Н а 13 февруари 1542 г. е екзекутирана Катрин Хауърд – английска кралица, пета съпруга на крал Хенри VIII. Тя се омъжва за него на 28 юли 1540 г., почти веднага след като е уредено анулирането на неговия брак с предишната му съпруга Ана Клевска.
След две години съжителство с Хенри VIII Катрин Хауърд е затворена и обезглавена поради обвинение в изневяра
с далечния ѝ роднина Томас Кулпепър. Катрин е лишена от титлата си на кралица на 23 ноември 1541 г., и хвърлена в затвора в новото абатство Сайън, Мидълсекс, бивш манастир, където тя остава през цялата зима на 1541 г. Тя е принудена да върне пръстена на краля. Въпреки тези действия, предприети срещу нея, бракът ѝ с Хенри никога не е официално анулиран.
On this day in 1542: Catherine Howard, the fifth wife of Henry VIII, is beheaded for adultery.
— Marina Amaral (@marinamaral2) February 13, 2019
The night before her execution, Catherine is believed to have spent many hours practicing how to lay her head upon the block, which had been brought to her at her request. pic.twitter.com/KKpFWj2i1b
Екзекуцията на Катрин е насрочена за 7 ч. сутринта в понеделник, 13 февруари 1542 г. Тя приема съдбата си с относително спокойствие, но изглеждала бледа и ужасена, имала нужда от помощ, за да се изкачи на ешафода. Тя отправила реч, описваща нейното наказание като „достойно и просто“ и помолила за милост към семейството и молитви за душата ѝ. Според популярен фолклор, последната ѝ думи били: „Аз умирам като кралица, но по-скоро бих умряла като съпругата на Кулпепър“. Катрин е обезглавена с един удар на брадвата на палача.
Бомбардировките над Дрезден
Бомбардирането на Дрезден е серия от бомбардировки над град Дрезден, Германия, осъществени от Кралските военновъздушни сили на Великобритания и ВВС на САЩ, в периода 13—15 февруари 1945 г. Бомбардировките на съюзниците са съгласувани със съветското командване, заедно с бомбардирането на Берлин и Лайпциг, чиято цел е да се затрудни прехвърлянето на части на Вермахта през тези градове.
Дрезден става цел на съюзната авиация,
защото е важен транспортен възел, и по този начин става невъзможен обходът на транспортите от Лайпциг и Берлин през Дрезден. Според британският историк Джон Фулър обаче за прекъсването на комуникациите през Дрезден е било достатъчно да се бомбардират изходите на града и не е било нужно да се бомбардира самият град – което не постига тази цел.
В резултат на бомбардировките, около една четвърт от промишлените сдания са унищожени, и половината от жилищните сгради на града са срутени или тежко повредени. За няколко седмици е парализирано движението на транспорта. Жертвите сред населението се оценяват на около 25 000, а над 30 000 са ранени.
Ядрената бомба на Франция в Сахара
TODAY IN HISTORY: February 13, 1960 - France became the fourth nuclear nation by exploding the 70 kiloton "Gerboise Bleue" atomic bomb in the French Algerian Sahara desert. pic.twitter.com/54BNEZirgW
— Brewminate (@brewminate) February 13, 2023
Син тушканчик е първата взривена френска атомна бомба. Тя е взривена в сърцето на Алжирската пустиня на 13 февруари 1960 г., точно по времето на Алжирската война (1954-1962). Особеното име на бомбата произлиза от наименованието на малък пустинен гризач от Азия и Африка - тушканчик, и от първия цвят във френското знаме – синьото.
„Син тушканчик“ е най-мощната бомба, използвана като първи ядрен опит. Нейните 70 килотона я правят по-мощна от американската "Trinity" (20 килотона), руската РДС-1 (22 килотона) и британската "Ураган" (22 килотона), взети заедно.
Александър Солженицин
"To do evil a human being must first of all believe that what he's doing is good."
— Ewan Morrison (@MrEwanMorrison) January 24, 2025
Aleksandr Solzhenitsyn (1918-2008). pic.twitter.com/hZ1lRSN8Jw
На 13 февруари 1974 г. руският писател и историк Александър Солженицин е депортиран от СССР и лишен от съветско гражданство. Качен е принудително на самолет и изпратен във Франкфурт, ФРГ, където го посреща Хайнрих Бьол. Още на 14 февруари 1974 г. е издадена съответната заповед за изземане на произведенията на Солженицин от библиотеките и книжарниците. Изданията се унищожават „чрез разрязване на дребни части“, за което се съставя акт, подписан от завеждащия библиотеката.
На 29 март семейството на Солженицин също напуска СССР. За изнасянето на архива и военните награди на писателя помага Уилям Одом, помощник на военното аташе на САЩ. Не след дълго Солженицин прави кратко пътешествие по Северна Европа и взема решение да се установи в Цюрих, Швейцария.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
криза, която тихо расте" />
