Модернизацията на армията ни –  излишен разход по време на криза или стратегическа инвестиция
доц. д-р Светослав Спасов   
4

П рисъединяването на България към НАТО през 2004 г. изправи армията ни пред едно сериозно предизвикателство – необходимостта от модернизация на въоръжението и замяната на изключително остарялата Съветска военна техника, доставена по време на участието на България във Варшавския договор, която в много аспекти бе несъвместима с тази на Алианса. Политическото решение за членство на страната ни в Северноатлантическия договор трябваше да бъде последвано в един много кратък срок и от национално решение за превъоръжаване на Българската армия с модерно и съвременно оборудване, за да се гарантира придобиването на способности от Българската армия и съвместимостта ѝ със стандартите на НАТО. Не на последно място, а може би дори на първо – модерното въоръжение е основен фактор за сигурността на нашите военни по време на международни мисии и учения.

От трите вида въоръжени сили, в мисии на НАТО са участвали само сухопътните и военноморските ни войски. Над 9 000 български военнослужещи от сухопътните сили, разпределени в 27 контингента, са взели участие в мисиите на НАТО, основно в Афганистан. Те изпълняват основна роля в съвместните операции и учения с партньорите от Алианса. В същото време, те са и най-ощетените по отношение на модернизационните проекти в този 16-годишен период. В този контекст е важно да не изоставаме от останалите страни от Югоизточна и Централна Европа – членове на Алианса, като Чехия, Полша, Хърватска, Словакия и Румъния, които са завършили или са в напреднал етап на модернизация на сухопътните си войски и вече са в процес на изграждане на способности, като са заложили на модел на индустриално сътрудничество с местни национални компании.

Принципно разходите за отбрана са високи и е трудно да бъдат комуникирани с обществените нагласи и очаквания. Това важи не само за България, а и за всяка модерна и демократична държава. Общественото мнение няма значение единствено в тоталитарните държави. Същевременно колективната отбрана изисква солидарен подход. Факт, който бе отчетен на срещата на НАТО в Уелс още през 2014 г., когато бе взето решението всяка от страните-членки на Алианса да отделя поне 2% от БВП за отбрана до 2024 година. По-късно в този контекст Ген. Секретар на НАТО Йенс Столтенберг отбеляза, че тези разходи трябва да са насочени най-вече към модерно въоръжение и добре подготвени професионални армии на страните-членки.

Решението бе най-последователно поддържано и защитавано от САЩ, отделящ най-висок процент от БВП за отбрана като страна-членка на Алианса – около 3.5%, която очакваше спазване на поетия ангажимент и от съюзниците си. Факт е, обаче, че малък брой от тях успяваха да се приближат до минималните 2%. България също не бе изключение, движейки се през последните години около 1.3%.

Тази тенденция се промени едва през миналата година, когато страната ни достигна 2.6% от БВП отделян за отбрана, след като бе взето решението за придобиването от САЩ на 8 многоцелеви изтребителя Ф-16 Блок 70 за 2.1 млрд. лв., които трябва да бъдат произведени от „Локхийд Мартин“.  А в средата на ноември тази година бе подписан и договорът с немската компания „Люрсен“ за придобиването на 2 патрулни кораба за близо 1 млрд. лв. Така бяха успешно договорени два от трите големи модернизационни проекта, които настоящото правителството си постави за цел да реализира в рамките на мандата си - за авиацията и военноморските сили. В напреднал стадий е и процедурата за реализацията и на третия, може би най-важния проект – придобиването на 150 броя бронирани машини за Сухопътните войски, в който се конкурират „Патрия“ и „Дженеръл Дайнамикс“, а прогнозната сума по проекта е за около 1.5 млрд. лв., които ще бъдат изплащани на вноски в следващите 10-на години.

Ако правителството успее да финализира и този проект до края на мандата си до пролетта на 2021 г., категорично може да отчете, че е реализирало заложената минимална реформа в една от областите, в които има най-малка обществена подкрепа – отбраната. Решението със сигурност няма да бъде лесно, на фона на втората вълна от Ковид-пандемията, поставила ни на първо място по смъртност в Европейския съюз и довела до сериозна икономическата криза в страната, нуждата от преструктуриране на бюджетните разходи и покриване на множество допълнителни здравни и социални плащания.  Не малко бизнес сектори в момента са изправени пред реален фалит.

Отлагането във времето на проекта за модернизацията на сухопътните ни войски, обаче, би довело до неговото сериозно забавяне с не по-малко от 5 до 10 години, под натиска на определени обществени нагласи и нужди. Това не само ще остави реформата в Българската армия недовършена, ощетявайки най-вече сухопътните сили, но и ще доведе до сериозен дисбаланс в подготовката и боеспособността на българските военнослужещи. Нещо повече – би лишило военната ни индустрия от сериозни възможности за развитие, а държавата ни от огромния ресурс, който тя би могла да генерира за държавния бюджет. Защо това е така?

Колкото и да се свиват разходите, няма ли приходи в бюджета от икономиката, трудно могат да бъдат осигурени здравните и социалните разходи, без да се наложи поемането на нови държавни дългове. Къде стои българската отбранителна индустрия в този модел и защо модернизационните проекти за Българската армия са важни не само за нашата сигурност, но и за икономиката ни?

Само за миналата година фирмите от отбранителната ни индустрия са реализирали над 1 млрд. евро продажби от експорта на своята продукция. Това е рекорден ръст, на фона на кризата в бранша през 90-те години, когато от 150 000 души, ангажирани във военната индустрия в края на периода на комунизма у нас, се наблюдава срив в заетостта в сектора от 10 пъти – до 15 000 души. Ясно е, че за да бъде запазена възходящата тенденция от последните години, е необходимо непрекъснато да се повишава конкурентоспособността на нашите фирми, чрез инвестиции в иновации и непрекъснато технологично обновление на българските отбранителни продукти. А модернизационните проекти в армията са най-добрата предпоставка това да се случи.

Тяхната реализация е сложен и многостепенен процес, базиран на носене на отговорност и взимане на политически решение. Така например, придобиването на самолетите Ф-16 бе вследствие на пряко договаряне между правителствата на България и САЩ. При останалите два проекта – за Военноморските и Сухопътните сили, бе избран утвърденият в световен аспект модел за придобиване на военна техника - на базата на търгове на конкурентен принцип, позволяващ да се избере най-изгодната за страната ни оферта по отношение на техническите характеристики, цената,  възможността от разсрочване на изплащането, индустриалното сътрудничество.

Вероятно за аудиторията извън професионалната гилдия подробностите около модернизационните проекти остават в голяма степен неясни. Медиите най-често акцентират върху размера на финансирането на сделките, и около тези числа се води предимно и политическия дебат. Но не по-малко важно е да се обяснят на обществото и някои основни аспекти на модернизационните проекти.

На първо място, чрез модернизацията в армията се полагат основите на дългосрочно стратегическо сътрудничество в рамките на НАТО и ЕС. С тези сделки България договаря не само закупуването на техника и въоръжение, но и обучение на военния, инженерния и техническия състав, подготовка на кадри за работа с най-модерното оборудване и технологии и създаване на инфраструктура, която ще може да удовлетвори изискванията на нашата професионална армия за дълъг период напред. Тогава българските военнослужещи ще бъдат напълно съпоставими с колегите си от армиите на ЕС и НАТО и ще могат да взимат участие във все по-широк спектър от задачи при съвместните мисии, учения и операции. Същевременно  и военната професия у нас ще утвърди авторитета си и ще бъде атрактивна за все по-голям брой млади хора.

На второ място, в модернизационните проекти са заложени изисквания за реинвестиция в България на една част от вложените бюджетни средства, чрез ангажирането на български фирми в производството на договореното въоръжение. Така двата нови патрулни кораба ще бъдат построени във Варненската корабостроителница „Делфин“. Очаква се в производството на новите бронирани машини да бъдат ангажирани държавните предприятия „ТЕРЕМ“ и „ВМЗ-Сопот“. А това, освен технологичен обмен, който ще стабилизира и ще даде импулс в развитието на военните ни фирми, означава и разкриване на много нови работни места.

Не на последно място, с усвояването на производството на нова военна продукция по натовски стандарти, се откриват и нови възможности за последващ експорт в трети страни – и в региона, и в глобален аспект. Проекти с такъв обем и сложност, каквито са модернизационните проекти за въоръжените ни сили, ще дадат възможност за участие и на немалко частни български фирми, пряко или косвено свързани с отбранителния сектор, което ще повиши конкурентоспособността им на международните пазари, а оттам и на българската отбранително-технологична индустриална база като цяло.

Усложнената от Ковид-19 икономическа ситуация в национален и глобален аспект позволява на България да приложи по-голяма гъвкавост в преговорния процес по отношение на придобиването на отбранителна техника и въоръжение. С други думи, в позиция сме да изискваме по-бърза доставка и същевременно по-голямо разсрочване на плащанията във времето. Модернизационните проекти в армията създават добри предпоставки за стимулиране на икономиката ни по време на криза – важно е да успеем да се възползваме от тях.

*Доц. Светослав Спасов е доктор по военно-политически проблеми на сигурността, бивш посланик на България към ООН и ОССЕ във Виена, понастоящем е преподавател в Катедра „Национална и регионална сигурност“ в УНСС. Автор на множество книги и публикации в областта на сигурността и отбраната, включително и тритомното издание „Развитие на отбранителната индустрия в България“.

Коментари 4
Кирилица:
Фонетична
Имате 2000 позволени символа

* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!

4 коментара
 
Обратно в сайта X

ДОСТЪП ЗА ЛОГНАТИ ПОТРЕБИТЕЛИ За да пишете, оценявате или докладвате коментари, моля логнете се в профила си.

  1. Запомни ме
забравена парола Полетата маркирани с * са задължителни
Полето Потребителско име не трябва да е празно.
Полето E-mail не трябва да е празно.
Полето Парола не трябва да е празно.
Полето Повторете паролата не трябва да е празно.
  1. Декларирам, че съм се запознал с Общите условия за ползване на услугите на Нетинфо.
Полетата маркирани с * са задължителни

Последни

<p>ПП ще преговаря за кабинет с напусналите ИТН депутати</p>

"Продължаваме промяната" ще преговаря за кабинет с напусналите "Има такъв народ" депутати

България Преди 1 час

Вицепремиерът и министър на финансите в оставка Асен Василев, който е и кандидат за премиер, и преговорният екип на ПП ще търсят подкрепа от напусналите "Има такъв народ" депутати, които станаха нечленуващи в парламентарна група

f

Как по-бързо да се възстановим от токсична връзка

Любопитно Преди 1 час

Възстановяването от токсична връзка може да бъде предизвикателство и да отнеме време

коронавирус

COVID-19: Ръст в процента на нови случаи

Теми в развитие Преди 1 час

В процентно отношение броят на положителните случаи спрямо броя на направените тестове е 18,9%

27 моряци са в неизвестност след корабокрушение в Южнокитайско море

27 моряци са в неизвестност след корабокрушение в Южнокитайско море

Свят Преди 9 часа

Инженерен кораб с 30-членен екипаж се разцепи на две и потъна в Южнокитайско море

Втори руски учен, обвинен в държавна измяна, е задържан в Новосибирск

Втори руски учен, обвинен в държавна измяна, е задържан в Новосибирск

Свят Преди 10 часа

Това е Анатолий Маслов, главен научен сътрудник в Института за теоретична и приложна механика на Сибирския филиал на Руската академия на науките

Лена Бориславова

Лена Бориславова: На публични личности се плаща, за да говорят в полза на Русия

България Преди 11 часа

"4000 лева на месец е цената за един такъв говорител", заяви Бориславова

Александър Лукашенко

Лукашенко: Беларус прехвана ракети, изстреляни от Украйна

Свят Преди 12 часа

Лукашенко каза още, че е дал заповед да вземат на прицел "центрове за взимане на решения" в западни столици

Адел

След 5 години: Емоционално завръщане на Адел на сцената

Любопитно Преди 12 часа

Британската суперзвезда се завърна на сцената с шоу в Хайд парк, а над 65 000 фенове пяха и се вълнуваха с нея

<p>Протест срещу скъпите горива, имаше блокада</p>

Жители от Карлово и Сопот протестираха срещу скъпите горива

България Преди 12 часа

Протестиращите блокираха подбалканския път София-Бургас. Хората поискаха цената на горивото да падне до 2 лева

Хамид Хамид

Хамид Хамид стана зам.-председател на Либералния интернационал

България Преди 12 часа

За председател делегатите на юбилейния конгрес на световната организация преизбраха отново Хакима ел Хаите

<p>В Германия се подготвят за евентуален недостиг на газ</p>

Германците са призовани да се подготвят за евентуален недостиг на газ

Свят Преди 13 часа

Необходимо е семействата още отсега да обсъдят дали във всички стаи да се поддържат обичайните за зимата температури, или в някои стаи може да е и малко по-студено

Снимката е архивна

Украйна отрича Лисичанск да е напълно обкръжен

Свят Преди 13 часа

Проруските сепаратисти от т. нар. Луганска народна република (ЛНР) обявиха, че техните сили, подкрепяни от руската армия, са обкръжили напълно Лисичанск

<p>UK: Изчерпват се запасите на Русия от &quot;съвременни оръжия&quot;</p>

Великобритания твърди, че запасите на Русия от "съвременни оръжия" се изчерпват

Свят Преди 14 часа

Британското разузнаване каза, че търговският център в украинския град Кременчук е бил поразен на 27 юни вероятно с противокорабна ракета Х-32, която "не е най-оптималният вариант за прецизни удари срещу наземни цели"

Дюн

Обявиха нова дата за излизането на "Дюн: Част втора"

Любопитно Преди 15 часа

Тимъти Шаламе, Ребека Фъргюсън, Зендая, Хавиер Бардем и Джош Бролин се очаква да се завърнат за продължението на "Дюн"

<p>ДБ обяви, че ще подкрепи ПП за&nbsp;ново правителство&nbsp;</p>

"Демократична България" обяви, че ще подкрепи "Продължаваме промяната" за съставяне на ново правителство

България Преди 17 часа

Считаме, че всички трябва да подходим отговорно и да предотвратим четвърти поредни избори в рамките на месеци, защото очевидно това може да доведе до още повече конфронтация, посочи Христо Иванов

Украйна е възстановила връзката със Запорожката АЕЦ

Украйна е възстановила връзката със Запорожката АЕЦ

Свят Преди 18 часа

Тя е най-голямата в Европа и е окупирана от руските сили