Р адина Михайлова е на 23 години, завършила е NHL Stenden в Холандия и сега работи в маркетинг сферата на българска консултантската агенция за образование в чужбина.
Защо се е върнала в България? Ето нейният разказ:
Завърших университет в Холандия, моята програма беше Media Entertainment Management.
Защо българите се връщат в България
"Когато влязох в университета, се занимавах с музика, имах рок банда и две авторски парчета – едно на английски и едно на български. Заминах с ясната мисъл, че ще се занимавам с музика, музикално продуцентство или нещо в този бранш. Но след като започнах да уча разбрах, че не искам да се развивам повече в музикалната сфера, въпреки че свиря на пиано от 20 години. Разбрах, че светът е много по-голям и изведнъж ми се наложи да си разширя кръгозора. Казах си: „Човек може да е най-добрият певец или музикант, но ако не знае как „да се продаде“, колкото и кофти да звучи, и може би дори грубо, това не е достатъчно. Ти имаш една идея, един продукт, една визия и трябва да знаеш защо я продаваш, как да я продаваш, на кого да я продаваш, заслужава ли си, кой ще спечели от това.
Интересното на програмата, която завърших е, че освен музикално продуцентство се учи как се правят списания, как се създават приложения за телефони, например как се прави канал в Spotify, и много други. Вкараха ни много навътре в нещата още първата година. Втората беше по-скучна, понеже трябваше да се учат статистика и рисърч – неща, които определено не са толкова забавни, колкото да записваш една банда и едновременно да правиш клип. Третата година имахме практика като ментори на тези, които учат същата програма първа година. Това са стъпки, през които ние вече бяхме минали, но с това се учехме как да сме отговорни, че има йерархия в медийната индустрия, която трябва да се спазва.
Българин, покорил „Долината на смъртта“, се завръща с мисия
Цялата тази практическа насоченост ми даде много опит. Първата година продуцирах реална банда. Ти трябва да знаеш, че това не е игра, трябва да си на ясно кои са правните изисквания, трябва да ангажираш студио, кетъринг, да уредиш транспорт – това са много важни неща, за да могат клиентите след това да кажат „Да, тези от университета Stenden са много яки и ни свършиха много добра работа!“, а не да се оплакват, че нищо не се е получило. Да, първото впечатление е важно, но и всяко друго след това!
Когато се озовеш в нова страна, определено се учиш как да се оправяш сам, сблъскваш с много нови, понякога трудни, но и интересни неща. През третата година правих сериозни проекти за стратегическо бизнес развитие на фирми, чрез продукт. Работихме по проект за фирма в Северна Холандия, която се занимава със сексуалното здраве на деца, които са умствено изостанали. Истината е, че този проект е доста сложен, много морален, много тъжен за някои, за други беше интересен, за трети може би бил и забавен. Но когато знаеш, че става дума за нещо толкова сериозно, трябва да си много внимателен. Когато учиш на морал, това означава, че ти също трябва да го притежаваш.
Когато се виждах с тези деца аз постоянно имах буца в гърлото. Моите колеги холандци повече говореха с тях. Аз съм много чувствителна, но когато трябва да правиш бизнес, трябва да умееш да запазиш самообладание, да изслушаш тези хора, да създадеш продукт, който да е от полза. Това е нещо, което се учи. Работила съм например за кауза, свързана с кученца, когато ми се е късало сърцето и просто съм искала да ги прибера всички вкъщи, да ги изкъпя и нахраня, но няма как. Ти трябва да си свършиш работата професионално.
Говорила съм с човек от Google, служителите там просто живеят в Google, те нямат друг живот. Но виждаш как хората, които стават в 5:30 и работят до много късно правят супер яки неща!
Когато се прибрах в България се прибрах първо за малко. Но сега вече за по-дълго. Определено виждам, че хората тук не осъзнават какъв потенциал има в България. Да, понякога ни делят вагони книги, както казва Тодор Колев, но хората трябва да са позитивно настроени и да отворят съзнанието си за хубавите неща, които всъщност са реални.
Съветвам студентите, с които се срещам, да не отписват България като опция, защото тук аз виждам адски много потенциал. И то именно заради медиите. Те достигат навсякъде, това е идеята. Това е една голяма сила, която не трябва да се подценява. Много ме радва фактът, че виждам как мои колеги, много по-напреднали от мен, създават и работят върху кампании, които дават позитивни резултати в обществен смисъл. Това, разбира се, може да се приложи и икономически.
Ето, следващата година европейска столица на културата ще е Пловдив. Тази година културна столица е градът, в който е моят университет – Леуварден, Кралство Нидерландия. Аз виждам какво направиха хората там. Има нещо много отличително при холандците – те просто не понасят да им се губи времето. Ако се срещаме, за да си говорим за бизнес, това означава, че ще говорим само по бизнес. Няма да се залъгваме с празни приказки и да си пием кафето. Ако искаме да пием кафе и да си говорим сладки приказки, ще направим друга среща, но сегашната ще бъде за бизнес, щом е такава уговорката. И точно тази организираност при тях е нещото, което ги води напред.
Защо българин се завърна от френски остров, за да живее на село
Аз бях в града, когато беше церемонията по откриването и беше „уау“. Ти виждаш как едни хора в малък град (Леуварден има около 120 000 жители) направиха нещо голямо. Някакви забележителности, които на нас няма да ни направят впечатление, те превърнаха в нещо невероятно. Имаше какво ли не – светлинно шоу, камери, които предаваха от едната част на града чак до другия му край. Просто от нещо малко направиха нещо много голямо. Българинът със сигурност ще се възхити на тази гледка. Но и ние го можем. Дори по-добре! Ние сме много по-сърцати и можем да го направим в пъти по-чудесно! Това ме мотивира, защото видях какво е навън, в чужбина, и си казвам „Тук има толкова хубави неща, защо да не го правим и ние?“ Като се замисля сега, разбирам че станах истински патриот в момента, в който заминах от България.
Вярвам, че у нас има много млади способни хора. Просто се старая да не обръщам внимание на таксиметровите шофьори, те винаги провалят тази позитивна енергия. Влизала съм в спор с двама, с трети не мисля да го правя.
Разбрах, че образованието няма край. Аз завърших с отличие, беше ми много интересно, първата година ми беше доста депресиращо, както може би на повечето студенти, които заминават в чужбина. Това са минали неща, но важното е какво си взел от всичко това. Аз мога да кажа „Да, взех това и това... къде бях, къде съм сега…“ Но човек винаги се учи. Стремя се всеки ден да научавам по нещо ново. Просто обичам да се обогатявам. И това е нещо, на което ме научи Холандия. Още нещо, което научих, особено при медиите е, че новина, която излиза днес, вече е стара. Така е и при мен – ако съм научила нещо ново днес, утре трябва да науча друго.
Радвам се, че не съм единствената, която се е завърнала в България. „Една птичка пролет не прави“, но може би пък е направила, за да дойде една и втора, и трета... и така все повече млади хора да се завръщат тук.
София не е центърът на света, но истината е, че българите сме много по-яки от западноевропейците. Казвам, защото съм го видяла.
Аз тръгнах в чужбина на шега. Просто си харесах университет и моята специалност и със семейството ми започнахме да подготвяме документите. Избрах образование в чужбина, а не в България, защото в 11-ти клас бях на лекция на второкурсници, където преподаваха неща, които вече бях учила. Знаех, че искам повече. Винаги съм искала да съм в „по-централната част“ на света. Хрумвало ни е с приятели по средата на седмицата, че ни се ходи някъде и просто се качваме на колата и отиваме на парти в Берлин или Амстердам. Това в България по-трудно ще се случи. Като заминеш, ставаш гражданин на света... Това, че аз съм от България, някой друг студент е от Япония, трети от Литва, няма абсолютно никакво значение - ние всички слушаме една музика, вярваме в добрите дела и полагаме сериозен труд за нашите лични и професионални цели. Ценностите обединяват по-силно от религия или националност. Създаваш много приятелства с хора от различни точки на света и това е супер готино!
Мислила съм и за магистратура, но може би след година. Този път съм избрала Великобритания. Причината е, че университетите там имат едни от най-добрите условия - като ресурс, като проучвания, като техника, особено за медия специалностите.
За да се развивам е важно не само изборът на специалност, но и обкръжението и културата. А Великобритания, не е скромна нито откъм история, нито откъм изкуство. Не, че искам да намесвам пирамидата на Maslow, но е факт, че за да се развива човек (и най-вече да се чувства добре) е важно да има базисна основа, като вкусна храна, климат, в който може да вирее и елементарните битови нужди да са му осигурени. Така, че човек може да надскача себе си, но никога да не пренебрегва дадените обстоятелства. В крайна сметка най-важно е да сме здрави и да се чувстваме добре!".
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
