Н езависимо дали сте вярващи или не, посещението на Света София е духовно преживяване.
Първоначално построена като християнска църква през 537 г. сл. н. е., Света София е била религиозното и политическо сърце на Византийската империя. Векове наред това е била най-голямата катедрала в света, известна със своя архитектурен блясък и мозайки, изобразяващи библейски сцени и светци. След османското завладяване на Константинопол през 1453 г. Света София е превърната в джамия, по-късно става музей през 1935 г. и е превърната отново в джамия през 2020 г., пише CNN.
Няма друго място на Земята, където християнските мозайки на светии и византийски владетели да съжителстват с ислямската калиграфия Hüsn-i Hat – големи кръгли пана, изписващи имената на Аллах, пророка Мохамед и четиримата халифи, лидерите на исляма след смъртта на пророка.
Днес Света София е една от най-необикновените джамии в света, но е и нещо повече: символ, културен феномен и паметник. Като всяка монументална структура, и тя има своя история и легенди– част от историите за сградата са верни, други са преувеличени, а трети – откровени фантазии.
Легенди и реалност
Света София е построена през VI век, когато Константинопол – както тогава се е наричал Истанбул – e бил център на византийската православна империя, възникнала след упадъка на Древен Рим. Империята е обхващала части от Европа и Северна Африка, включително съвременни Испания, Либия, Египет и Турция, докато градът не пада под властта на османците през 1453 г.
Съществуващата днес сграда е третата на това място – предишните две църкви, както и самият терен, са били върху по-стар езически храм. Първата е поръчана от император Константин, който приема християнството и прави Константинопол столица на Римската империя, поставяйки началото на византийската епоха. “Magna Ecclesia” – “Велика църква” на латински – е открита от неговия син Констанций II през 360 г., но разрушена от последователи на прогонения Свети Йоан Златоуст. Втората църква е построена през 415 г. от император Теодосий II, но отново опожарена през 532 г.
Настоящата Света София се появява по заповед на Юстиниан I през 523 г. Ако се вярва на анонимна хроника, цитирана в “Istanbul Encyclopedia” на Решад Екрем Кочу, Юстиниан искал сградата да е по-голяма и по-богато украсена от храма на Соломон в Йерусалим. По време на строителството той инструктирал провинциалните управители да изпратят най-добрите артефакти от древни руини за украса на Света София.
Според източника, когато за пръв път влиза в храма, Юстиниан извиква: “Надминах те, Соломон!” – но тази легенда е оспорвана от историка Седат Борновали, който отбелязва, че разказът се появява 300 години след събитието и не е споменат от съвременика Прокопий, официален летописец на Юстиниан.
Легендарно е и богатството, вложено в строежа. Историкът Питър Хедър твърди, че Юстиниан е заплатил между 15 и 20 хиляди паунда злато, което днес би възлизало на над 1,3 милиарда долара. Началото е дадено само седмици след въстанието на Ника, което опустошава Константинопол. Борновали предполага, че ресурсите са събрани чрез конфискация на собственост и събиране на допълнителни данъци. Според него, бюджетът и плановете вероятно вече са били готови, а Юстиниан е използвал разрушенията за да реализира амбицията си. “Ако старата Света София не беше унищожена, Юстиниан така или иначе щеше да построи нов храм”, казва историкът.
Символ на промяната
След завладяването на Константинопол от султан Мехмед II през 1453 г., Света София е превърната в джамия. Султанът, едва на 21 години, полага началото на традицията с първата петъчна молитва, а освен това претендира и за титлата “Цезар на Рим”. Според историка А. Чагри Башкурт “Имаше три стъпки, които определиха управлението на султаните. Първият е да заемеш трона в двореца, вторият – да владееш меч в Ейюп, а третият – да извършиш първата петъчна молитва в Света София.”
Османците запазват оригиналното име на храма (“Hagia Sophia” – “Света Мъдрост” на гръцки) и го превръщат в символ на преемствеността между християнската и ислямската цивилизация. Макар ислямът да забранява фигуративното изкуство, Мехмед II не заповядва да се заличат християнските мозайки. Това се случва едва по-късно при султан Сюлейман I, но благодарение на републиката на Ататюрк, след широк ремонт и реставрация мозайките отново стават видими.
През 1935 г., в духа на секуларизма, Света София е превърната в музей. През 2020 г. тя отново става джамия – решение, което предизвика широк международен отзвук, но бе прието спокойно в Турция. Днес нейният втори етаж изпълнява функциите на музей. Туристите могат да посещават галерията, като византийските мозайки са видими извън времето за молитва и са покрити при богослужения.
Дебатът дали Света София да бъде музей или джамия тече с нова сила. Изследователят Хасан Мерт Кая смята: “Света София трябва да бъде сграда, където се извършват само петъчни молитви, байрам и, може би по време на Рамадан, молитви тарауих — изпълнявайки символично функцията си на място за поклонение и където ограничени хора се допускат наведнъж.”
Градските легенди
Света София притежава цяла колекция от легенди – като тази за катастрофалното земетресение, след което хоросанът за дооправяне на купола е бил смесен със “слюнката на младия Пророк” и свещена вода от Мека, за да се осигури здравина на конструкцията. Такива истории не са доказани исторически.
Днес Света София стои в центъра на културни, религиозни и политически спорове, пресъздавани както от красивите легенди, така и от динамичната ѝ съвременност.
Както обобщава Башкурт: “Когато го погледнем от гледна точка на поданиците [на султана], Света София е определена като абсолютен символ на завоеванието.”
Днес Света София е отворена за посетители като Сюлеймание джамия, Синята джамия и джамията Фатих. Въвеждането на билет за 25 евро през 2024 г. предизвика дебат, а от 2025 г. започва нов тригодишен проект за консервация на централния купол – най-значимият след последните 1500 години. Новите работи ще подобрят устойчивостта на сградата към земетресения, като същевременно съхранят мозайките.
