Депутатите работиха 15 часа заради Изборния кодекс

П ленарното заседание в Народното събрани приключи малко преди полунощ след почти 15 часа работа.

Депутатите си поставиха за цел да подложат на гласуване всички текстове от Изборния кодекс до края на деня, но след процедурно предложение мнозинството реши заседанието да приключи и гласуването да продължи в петък.

На второ четене депутатите решиха

да запазят 4-процентната бариера за влизане в парламента.

Според кодекса право на участие при разпределяне на мандатите на национално ниво ще имат партиите и коалициите, получили не по-малко от 4 на сто от действителните гласове в страната и извън нея. Общият брой мандати за всяка партия и коалиция ще се определя от Централната избирателна комисия по определена методика. Броят на мандатите трябва да е равен на броя на народните представители в Народното събрание, намален с броя на избраните независими кандидати.

Мнозинството в зала отхвърли предложение на депутати от ГЕРБ, които искаха прагът за влизане в парламента да се намали на 3%.

Парламентът прие уседналост от 6 месеца при избор на органи на местна власт.

Депутатите решиха

право да бъдат избирани за общински съветници и кметове

да имат българските граждани, които са навършили 18 години към изборния ден включително, не са поставени под запрещение, не изтърпяват наказание лишаване от свобода и са живели в съответното населено място най-малко през последните 6 месеца. Право да бъде избиран за общински съветник има и всеки гражданин на държава член на Европейския съюз, който не е български гражданин, навършил е 18 години към изборния ден включително, не е поставен под запрещение, не изтърпява наказание лишаване от свобода, има статут на продължително или постоянно пребиваващ в България, живял е най-малко през последните 6 месеца в съответното населено място и не е лишен от правото да бъде избиран в държавата членка, на която е гражданин.

Право да избират общински съветници и кметове

имат българските граждани, навършили 18 години към изборния ден включително, не са поставени под запрещение, не изтърпяват наказание лишаване от свобода и са живели най-малко през последните 6 месеца в съответното населено място, гласува също парламентът. Всеки гражданин на държава член на Европейския съюз, който не е български гражданин, може да избира общински съветници и кметове, ако е навършил 18 години към изборния ден включително, не е поставен под запрещение, не изтърпява наказание лишаване от свобода, има статут на продължително или постоянно пребиваващ в България, живял е най-малко през последните 6 месеца в съответното населено място и не е лишен от правото да избира в държавата членка, на която е гражданин.

Право да избират членове на ЕП от България

имат българските граждани, навършили 18 години, живели най-малко през последните три месеца в България или в друга държава-членка на ЕС, не са поставени под запрещение и не изтърпяват наказание лишаване от свобода. Депутатите записаха, че право да избират евродепутати от България имат и всички граждани на друга държава членка на ЕС, които са навършили 18 години, не са поставени под запрещение, не изтърпяват наказание лишаване от свобода, имат статут на продължително или постоянно пребиваващи в България и са живели най-малко през последните три месеца в България или в друга държава-членка на ЕС.

Народното събрание отхвърли предложението на ДПС да отпадне изискването гражданите да са живели през последните три месеца у нас или в друга държава от ЕС.

Депутатите записаха, че

право да бъдат избирани за членове на ЕП от България

имат български граждани, навършили 21 години, не са поставени под запрещение и не изтърпяват наказание лишаване от свобода, имат постоянен адрес в България и са живели най-малко през последните шест месеца в България или в друга страна членка на ЕС. Право да бъдат избирани за евродепутати от България имат и всички граждани на държава членка на ЕС, които са навършили 21 години, не са поставени под запрещение, не изтърпяват наказание лишаване от свобода, имат статут на продължително или постоянно пребиваващи в България и са живели най-малко през последните 6 месеца в България или в друга държава членка на ЕС.

Преференцията при изборите за европарламент да е 5% от всички гласували за съответната листа.

Предложението е на ГЕРБ, но бе подкрепено от депутатите от „Коалиция за България“. Срещу него се обявиха от ДПС. Вносителят беше предложил преференцията на евроизборите да е 7 на сто. Според гласувания текст предпочитанията (преференциите) за отделните кандидати са валидни, ако броят на гласовете, получени за кандидата, е не по-малък от 5 на сто от гласовете, подадени за кандидатската листа.

Парламентът прие

праг от 7% за пренареждане на листата за народни представители.

Не беше подкрепено предложението на ГЕРБ бариерата да бъде 5%. Предпочитанията (преференциите) за отделните кандидати са валидни, ако броят на гласовете, получени за кандидата, е не по-малък от 7 на сто от гласовете, подадени за кандидатската листа, записаха народните представители. Преди това парламентът прие, че когато избирателят не е посочил преференция, това ще се зачита за предпочитание за кандидата на първо място в листата.

За разпределяне на мандатите по изборни райони при избори за Народно събрание и за Велико Народно събрание ще се използва методът на Хеър-Ниимайер. Кандидатите ще се подреждат според броя на получените предпочитания, като се започне с кандидата, получил най-висок брой валидни преференции. Тези кандидати ще се изваждат от кандидатската листа на съответната партия или коалиция и ще образуват списък А. Останалите в кандидатската листа кандидати ще запазват първоначалното си подреждане в листата и ще образуват списък Б. Когато в списък А има двама или повече кандидати с еднакъв брой предпочитания, редът им в списъка ще се определя от ЦИК чрез жребий. Когато няма кандидати с валидни предпочитания, избрани са кандидатите по реда, в който са подредени в кандидатската листа. Когато броят на кандидатите с валидни преференции е по-малък от броя на мандатите на партията или коалицията, избрани са всички кандидати от списък А. Останалите мандати на партията или коалицията се попълват с кандидатите от списък Б по реда на тяхното подреждане. Когато броят на кандидатите с валидни предпочитания е по-голям от броя на мандатите на партията или коалицията, избрани са първите кандидати от списък А по реда на тяхното подреждане до попълване на всички мандати.

Когато някой от кандидатите в регистрирана кандидатска листа на партия или коалиция почине, изпадне в трайна невъзможност да участва в изборите или се откаже, партията или коалицията може

да предложи друг кандидат

не по-късно от седем дни преди изборния ден.

Депутатите приеха

правилата, по които ще се избират президент и вицепрезидент.

Когато един от кандидатите за президент и вицепрезидент на републиката, получили най-много действителни гласове, се откаже в срок до 24 часа от обявяването на резултатите от изборите да участва в новия избор, в избора участват кандидатите от следващата по броя на действителни гласове листа, определени от ЦИК. При смърт или тежко заболяване на някой от кандидатите от листите, получили най-много действителни гласове, ЦИК отлага избора и насрочва нов избор не по-късно от 14 дни след датата на втория избор. В срок до три дни от датата на решението на ЦИК съответната партия или коалиция може да регистрира нов кандидат.

Бюлетината за гласуване на парламентарни избори ще е обща.

На лицевата страна тя ще съдържа наименованието и номера на изборния район, както и пълното или съкратеното наименование на партията или коалицията, посочено в заявлението й за регистрация, или наименованието "инициативен комитет".

Абревиатурата за партия ще се изписва с ПП, а за коалиция – с КП. На лицевата страна ще има квадратче за поставяне на знак "Х" или "V", отразяващ волята на избирателя, в което е изписан поредният номер на партията, коалицията или инициативния комитет.

Ще има и квадратчета с изписани в тях поредни номера, броят на които отговаря на удвоения брой на мандатите в съответния изборен район, за поставяне на знак "Х" или "V", отразяващ предпочитанието (преференцията) на избирателя за кандидат от кандидатска листа на партия или коалиция.

Номерът, изписан във всяко отделно квадратче, означава поредния номер, с който е регистриран кандидатът в кандидатска листа на партия или коалиция. Редовете на отделните партии, коалиции и инициативни комитети се отделят един от друг с плътна черна хоризонтална линия.

На гърба на бюлетината ще се отбелязват две места за поставяне на печата на съответната секционна избирателна комисия.

Поредните номера в бюлетината на партиите и коалициите се определят от ЦИК чрез жребий, проведен в присъствието на представители на партиите и коалициите не по-късно от 31 дни преди изборния ден. Тегленето на жребия се извършва публично и на него може да присъстват и регистрираните кандидати и представители на средствата за масово осведомяване.

След отбелязване на вота, бюлетината ще се сгъва по начин, който не позволява да се вижда поставеният знак за партия, коалиция или инициативен комитет или предпочитание (преференция). При машинното гласуване избирателят гласува с магнитна карта, като устройството показва бюлетина, идентична с хартиената.

Вотът на избирателя след потвърждаване на избора се записва и съхранява в електронна избирателна кутия, която не позволява разкриване на самоличността и как е гласувано. В графа "Забележки" на избирателния списък се записва, че лицето е гласувало машинно.

Депутатите приеха, ако избирателят не е вписан в избирателния списък, но има право да гласува, всички негови данни се вписват в допълнителната страница на избирателния списък, след което избирателят се допуска до гласуване. Избирател, който сгреши при поставянето на знака, изразяващ неговия вот, може да върне сгъната сгрешената бюлетина на секционната избирателна комисия и да получи нова бюлетина за гласуване от същия вид. Това право се предоставя на избирателя само веднъж.

Когато гражданин, живеещ в чужбина, е в България в изборния ден, ще може да гласува по постоянен адрес.

Tова ще се отнася за изборите за парламент или Велико народно събрание, решиха народните представители, гласувайки на второ четене текстове от Изборния кодекс. Те ще могат да направят искане за вписване или дописване в избирателния списък, ако са заличени от него, но имат право да гласуват. Ако това е установено преди предаването на избирателните списъци на СИК, се подава заявление до кмета или кметския наместник за вписване.

Когато искането е направено в изборния ден, лицето се дописва в списъка от секционната избирателна комисия, след като предостави удостоверение от кмета или кметския наместник, че е отпаднало основанието да присъства в списъка на заличените лица. такова удостоверение се издава в самия изборен ден. Мая Манолова посочи, че дават възможност на лицата, които са в забранителните списъци при представяне на съответни документи да бъдат дописани. Идеята е лицата, които са в забранителните списъци, да могат да бъдат изключвани от тях единствено и само по законовия ред, ако по някаква друга грешка са включени неправилно в него.

Според ГЕРБ продължава да се поддържа противоречието и възможността за необосновани корекции и дописвания в избирателните списъци. Десислава Атанасова посочи, че се връщаме отново на темата за автобусите. Депутатите решиха, когато някой от кандидатите в регистрирана листа на партия или коалиция почине, изпадне в трайна невъзможност да участва в изборите или се откаже, партията или коалицията да може да предложи друг кандидат не по-късно от седем дни преди изборния ден. Новият кандидат по предложение на партията или коалиция заема освободеното или последното място в кандидатската листа, като във вторият случай останалите кандидати се преподреждат с едно място напред.

Решено беше

от избирателните списъци да се заличават имената на гражданите, които имат настоящ адрес към датата на съставяне на избирателните списъци в държава, която не е членка на Европейския съюз.

Те се вписват отново в избирателния списък по тяхно искане до предаването на списъците на секционните избирателни комисии или се дописват в изборния ден – от секционната избирателна комисия, след представяне на документ за самоличност, решение или удостоверение от кмета или кметския наместник. Те трябва да представят и декларация по образец, че са живели най-малко през последните три месеца в България или в друга държава  членка на Европейския съюз; не са гласували в същите избори за членове на ЕП – в случаите, когато искането се прави, след като изборният период, определен от Съвета на Европейския съюз, е започнал; няма да гласуват на друго място в същите избори за членове на ЕП.

Определени бяха и правилата за вписване и дописване в списъците на български граждани, които живеят в друга държава членка на ЕС.

Решено беше подписката за регистриране на независим кандидат за член на ЕП от България да е подкрепена най-малко от 2500 избиратели.