и до днес се смята за едно от най-великите в спортната история.
Завръщане в мрака
Въпреки славата, когато се завръща в САЩ, Джеси Оуенс не е поканен в Белия дом, не получава официално признание от президента Рузвелт. Дори не може да влезе през главния вход на хотела, в който се организира банкет в негова чест – принуден е да мине през задния вход, защото е чернокож.
През следващите години живее трудно – работи като чистач, бензинджия, дори участва в евтини шоута, бягайки срещу коне, за да изкарва прехраната си. Въпреки това, той никога не губи достойнството си. Джеси Оуенс умира през 1980 г. в Аризона, след дълга борба с рака. Но още приживе получава признание: през 1976 г. е награден от президента Джералд Форд с Президентския медал на свободата.
Още събития на 3 август:
- 1778 г. – В Милано е открит оперният театър Ла Скала.
- 2001 г. – Ражда се първото бебе в България, заченато по метода инвитро от замразен ембрион.
Родени:
- 1940 г. – роден е американският актьор Мартин Шийн („Апокалипсис сега“, „Четирите пера“, „Хвани ме, ако можеш“, „От другата страна“)
- 1963 г. – роден е вокалистът на Metallica Джеймс Хетфийлд
- 1979 г. – родена е канадската актриса Еванджелин Лили („Войната е опиат“, „Хобит“, „Изгубени“)
Починали:
- 2008 г. – умира руският писател Александър Солженицин („Архипелаг Гулаг“)
