Посланикът на Франция у нас Етиен дьо Понсен заяви днес, че българското правосъдие не функционира по задоволителен начин и за това има сериозни причини.
Ако се правят реформи, първата, която трябва да се направи, е тази, която да позволи на правосъдието да функционира добре, каза дипломатът по време на дискусията "Баланс между правата на човека и обществените очаквания за ефективно наказателно правосъдие", организирана от Съюза на съдиите в България (ССБ) и Върховния касационен съд (ВКС).
Той оцени като успешна стъпка създаването на Инспектората към Висшия съдебен съвет.
"Сега имаме усещането, че много повече се защитават правата на обвинените. Сякаш махалото е отишло повече в тяхна полза.
Така се създава чувство на недоволство в обществото.
Затова и приветстваме предложените промени в Наказателно-процесуалния кодекс и Наказателния кодекс", каза Етиен дьо Понсен и допълни, че именно с тях махалото ще се върне и ще се постигне баланс.
По думите му не може безкрайно, заради болнични, дела да бъдат отлагани с години, трябва да има възможност напр. да може да бъде назначаван служебен защитник в такива случаи.
От готвените промени в законите няма да се наруши или да бъде застрашена демокрацията, смята дипломатът.
Понсен отново каза, че от дела от типа на това за убийството на студента Мартин Борилски Франция ще си направи изводите дали правосъдието в България действа или не.
Обществените очаквания често се разминават с това, което наистина се случва,
призна председателят на ВКС Лазар Груев по време на дискусията. Според него дискусиите в обществото в повечето случаи са поляризирани.
Така например, ако има постановено осъдително решение от Европейски съд по правата на човека в Страсбург, винаги се говори за нарушени срокове или полицейско насилие.
Когато обаче темата се забрави, се говори за това как всички трябва да са в ареста, делото да приключи за седмица като по филмите и то с най-тежката осъдителна присъда, каза Груев.
Все повече хора у нас смятат, че законите не се прилагат,
каза социологът Антоний Гълъбов.
Той изнесе данни от проучване, според които през 1999 г. 13.5% от хората в България са смятали, че законите се спазват, докато през 2008 г. те вече са 7.4%.
България е втора след Италия по най-ниско доверие в институциите, каза още Гълъбов. По думите му през 2002 г. 90% от хората са смятали, че е нужен закон за отнемане на имущество, придобито по престъпен начин.
В обществото има две тези - че не сме равни пред закона и че всичко, което се случва, е несправедливо, каза социологът.
Пo думите му дебатът е ще има ли правова държава или не, ще бъде ли деперсонифициран законът или не.
