А ко 2020 г. се използва за базова година, за следващите 20 години, до 2040 г., населението на България се очаква да намалее с една четвърт.
Това показва прогноза направена на базата на изследването "Регионалните демографски дисбаланси в България - количествени измерения, причини, политики и мерки за оптимизиране на ситуацията", представено днес в Националния пресклуб на БТА от доц. д-р Надежда Илиева и доц. Георги Бърдаров.
Прогнозата е разработена в три варианта – при първия е заложено запазване на тенденциите от досегашното демографско развитие, вторият вариант е оптимистичен, при който се предполага повишаване на равнището на раждаемост и коефициента на плодовитост, а при третия се предполага влошаване на демографските процеси.
Истината за смъртността и ковид в България
Според учените оптимистичният вариант е най-малко вероятният от трите.
Според различните варианти населението ще достигне между 5 079 000 души, според песимистичния вариант и 5 800 000 според оптимистичния.
Поляризацията на демографското пространство ще продължава - градското население ще достигне 79 процента.
В условията на задълбочаваща се демографска криза бъдещото развитие на градовете включително и големите, ще се определя от възможностите им да задържат и привличат към себе си население. Градовете, които успеят да бъдат гъвкави и да се развиват в динамично променящите се условия, ще успеят да привлекат не само капитали, но и хора.
При тези условия малките населени места, включително градове, до голяма степен ще се окажат неподготвени, като допълнително утежняващ фактор ще бъде силно застарялото население в тях, недостатъчната работна сила, както и ниско квалифицираната работна ръка.
За 80% българи 2020 е била лоша, 44% са песимисти за следващата
С положителен прираст до 2040 г. ще се отличават само някои селища. Със силен интензитет на депопулация - намаление от 20-60 процента на населението, попадат 36 процента от населените места в страната.
За съжаление с най-голям дял ще бъдат населените места с безвъзвратно висок интензитет с намаление на броя на населението с над 80 процента, обясни доц. Илиева. Между 2001 и 2019 г. тук попадат 249 села.
Тревожна тенденция е не само намаляването на гъстотата на населението общо за страната, а изменението в регионален аспект. Изоставянето на селища и намаляването на населението водят до появата и разширяването на т.нар. демографски пустини - територии, в които гъстотата на населението е под 10 души на кв. км.
През 2016 г. такива територии обхващат 23 на сто от страната, а през 2040 г. се очаква достигнат 69 на сто от територията на България.
Демографски срив: В България е по-тежко, отколкото в Босна
Основната причина за спада на населението не е ниската раждаемост, а високата смъртност сред българите, както и емиграцията на млади и трудоспособни хора.
И преди пандемията от ковид-19 България беше на първо място в цяла Европа по смъртност и на едно от първите места в света.
криза, която тихо расте" />
