Най-накрая присъди по делото "Борилски"

Великотърновският апелативен съд (VTAC.Court-bg.org) призна за виновни Георги Желязков и Стоян Стоичков, обвинени, че на 18 юли 2000 г. във Франция умишлено са умъртвили по особено мъчителен начин студента Мартин Борилски, съобщи агенция "Фокус".

Желязков, който е син на бившия зам.-шеф на варненското следствие и настоящ адвокат Борислав Желязков, е осъден на 19 години лишаване от свобода, а Стоян Стоичков - на 17 години.

Двамата трябва да заплатят на майката на Мартин - Иванка Въчева, 120 хил. лв. за неимуществени вреди, както и разноските за адвокат в размер на 2200 лв.

Прокуратурата искаше двамата да бъдат изпратени в затвора доживот без право на замяна.

Желязков и Стоичков не присъстваха в залата.

Присъдата може да се обжалва в 15-дневен срок.

Адвокатът на защитата Ина Лулчева поиска веднага да подаде молба за обжалване на присъдата, но й беше отказано, тъй като канцеларията не работи.

Присъдата идва след

10-годишна съдебна сага,

в която българските магистрати неколкократно оправдаха обвиняемите, въпреки съществуващите доказателства, а Франция протестира.

На 20 юли 2000 г. двама приятели на Мартин Борилски - Каролин Тексие и Алексис Грамбла, съобщават на полицията, че от два дни той не вдига мобилния и стационарния си телефон и не отговаря на есемесите, които те му изпращат непрекъснато.

Заедно с полиция те влизат в жилището на 24-годишният студент в Париж и го намират

убит, с 93 прободни рани по тялото.

Според заключението на съдебните медици Мартин Борилски до последно е водил борба за живота си, като е хващал ножа с голи длани и е "посрещнал" множество удари с ръце.

В заключението на патоанатомите се казва, че смъртта е настъпила от силен кръвоизлив вследствие на засягане на сънната артерия и на яремната вена.

По време на огледа е установено, че бравата на входната врата не е насилвана, което подсказва на френските криминалисти, че

Мартин е познавал убийците

си и сам им е отворил.

Първият свидетел, който дава описание на убийците, е Мари Бори - съседка на студента.

Тя заявява, че на 18 юли 2000 г., около 20 ч., когато според експертизата е извършено убийството, е чула необичаен шум от апартамента на българина и е видяла двама мъже, които приличат на обвиняемите.

Криминалистите правят големия пробив в разследването след като приключват с щателното "пресяване" на всички българи, с които Мартин приживе е поддържал контакти.

Следите водят към двама българи - Георги Желязков и Стоян Стоичков-Барона.

Безспорно установено е, че двамата пристигат във Франция четири дни преди убийството с полет на авиокомпания "Балкан". Във фаталния 18 юли 2000 г. те многократно търсят жертвата по телефона.

На 28 юли обаче във Варна се прибира само Желязков, докато Стоичков напуска Франция, прекосява половин Европа и се връща в България с фалшив паспорт, издаден на името на друг бивш студент в Париж - Веселин Димитров.

Проведените във Франция експертизи установяват, че откритите на мястото на престъплението следи от ДНК са на Желязков и Стоичков.

Според експертите вероятността следите да са на някой друг са едно на 15 трилиона в случая с Желязков и едно на 236 млрд. - при Стоичков.

На 13 април 2001 г. в България е образувано следствено дело, защото резултатите от проверката съвпадат с изводите, до които са достигнали френските власти. Делото се наблюдава от Софийската градска прокуратура.

През юни 2001 г. във Варна български следователи разпитват Георги в присъствието на френски представители. Разпитът е прекъснат от бащата - Борислав Желязков, който съобщава, че

синът му е убил Мартин Борилски

и предава на французите обувките, които Георги е носил по времето на престъплението.

През април 2002 г. обвинителният акт срещу Желязков и Стоичков е съставен от Софийската градска прокуратура и е изпратен във Варненския окръжен съд, защото двамата подсъдими са жители на Варна.

Двамата трябва да отговарят пред закона и за

още едно престъпление:

Георги Желязков - за съставяне на документ с невярно съдържание, а Барона - за нелегално преминаване на границата.

На 4 ноември 2002 г. варненски прокуратури и 11 съдии си правят отвод с писмо до Върховна касационна прокуратура. Причината е, че бащата на Георги Желязков - Борислав.

Делото е разпределено в Шумен.

След множество отлагания и протакане, на 27 март 2008 г.

Шуменският окръжен съд излиза с оправдателна присъда.

Съдът отхвърля и гражданския иск на роднините на Борилски, който бе в размер на 400 хил. лв.

След това делото е прехвърлено за разглеждане във Великотърновския апелативен съд.

На 21 януари 2009 г.

Великотърновският апелативен съд оневинява двамата

подсъдими, потвърждавайки присъдата на Шуменски окръжен съд.

На 3 февруари 2009 г. апелативният прокурор Борис Миновски внася протест във Върховния касационен съд (ВКС).

На 18 май 2009 г. ВКС връща делото на Великотърновския апелативен съд за ново разглеждане.

През юни 2009 г. френското правосъдно министерство решава, че във Франция ще има паралелен процес за убийството.

Френските следствени служби са недоволни от хода на процеса в България, тъй като според събраните от местопрестъплението доказателства и направения ДНК анализ, вината на подсъдимите е доказана.

Процесът пред апелативния съд в Париж най-вероятно ще започне в началото на 2010 г.