Християнският свят отбелязва днес един от най-големите църковни празници - Рождество Христово (Коледа, Голяма Коледа, Божик, Божич).
Според Евангелието това станало в град Витлеем, провинция Юдея. Пророк Данаил предсказал, че Христос ще се яви 490 години след възстановяването на Йерусалимския храм. С приближаването на указаното време всички надежди на юдеите се устремили към идващия Месия.
Малко преди раждането, майка му Мария заедно с Йосиф отишла във Витлеем. Там те не могли да намерят място в страноприемница и били принудени да се подслонят в пещера извън града, където пастирите затваряли овцете.
Именно в тази пещера Мария родила сина си, повила го в пелени и го положила в ясли, където били привързани магаре и вол. С дишането си животните сгрявали Младенеца.
В мига на рождеството в небето пламнала чудна светлина, явил се ангел, който съобщил на намиращите се наблизо пастири, че на света е дошъл Спасителят.
Витлеемските пастири били първите хора, които се поклонили на Исус. Младенецът бил почетен и от трима източни царе, доведени във Витлеем от изгрялата над мястото на събитието звезда.
В народния календар
Рождество Христово започва в полунощ с обичая коледуване. В него участват само мъже - ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже, които се наричат коледари, коладници, коледаре, коледници.
От полунощ до сутринта те обикалят домовете, пеят специални коледни песни с пожелания за здраве, щастие в семейството и богата реколта, а стопаните ги даряват с коледарски краваи, пари и различни храни.
Коледарите се събират отново на 26 декември, за да разпределят краваите помежду си. Всеки взема кравая на своята любима.
Ако някоя мома е харесвана от повече ергени, нейният кравай се разиграва на търг. Печели онзи, който даде най-много пари.
Останалите събрани продукти се разпродават и средствата се предоставят на църквата или на училището.
На празника семейството отново се събира, но за разлика от Бъдни вечер похапва и блажно.
Обредната трапеза
включва пача, свинско печено, прясна пита, баница с месо, млечница, печен дроб, пастърма със зеле, печена кокошка.
Вярващите ходят на църква, където има празнична рождественска служба.
Именници
на Коледа са Младен, Радомир, Радослав, Радостин, Христо, Христина.
По традиция Коледа се празнува в нашата страна три дни.
Към Коледните празници се числи и Стефанов ден - на 27 декември. Празникът е посветен на първомъченика на християнската църква архидякон Стефан.
Със Стефановден завършват Коледните празници.
Няколко интересни факта за Коледа
- Названието Коледа идва от староанглийски Christes Maesse или Christs Mass - Меса на Христос.
- Името на дядо Коледа или Санта Клос (Санта Клаус) идва от холандското име за св. Никола - Sint Nikolass, съкратено до Sinterklass, което пък американците бързо превърнали в Санта Клаус.
- Празнуването на Коледа се превърнало в престъпление през XVII в. в Англия.
- Съкращаването на Крисмас до Иксмас - X-mas, не е неуважително или пренебрежително, защото X е първата буква от името на Христос в гръцката азбука.
- Първата коледна картичка е изобретена от англичанин през 1843 г. Като му омръзнало да пише специални писма до семейството си за празниците, бизнесменът Хенри Коулс решил, че с картичка поздравлението ще е по-просто и по-бързо.
- Една от най-популярните коледна песен в англоезичния свят - "Джингъл белс" Jingle Bells първоначално е написана за Деня на благодарността. Композирана е от Джеймс Пиърпойнт през 1857 г. Отначало парчето се е казвало One Horse Open Sleigh (Открита шейна с един кон).
- Украсяването на коледната елха със светлини се е зародила, когато преследваните християни започнали да поставят запалена свещ на прозорците си, често в дърво или растение, като знак, че там ще се казват молитви.
- Първите коледни курабии са се появили във Великобритания през 1847 г., първоначално основани върху френския бонбон, те постепенно станали популярни, след като сладкарите започнали да поставят любовни девизи в сладкишите.
