Той се чества семейно от всички християни, очакващи славното Рождество Христово.
Празникът е посветен и на дома, огнището, но и на починалите ни предци и родственици.
На Бъдни вечер (или Малка Коледа) цялото семейство се събира на скромна постна вечеря. Според българската народна традиция на обредната трапеза (която по традиция се слага върху слама на земята) се нареждат 7, 9 или 11 постни ястия.
Обикновено сред тях има варен боб, постни сарми или пълнени чушки, варено жито, тиквеник, ошаф, чесън, орехи, жито, плодове, обреден хляб.
Преди да се седне на масата вечерята непременно трябва да бъде прекадена от най-възрастния в дома. Стопанинът обикаля и всички останали помещения в дома.
Когато се разчупи погачата, първото парче се оставя до иконата за Богородица, а следващите се раздават по съответния ред на всеки член от семейството и на домашните животни.
Според обичая не се става по време на яденето
Всички стават заедно, а после масата не се разчиства, тъй като се смята, че умрелите идват да вечерят и да се погрижат за благополучието на живите.
Следващият ден - Голяма Коледа, е най-богатият в обредно отношение зимен празник и един от най-големите годишни празници у нас.
На обредната трапеза тогава се слагат свинско печено, прясна пита, баница с месо, млечница, печен дроб, пастърма със зеле, печена кокошка. (из "Календарни празници и обичаи на българите", кратка енциклопедия на БАН, 2000 г.)
През ХХ век българите прибавят към коледната обредност още един елемент, привнесен от Западна Европа - сияещата елха, която се свързва с редица древни митологеми.
Христос слиза на земята, за да освети хората и изкупи греховете им. С неговото въплъщаване се отбелязва нова ера - Спасителят донася частица от светостта на небесния мир - красивото, отрупано с плод Райско дърво.
Затова елхата се отрупва с фигурки на ангелчета, сребристи лентички, гирлянди, топчици, огънчета и свещички, символизиращи светлината, знанието, чистотата, истината.
Още малко за Бъдни вечер
Бъдни вечер, или както се нарича още от народа - Суха Коледа, Крачун, Наядка, се празнува в навечерието на Рождество Христово.
В езическата традиция празникът е свързан с плодородието и с началото на нарастването на деня, надвиването на нощта, и затова се чества като на трапезата се поставят храни, които при приготвянето набъбват.
Ако се върнем много назад във времето ще открием Деня на раждащото се слънце. Празникът се чествал и от египтяните, и от финикийците, и от асировавилонците, и от персите.
Такъв празник имали и славяните. Той е бил посветен на бога на плодородието Даждбог. В основата на празнуването му е бил магичен ритуал.
Когато християнството се наложило като религия, то не могло да отхвърли изцяло езическите традиции. Така християнски и езически елементи се сплели в едно.
Бъдни вечер и народните обичаи
Още с идването на зората започва подготовката за вечерята. Стопанката, най-възрастната жена в семейството, замесва хляб, наречен "бъдник", "боговица", "вечерна".
Изображението на житен клас, рало, животно и т.н. стои като украса на питката. В нея пък се поставя паричка, зърно, сламка. Всички те са символи на плодородието и богатството.
Колкото по-рано се седне на тържествената вечеря, толкова по-рано ще узрее житото, а колкото са повече ястията на трапезата, толкова по-богата ще е годината, вярват старите.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!