Когато прочетеш тази статия късно вечерта на 5 юли или сутринта на 6 юли, уважаеми читателю, вече ще е ясно кой печели парламентарните избори и с колко.
Само 3-4 дни по-късно, когато се уточнят имената на влизащите в Народното събрание депутати по избирателни райони, вече ще бъде необратимо ясно кои точно хора ще имат шанс да формират новото мнозинство за следващия мандат и на кого президентът Първанов ще възложи първи да се опита да формира правителство на Република България.
Ако всичко върви добре, депутатите в относително кратък срок ще могат да гласуват структурата и състава на Министерския съвет.Някъде на заден план в тези напрегнати моменти след изборите остава структурирането на самото Народно събрание, на ръководството му и на ръководствата на постоянните комисии в него.
В повечето от съставите на досегашните парламенти председателите на комисиите бяха избирани единствено по партиен признак, навлизането в специфичната работа на парламентарните комисии и съвместните им усилия и действия с ресорните министри и другите важни представители на изпълнителната власт започваха да се формират доста по-късно, когато конкретни причини налагаха вземането на важни законодателни решения или заявяване на подкрепа на инициативи и действия на правителството.
Този път обаче ще бъде доста различно. Можем донякъде да сравним ситуацията с тази от лятото на 1997 г., след Виденовата катастрофа, но тогава основната част от подготвителната работа за решителните реформи вече беше свършена от служебното правителство на Стефан Софиянски и нужните законови и други нормативни решения бяха написани и подготвени още преди да заработи новоизбраният парламент.Сега, през лятото на 2009 г., бъдещите управляващи нямат готовност за конкретни и бързи действия.
Динамиката на развитието на кризата, отсъствието на ясни и недвусмислени решения за първите седмици и дори месеци на мандата на новото Народно събрание и новото правителство правят задачата много по-трудна. Нека на базата на последните информации, които идват откъм администрацията, бизнеса и експертната общност, да се опитаме само да формулираме първите проблеми, с които ще трябва спешно да се справят новите управляващи:
1. Вероятността бюджет 2009 да излезе на дефицит изглежда все по-голяма. Последните оценки са в края на годината държавата да е на червено с между 1.5 и 2.5 млрд. лв., ако не се промени разходната политика на кабинета. Само за май консолидираният бюджет е реализирал дефицит от 120 млн. лв. Заради него общият излишък се е стопил от 675 млн. лв. през април до 556 млн. лв. към края на май.
Още по-сериозно е положението по републиканския бюджет, който не обхваща постъпленията от еврофондовете, автономните бюджети на осигурителната система и някои други. Само за май той е с отрицателно салдо от 282 млн. лв. И той приключва с излишък за първите 5 месеца, но в размер на 105.8 млн. лв., което е в пъти по-малко в сравнение със същия период на 2008 г.
2. Никой извън някои конкретни хора в правителството не знае днес кои точно инвестиционни разходи от бюджета вече са направени и кои и колко са съкратени. Правителството не обявява какви договори вече е подписало, нито какви ангажименти е поело да ги изплати. Липсата на публичност върху разходната политика на кабинета е сериозен риск, защото в момента се виждат само резултатите на касова основа.
3. Различните виждания за необходимостта от сключване на споразумение с Международния валутен фонд остават. Повечето от експертите и политическите партии от опозицията са на мнение, че то вече не може да мине без условия от страна на институцията, но типа на споразумението, точните му параметри и времето на сключването остават неясни към деня на изборите.
4. Не съществува яснота по направените до момента социални разходи и необходимите такива до края на годината. Общият размер на трансфера към държавното обществено осигуряване през май е 471 млн. лв., а по данни на Министерството на финансите 276 млн. лв. от тях са към здравната каса.
Анализът на НОИ с данни от юни показва, че приходите на държавното обществено осигуряване за първите 5 месеца на тази година намаляват и са с 302.3 млн. лв. по-малко от очакваните. Основните причини за неизпълнението на приходите са намаляване на броя на осигурените лица и на средномесечния осигурителен доход за 2009 г. спрямо плана.
Предвижданията са до края на 2009 г. във фонд "Безработица" и във фонд "Пенсии" да има дефицит от 250 млн. лв.
5. Парите, които НОИ е изплатил за обезщетения за безработица от януари до юни, са двойно повече спрямо същия период на м.г. От 1 януари до 30 юни 2009 г. са платени 99.6 млн. лв. срещу 48.9 млн. лв. за същия период на 2008 г.
От здравни вноски се очаква да бъдат събрани 130 млн. лв. по-малко, съобщи наскоро шефът на НЗОК Румяна Тодорова.Всеки би могъл да изброи още един куп конкретни неясноти и лоши очаквания за ключови въпроси от управлението на държавата в условията на криза.
Съвсем съзнателно оставям на втори план проблемите на бизнес средата, банковата и кредитната система, доходите на заетите в частния сектор и други подобни, които са от огромна важност, но в условията на функционираща пазарна икономика не са пряк ангажимент на държавата и ще се решават постепенно с развитието на кризата със съвместните усилия на бизнеса и политиците.
Опитах се да изброя само някои от първите проблеми, с които директно ще се сблъскат новото парламентарно мнозинство и новото правителство още в началото на мандата.
Проблеми, които вече са отчетливо видими, проблеми, които сегашното правителство очевидно не успява да реши и затова е осъдено да си отиде.А новото? Ще знае ли отговорите?
Източник:
БГНЕС
