Нито българските граждани, още по-малко политическите лидери, са били подготвени за прехода и не съумяхме да се обединим около националните приоритети, като изключим стратегическата цел за членство в ЕС и НАТО.
Това заяви днес президентът Георги Първанов на международната конференция "Обществено-политически и социално-икономически преход в страните от Централна и Източна Европа и ролята на синдикатите", организирана от КНСБ.
По думите на държавният глава вероятно българският преход ще влезе в учебниците като сравнително успешен в политическо отношение, но с много проблеми в икономическо и социално отношение.
Все пак тази радикална промяна в българското общество протече по мирен и ненасилствен път, изтъкна президентът Първанов и допълни, че това е съществено постижение, доколкото мирният характер на прехода не се разбира от само себе си.
Георги Първанов посочи, че в резултат на прехода ние не просто сме формален член на ЕС, но сме все повече част от европейския политически, социален и културен модел.
В същото време реализацията на този проект се оказа със значителни трудности - вървеше на приливи и отливи, и в последна сметка се осъществи на неоправдано висока цена, каза държавният глава.
За съжаление нито българските граждани, още по-малко политическите лидери, бяхме подготвени за прехода - не съумяхме да се обединим около националните приоритети, като изключим стратегическата цел за членство в ЕС и НАТО, проявите на съгласие бяха твърде епизодични и нетрайни, допуснахме в решаващи моменти преходът да се идеологизира, посочи Георги Първанов.
Той припомни изразеното от него намерение в програмното му слово при встъпването в длъжност преди 10 години да се сложи край на идеологизацията в нашето развитие, разбирана като сблъсък на идеологии от миналото. Вместо това, по думите на президента,
миналото продължава да присъства в нашия политически дебат като тъмна сянка,
но за сметка на това не се получава сблъсъкът на идеи за управление и това според него е един от дефектите на българския преход.
Загърбихме приемствеността, всяко ново правителство започваше отначало, наложи се мандатното мислене, хоризонтът на политическите идеи и програми свършваше до четирите години на мандата, отбеляза президентът.
По думите му всичко това се отрази отрицателно на икономическия преход и нанесе много щети на българската икономика и граждани.
Тези щети се изразяват в закъснелите реформи, в декапитализацията на икономиката и обедняването на населението, отбеляза президентът.
Като едно от от постиженията на българският преход президентът отбеляза конституцията, приета през 1991 г.
