К олко от нас могат да се похвалят, че виждат реката всеки ден, че се зареждат от прилива й на живот, че чувстват чистотата й? Колко от нас обръщат внимание на тихото щастие, което бълбука неспирно и със сладък глас призовава към спокойното, към вечното? Колкото и да са, са късметлии.
В забързаното ни ежедневие всеки е погълнат от проблемите си, вглъбил се е в тях и не осъзнава, че решението е там – сред спиращата дъха красота, сред съвършенството на природата. Само един поглед е нужен, една секунда, едно вдишване на лекия, приятен въздух, за да се разбере тази приказност, тази омайваща естественост, на които е способна само Майката Земя. В реката човек вижда не само своето външно отражение – ако се вгледа, ще види душата си, мечтите си, смисъла на съществуването си. Все неща, които са невидими за очите, те се разбират само със сърцето. А ако веднъж си имал щастието да се насладиш на бликащото спокойствие от реката, на майчината й ласка, съчетана с неповторима свежест, със сигурност няма да го забравиш, тя завинаги ще остане в теб.
Реката е там – вълнува се и чака да бъде открита и оценена, защото тя е в началото на нашия живот. Ние, хората сякаш не го разбираме, или не искаме да го разберем. Крием се зад тонове излишни неща, зад бетонни стени, отричаме важността на природата, или просто несъзнателно я приемаме за даденост. Странни същества сме ние – вярваме в материалното, в значението на парите, вярваме, че всичко електронно и изкуствено ни носи щастие и сигурност и сякаш забравяме, че сме толкова зависими от природата. Дали ще дойде денят, в който ще открием, че не можем да избягаме от себе си, че не зачитайки и не пазейки природата обричаме самите себе си на гибел? Преходността не ни дава право да злоупотребяваме с дадената ни сила – всяко едно вдишване, всяка една частица от нас е подчинена на Майката Земя.
От нас зависи да опазим тази девствена, безкрайно нежна красота, тази все още истинска, вдъхваща живот природна пищност. Чистотата е в унисон с душевното ни състояние – само неопетнено и съвестно същество може да се бори за нея и да я поддържа, само един истински човек, който осъзнава значимостта си, е готов да се грижи за света около себе си и да го запази такъв, какъвто е. Защото само той може да разбере, че в това е бъдещето му. И не само неговото, но и на всички хора.
В същото време чистотата и неопорочеността на природата пречистват човешката душа като нищо друго. Няма друго такова усещане за лекота, сякаш всичко наоколо изчезва. Остават само два елемента – човекът и реката. Две творения, създадени, за да живеят в един свят, две частици от съвършенството, малки, но с голяма роля във Вселената. Те си приличат – имат начало и край, имат живот, имат мисия. Не случайно не са създадени сами – за да се обединят, да станат едно цяло, да се влеят в морето на живота. Само така съществуването ще е пълноценно – в едно с природата.
И така колелото се завърта, описвайки кръговрата на живота. Кръговрат, в който човекът е малка, но значима частица, черпеща енергия главно от Слънцето и водата.
Не всеки може да започне деня си, виждайки реката, да се зареди със силата й, да почувства неповторимия й дъх, напомнящ отдавна забравени мечти, били някога реалност. Но всеки може да я създаде вътре в себе си – било чрез въображение, било чрез спомен. Така той ще открие в себе си източника на щастие, мотивация за нов живот, различен от досегашния, желание за едно ново начало, за което никога не е късно. Способни сме на това – то е вътре в душата, от нас зависи да го активираме.
