С предлаганите промени в Закона за културното наследство (ЗКН) селища като Арбанаси, Стария Созопол, Копривщица и Мелник са с най-висока степен на защита.
Това съобщава пресцентърът на Министерството на културата (МК) по повод на изразена тревога в медиите, че подобни селища вече няма да са резервати.
Според статия в "Дневник" от сряда въпреки защитата, предвидена в закона, тези места ще бъдат уязвими и промените ще улеснят значително получаването на разрешение за строеж в тях.
Според експерти, цитирани от изданието, статутът на групови недвижими културни ценности ще позволи парцели от територията на старите градове да бъдат откъсвани от т.нар. групи недвижими културни ценности. Проектозаконът получи и много критики от Асоциацията на българските археолози.
От Министерството обаче уверяват, че това няма да се случи.
"Населените места, комплексите от паметници на културата и историческите места, обявени за резервати до влизането в сила на ЗКН, имат статут на групови недвижими културни ценности с категория "национално значение" и за тях се прилага най-висока степен на защита по реда на този закон", обясняват от ведомството.
С приемането на Закона през 2009 г. понятието "резерват" е съотнесено само към археологически обекти, обявени като резервати със закон.
Този текст е в съответствие с чл. 18 от Конституцията на България, се посочва още в съобщението.
С приетия през 2011 г. Списък на археологическите резервати - 33 на брой, в параграф 122 се уточнява, че "актовете за обявяване на резерватите по чл. 50, ал. 3 като исторически, историко-археологически, археологически и музейни резервати, с които се регламентират местонахождение, територии, граници, охранителни зони и предписанията за опазването им, запазват действието си до приемането на нови актове".
Така се решава въпросът за придобилите статут на археологически резервати селища като Созопол, Мелник, Стария Пловдив, Старинния Несебър и други, но остава необходимостта от уточняването на класификацията на техните по-късни структури и на селища, чийто статут е свързан с вече несъществуващите в закона понятия "исторически", "музеен", "архитектурен", "градоустройствен", "етнографски" и "туристически" резерват.
Още през 2009 г. в параграф 10 на ЗКН е записано, че "заварените обявени по досегашния ред недвижими паметници на културата запазват своя статут като културни ценности по смисъла на този закон".
С приетото изменение и допълнението на закона през 2011 г. към този текст е включена и категорията на обекта, но не е уточнена класификацията им.
С направеното предложение с настоящия проект се внася яснота относно класификацията на тези селища като недвижими културни ценности и се преодолява този пропуск, обясняват от МК.
С направеното предложение в никакъв случай няма да се намали степента на правна защита на тези селища, а напротив - с тяхното приемане и определянето им като групови недвижими културни ценности с категория "национално значение", за които се прилага най-висока степен на защита по реда на този закон, превантивно ще се ограничи възможността за недобросъвестно тълкуване на досегашните текстове, се допълва в съобщението.
