Парламентът под пара, гласува Избирателния кодекс

Народното събрание реши районните кметове в София, Пловдив и Варна да не бъдат избирани пряко от гражданите, а да бъдат назначавани с решение на общинския съвет по предложение на кмета на общината.

Това стана при приемането на предмета на Изборния кодекс, описан в член първи.

Депутатите спориха повече от три часа, след което решението подкрепиха ГЕРБ и Атака", БСП и ДПС гласуваха срещу назначаемостта на районните кметове, а Синята коалиция се въздържа.

При споровете беше обсъдено и увеличението от 10 на 12 месеца на уседналостта за местните избори, която ще трябва да се доказва с постоянен и настоящ адрес в страната.

Това ще засегне основно избиратели, декларирали, че живеят в чужбина,

какъвто е случаят при много от изселниците в Турция

Една година ще е т.нар. "уседналост" за местните избори, а за членове на Европейския парламент тя ще бъд 3 месеца.

Депутатите приеха изискването на местните избори да могат да гласуват само хора, които са живяли в съответното населено място най-малко през последните 12 месеца, а за евровота - да са живяли 3 месеца в страната или в държава-членка на ЕС.

"Има разлика между уседналост и лишаване от конституционно право на избор. Ние никога не сме отричали, че поради спецификата на вот, е възможно ние като законодатели да кажем на г-н Ваньо Шарков защо той не може да участва в изборите за община Момчилград, но законът не може да го лиши от право на глас. Ако той не може да гласува в община Момчилград, някъде ще трябва да може да гласува. Всичко друго е в

нарушение на чл.42, ал. 1 от Конституцията",

обяви след гласуването Лютви Местан от ДПС.

"Принципът на всеобщото избирателно право няма да бъде накърнен с въвеждане на изисквания, необходими за упражняването на избирателното право, както по отношение на достигане на възраст, така и по отношение на гражданство, местоживеене и дееспособност.

Основанието  за съществуването на квалификации е в основата на избирателното право като публична функция. Една от тези възможни квалификации за придобиване на избирателно право е именно въвеждането на изискването за уседналост. Има го в редица страни членки на ЕС, както и в страни, които са извън Европейския съюз. И това не е нарушение нито на правата на българските граждани, нито на разписаните права на гражданите в Конституцията на България", отговори Искра Фидосова от ГЕРБ, председател на изборната комисия в парламента.

Право да бъдат избирани за общински съветници и кметове ще имат българските граждани, които са живели най-малко през последните 12 месеца в съответното населено място. Това реши парламентът с приемането на второ четене на текстове от проекта на изборен кодекс.

По-рано парламентът въведе 12 месеца уседналост и за гражданите, които имат право да избират общински съветници и кметове.

Право да бъде избиран за общински съветник или кмет ще има и всеки гражданин на държава-членка на ЕС, който няма друго гражданство в държава извън ЕС и е живял през последните 12 месеца в съответното населено място.

Кандидатите трябва да са навършили 18 години към изборния ден, да не са поставени под запрещение и да не изтърпяват наказание лишаване от свобода.

Стриктният прочит показа, че тези хора, поставени на най-високите постове -

Кристалина Георгиева и Симеон Дянков, не могат да бъдат избрани за общински и селски кмет,

каза Михаил Миков (Коалиция за България) по повод въвеждането на 12 месеца уседналост за кандидатите за общински съветници и кметове.

Вкарвате двоен стандарт, защото искате максимално да ограничите кръга на възможните за избиране хора, искате да разберете кои ще се кандидатите и да започнете полицейската и компроматната война, заяви Миков.

Според колежката му Мая Манолова е излишно да се налага уседналост за тези, които ще бъдат избирани. Тя даде пример с министъра по европейските фондове Томислав Дончев, който беше успешен кмет на Габрово.

По думите й той нямаше да бъде избран за градоначалник при предложените сега разпоредби, защото преди да се кандидатира е живеел в София.

Манолова предложи да остане досегашният текст, според който кандидатът за кмет трябва да е живял около два месеца в съответното населено място.

В Габрово няма да изберем за кмет кандидат, който не е габровец, увери я в отговор Цветомир Михов, депутат от ГЕРБ от Габровски избирателен район.

Той посочи, че всички срокове при кандидатирането на Дончев за кмет са спазени. Но имаше кандидати за кметове, които не можаха да гласуват за себе си, знаете ли какво унижение е това, посочи Михов.

Избирателят е суверенът във всяка демократична държава, оставете

гражданите да преценят дали даден кандидат има способности да управлява

съответната община, посочи Четин Казак (ДПС).

Той призова депутатите да оставят възможност на партиите да намерят най-подходящия кандидат за съответното населено място, който може да живее и в съседната община.

Искате да кажете, че може да дойде един кандидат за кмет и да няма право да гласува за общински съветници и за кмет на населеното място, коментира Димитър Лазаров от ГЕРБ.

В отговор Четин Казак цитира Венецианската комисия, според която правото да бъдеш избиран може да се ограничава по-малко, отколкото правото да избираш. Няма изискване, че трябва да сложим знак за равенство между двете, добави той.

Според Рамадан Аталай (ДПС) всяко ограничение днес в тази зала не говори добре за демокрацията. Нямате правно основание да ограничите г-жа Фидосова да се кандидатира за кмет на община Самуил, защото тя е много добре възприета там, даде пример той.

Искаме да въведем малко ред, а не да бъдат избирани "парашутисти" в общинските листи, репликира го Кирил Гумнеров от "Атака".  Според Димитър Дъбов (Коалиция за България) текстът, въвеждащ уседналост за кандидатите е ненужен и трябва да отпадне.

Хората от малките общини няма да гласуват за непознат човек и затова няма от какво да се плашим, посочи той.

Според независимия депутат Димитър Чукарски до изборите има достатъчно време и всеки един потенциален кандидат може да се подготви и да бъде регистриран за кандидат в съответната община, включително и г-жа Фидосова.

Преди време ДПС се заканиха да дадат тези текстове на Конституционния съд.

По-късно партията

напусна пленарното заседание,

на което депутатите обсъждат на второ четене проекта за Изборен кодекс.

Причината са именно текстове от него, с които се въвежда принципът на "уседналост" за местните избори както за избирателите, така и за кандидатите за общински съветници и кметове.

Смятаме, че чл. 3 и 4 вече отровиха с противоконституционен катран целия изборен кодекс и по-нататъшното участие на ДПС, дори и под формата на решителен вот "против," ще бъде едно съучастие в престъпление, в което няма да участваме, обясни Лютви Местан.

Последва реакция и на левицата.

От името на "Коалиция за България" Михаил Миков обяви, че депутатите от парламентарната група също излизат от залата и поиска поименно проверка на кворума.

Председателят на Народното събрание Цецка Цачева разпореди проверка на присъствието чрез електронната система, която отчете 122-ма депутати в пленарна зала.

Изборите да бъдат в неделя, реши още парламентът,

който гласува на второ четене Изборния кодекс. Предложението е на "Атака". Вносителите предвиждаха вотът да бъде в един неработен ден за цялата страна.

Евровотът се съгласува с изборния период, определен от Съвета на Европейския съюз.

Изборите за народни представители и евродепутати се насрочват от президента не по-късно от 75 дни преди вота, записаха в кодекса депутатите.

Пак в същия срок от парламента се насрочва вотът за президент и вицепрезидент.

Депутатите приеха в разпределението на мандатите за общински съветници да участват партиите, коалициите и независимите кандидати, получили гласове не по-малко от общинската избирателна квота. 

Екатерина Михайлова от Синята коалиция предложи да отпадне изискването за спазена квота. По думите й квотата, в съчетание с намаления брой на общински съветници, както се предвижда, поставя висок праг за политическите сили.

В името на истинската представителност не трябва да слагаме високи бариери, обясни Михайлова. 

Съпредседателят на Синята коалиция Мартин Димитров предупреди, че с приетото предложение има риск в смесените райони да има общински съветници само от ДПС, например.

В една община с 11 съветници, ако една партия получи 8 процента, няма да има представител в общинския съвет, изчисли той.

Според Мая Манолова може да се стигне до

тотален монопол на една политическа сила

предвид 20-процентното намаление на състава на общинските съвети. Реално прагът може да стигне от 15 до 25%, отбеляза тя.

Според приетите текстове, изборите за съветниците ще се произвеждат по пропорционална система с кандидатски листи на регистрирани в многомандатни изборни райони партии и коалиции и независими кандидати.

Беше отхвърлено предложението на Михаил Михайлов от Синята коалиция общинските съветници да се избират по пропорционална система с преференция.

Преференциалното гласуване ще важи при избора на депутати и евродепутати.

Членовете на районните и общинските избирателни комисии трябва да са с висше образование и да владеят български език. Те трябва да отговарят и на принципа за уседналост, задължителен за съответния вид избори.

Беше отхвърлено предложението на Мая Манолова за членовете на районните и общинските комисии да не важи условието за висше образование, тъй като

в малките селища това изискване трудно ще бъде спазено

Депутатите приеха членовете на Централната избирателна комисия, на районните и на общинските избирателни комисии да са препоръчително юристи.

Според Михаил Миков, ако юридическото образование е само препоръчително, това означава, че некомпетентни хора ще бъдат назначавани в избирателните комисии и назначенията ще бъдат само на партиен принцип.

Депутатите приеха още председателят и секретарят в избирателните комисии да не могат да бъдат предложени от една и съща партия или коалиция.

ГЕРБ иска да си осигури монопол в избирателните комисии с този текст, каза Мая Манолова. Затова от левицата поискаха и заместник-председателите в избирателните комисии да са от партия, различна от тази на председателя и на секретаря.

По думите на Манолова, това е необходимо, тъй като кодексът предвижда да получат допълнителни правомощия.

По думите на Искра Фидосова - съпредседател на ПГ на ГЕРБ, не е приложимо изискването и тримата членове на комисията да са от различни партии. Като аргумент тя посочи, че действащата сега разпоредба изисква само председателят и секретарят да са от различни политически сили. 

Централната избирателна комисия (ЦИК) се назначава с президентски указ

за срок от пет години,

приеха депутатите на второ четене.

ЦИК ще се назначава след консултации и по предложение на парламентарно представените партии и коалиции и на политическите сили, които имат членове в Европейския парламент, но не са парламентарно представени.

Въвеждането на петгодишния мандат предизвика дебат в пленарната зала. Според депутата от левицата Георги Анастасов това е недемократично.

Обричате следващия парламент да се съобразява с днешното мнозинство, каза той. Затова от Коалиция за България предложиха ЦИК да се назначава с президентски указ не по-късно от 90 дни преди датата на произвеждането на всички избори, но предложението беше отхвърлено.

Фидосова защити петгодишния мандат с аргумента, че е необходимо да има постоянно действаща комисия за изборите.

Парламентарният ден завърши късно вечерта след почти 12-часов дебати по кодекса. Днес парламентът продължава с обсъждането и гласуването на второ четене на текстове от проекта за Изборен кодекс.