Успял в САЩ българин се връща да стане монах у нас

Б�г �гарин, успял да основе собствен бизнес в САЩ, го остави и се върна в родината си, за да стане монах в манастира "Благовещение" край кюстендилското село Копиловци.

Историята разказва пред БНТ самият игумен на светата обител архимандрит Касиан.

Манастирът се изгражда изцяло със средствата, припечелени от собствения земеделски труд на десетината монаси.

Те обработват около 1000 дка земеделска земя в кюстендилското поле.

Повечето от братята имат по няколко висши образования, но са се отдали на вярата и земеделския труд, защото по думите им в този начин на живот намират духовен мир и истинско щастие.

Най-новият сред тях - Огнян Петров, е софиянец, завършил специалност "двигатели с вътрешно горене" и основал автосервиз.

Огнян заминал за САЩ с идеята да спечели пари и да създаде семейство в страната на неограничените възможности.

В Калифорния той създал собствена фирма за боядисване на къщи, наел мексикански работници и натрупал капитал.

Мечтаех да посетя чудесата на света, видях много повече от това, за което мечтаех, но открих вярата, разказа монахът пред БТА.

Огнян се върнал в България заради православието.

"Открих, че не ние трябва да се учим от Запада, а той от нас, защото ние - православните християни, сме носители на истината. Много мои приятели смятаха, че съм се побъркал".

Отец Огнян е уверен в избора си и е категоричен, че истината в живота не са материалните блага, към които се стремят повечето хора.

Според него в Копиловския манастир има хора, които имат жива вяра.

Работата на новият монах в братството сега е да доставя на адреси в София произведената от монасите собствена и чиста земеделска продукция.

Отскоро в манастира живее и българин, дошъл от Копенгахен. Той се грижи за животните, които се отглеждат в обителта.

През 2008 г. за българския монах брат Никанор, който по-рано е работил като брокер на Насдаг, писа и световната агенция Ройтерс. В разгара на световната финансова криза монахът посъветва бившите си колеги да сложат на бюрата си буркан с пръст, за да им напомня къде отиваме всички и какво е важното в живота.