Н ие можем всичко. Речем ли в областта на духа да претеглим своите постижения от Възраждането до днес, едва ли ще се спрем на философията. Защото там няма за какво особено да се гордеем, в паневропейски културен смисъл.
***
Обаче аз до смърт ще твърдя, че не сме по-лоши от никои други нации, особено в житейско-философско отношение.
***
И не сме некви изтърсаци в Евросъюза, повтарячът от най-задния чин.
***
Не за друго, а защото чрез свои приятели-евродепутати съм си направил труда да проникна в „системата“ на ЕС, да изчета всички документи и тъпотии, които са в състояние да смажат от скука и най-великия дух. Не - понеже съм и юрист, освен всичко, мога да разбера.
***
И веднага ви казвам: няма от какво да се срамувате, всички са точно толкова прости почти навсякъде. В Третия свят може да има и по-прости, но засега не съм го изследвал културологично.
***
Ерго, опитвам се да ви окуража: разбира се, че няма да ни искат в Шенген. Те, без да искат, ни правят услуга с отхвърлянето.
***
Защо ли? Защото те, нидерландците и австрийците, и дори извънземните, не мислят като нас. Те са склонни на дребни подкупи, нещо по-така, но властово не са идиоти: знаят, че у нас има каналджийска мафия, в която българската държава е таен съдружник.
***
И съвсем логично, въпреки екстра-либералния императив да се интегрират бежанци, всъщност не ги искат.
***
Да, чудесно е да има нископлатен труд от некви леко мургави хора, но всички в Европа знаят, че се получава много неприятен overload.
***
Тук умишлено ще пропусна онази теория, според която Ротердам не иска Пирея да изземе част от неговите пристанищни функции.
***
И ще припомня, че Западът е неизразимо мощен в социокултурен смисъл – по начина, по който обича разума, макар същността на общия му гений да остава афективна.
***
Но понеже споменах Чоран: той единствен напомня (може би заради румънските си корени), че освен мъдрост и метафизика, той, Западът, е измислил и самата загадка на битието, и най-смисленото изобщо – че човекът има само една цел и тя е да се спаси от Желанието.
***
Вижте колко сме жалки, или пък мъдри: румънците – румънците! – се нервират, че ЕС някак ги зашива пак с българите. Вчера четох нещо, че след като Австрия не ги е пуснала, те почнали да бойкотират всичко австрийско.
***
Разбира се, това е детинско отношение. И ние, ако изобщо сме рационални, не можем да обвиняваме некви чужди държави заради собствените си провали, гласоподавателски и съответно властови.
***
Понякога, само понякога, ни се случва да се спасим от преследването на желанието, от тиранията на инстинкта.
***
То това означава да бъдем умни – да решим съзнателно, че ще се борим със самия свят. И със себе си, най-вече.
***
Плюс, по онова на Спиноза, да не се възторгваме или възмущаваме от каквото и да било, а просто да го разбираме.
***
Най-сетне излезе и моята книга – „Диалози“. Там, с помощта на 26 днешни български мислители (crème de la crème на българската съвременна мисловност), се чудим как се стигна дотук.
***
Кой окултурява? Ето там е въпросът.
***
И още: гъбясали от самите кризи на българската съвест, доволни, че някой страда вместо нас: къде е родната солидарност с роднините на умрелите в мръсната путинска война?
***
Ако ще сме наистина интелигентни: речем ли в областта на духа да претеглим постиженията от Ренесанса до днес, едва ли ще се спрем на западната философия, защото тя, сама по себе си, не надминава гръцката, китайската или индийската. Можем да минем и без нея, особено ако четем внимателно. И така.
***
90% от нашия медиен дебат е „аrgumentum ad hominem” – т.е., когато няма други аргументи, ние се прицелваме в личните качества/история/практики на опонента. Това е домодерно и някак забавно детинско – както впрочем и целия ни „преход”. Докато тщеславните си крещят, че другият има клепнали уши, умните спазват „омерта”-та на парите и изсмукват ресурса, превръщайки го в капитал. Така върви светът, още от древна Гърция. Ние вече не знаем нищо за нищо, и цялата нация се движи опипом, докато имитира действие. Дори иронията вече не работи – Перник няма да направи свой почетен гражданин някой като Йохан Винкелман.
***
Преди години имах възможността да прекарам три или четири дни с Алис Купър. Поживяхме си чудесно, обсипах го с въпроси, дори посвирихме и попяхме заедно с една акустична китара („Poison”, “Halo Of Flies”, “Only Women Bleed”, “No More Mr. Nice Guy”). Попитах го какъв е неговият личен кошмар, и той каза „моментът, в който вече не ставаш – и трябва да се оттеглиш и да играеш голф”.
***
Съвсем точно за нашите съвременни политици. Но никой не го направи, защото всички, противно на реалността, смятат, че стават.
***
Някой наскоро напомни за Мъри Ротбард (за съжаление, не си записах кой) - един от най-значимите либертарианци на XX-и в. Ето какво казва той: “Когато гласуваш за политици, които ти обещават да вземат пари от чужд джоб и да ги сложат в твоя, нямаш право да се сърдиш, когато вземат от теб и дадат на другиго”.
***
Но няма място за напразно униние. Само за напразни усилия на любовта - в държава, която не обича своите граждани, а превръща сама себе си в самодостатъчен субект, отрекъл нуждата да съществува чрез своите „монади”, и сякаш по начало лишена от радостта на хуманитарното. Помните ли как веднъж ви казах, че в любовта не може единият да бъде роб на другия?
***
Все така сънувам. Je me souviens/Des jours anciens/Et je pleure. Но когато се събудя, избърсвам сълзите и не се предавам.
***
Смелост.
NB: Адвокатите на „Нова Броудкастинг Груп“, много неприятни и кисели професионалисти, предупреждават: никаква част от този текст не може да се препубликува без изричното им разрешение.
