Какво се случи пред очите на Йордан Василев

Д�с �с е премиерата на първия том на книгата "Това се случи пред очите ми" - спомени на Йордан Василев за промените след падането на комунизма и за събитията по време на президентския мандат на Петър Стоянов.

Това е поглед към близкото минало, разказ за промените след падането на комунизма и за събитията в България по време на президентския мандат на Петър Стоянов.

Йордан Василев - изтъкнат и уважаван литератор, изследовател, публицист, политик е основателят и първи главен редактор на вестник "Демокрация" - някогашният всекидневник на Съюза на демократичните сили, излизал от февруари 1991 до май 2002 г.

В спомените си той задава въпроси, които и преди годни, и днес звучат скандално, защото в тях се крие

неизречената до днес истина за т.нар. "български преход".

Ето някои от тях:

- как възникнаха първите неформални дружества и СДС?

- кой възстанови старите демократични партии, без някой да е гласувал за лидерите им?

- защо "назначените" лидери се оказаха агенти на Държавна сигурност?

- защо "червеният парламент" "назначи" Желю Желев за президент?

- защо д-р Желев тръгна да сваля "синия" кабинет на Филип Димитров?

- кой разцепи СДС?

- как Иван Костов бе избран за председател на СДС?

- как се стигна до президентската кандидатурата на Петър Стоянов?

- каква е истината за драмата на 4 февруари 1997 г., когато страната е изправена пред гражданска война?

- защо Жан Виденов се опъна на руския натиск, а Иван Костов им подари „Лукойл"?

- Кой върна комунистите на власт?

- колко "законно" бяха ограбени българските граждани?...

За 4 февруари 1997 г. президентът (1997-2002 г.) Петър Стоянов свидетелства в книгата от първо лице.

Редактор е Румен Леонидов, който участва с няколко коментара и послеслов.

Йордан Василев, роден на 26 септември 1935 г., е автор и съставител на 15 книги, между които и две за Елисавета Багряна, в съавторство със съпругата си Блага Димитрова.

През март 1948 г. семейството му е било изселено от София, а жителството им - възстановено през 1964 г. Следвал българска филология, през 1956 г., след антикомунистическото въстание в Унгария, го изключили от Софийския университет, който завършил по-късно.

Работил в сп. "Септември" и сп. "Литературна мисъл", бил уволнен и от двете редакции. По-късно работил в Института за литература на БАН. Защитил е дисертация за Иван Хаджийски, но е бил хабиилитиран едва през 1990 г.

През ноември 1988 г. е сред основателите на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството и по-късно на СДС. Беше депутат в Седмото Велико Народно събрание, когато като член на "групата на 39-те", отказа да подпише конституцията. Депутат беше в 36-то НС, в което беше и председател на Комисията за национална сигурност.

"Четейки книгата на Йордан Василев си припомних и изясних много неща,

които и аз, като повечето българи, бях забравил. А забравата е оръжието, което жадните за власт и пари демагози винаги използват срещу ни", пише в послеслова Румен Леонидов. И споделя, че е време да стигнем до по-дълбок прочит на най-новата ни история и да положим усилия да погледнем отвъд видимото, официалното, наложеното от казионната журналистика.

И по-нататък: "Една снимката ни връща към казаното от президента Петър Стоянов в обръщението му към Народното събрание, което току-що е гласувало кабинета на Иван Костов. Той уверено заявява: "Дойдох при вас, за да обявим заедно: Войната между институциите свърши."

Но не съвсем. Tвърдението отразява мисленето на почтените хора. На онези, които са искрени, дори понякога наивни, особено когато животът ги сблъска с култивирания цинизъм на духовно посредствените, но иначе високообразовани професионалисти от новата посткомунистическа вълна в политиката и икономиката.

Дали Петър Стоянов е схващал какво го чака занапред, можем само да гадаем. В същото обръщение към Народното събрание той цитира и дядо Славейков: "Няма по-голяма глупост от тая да счита човек себе си по-умен от всички и да претендува за ръководство над другите."

Дали точно тук не е имал предвид появяващите се вече самомнителност и чувство за непогрешимост у Иван Костов? И това няма как да узнаем, освен ако Петър Стоянов сам не проговори.

През следващите четири години отношенията между президента и премиера от топли ще станат хладни, а съвсем накрая направо ледени. Причините за това обаче не са институционални, нито лични. Те ще бъдат разгледани от автора Йордан Василев, надявам се, в следващата част от книгата", пише Румен Леонидов.

И пита:

"За какво могат да се скарат двама мъже?

Отговарям: за жени, за пари или за повече власт. В техния случай и трите отговора са съвсем неверни. Костов не се интересува от чужди жени, Стоянов не се интересува от чужди пари и от власт - през 2008 г. сам се отказа от поста председател на СДС, сам напусна парламента и заряза заплата, служебна кола и командировки в чужбина.

При тях всичко е в различна орбита. Стоянов продължава да обикаля голямата планета на световната политика, участва в йерархията на планетарната подредба, каца и излита от различни среди и континенти, където се уважават почтеността, откритостта, вродената артистичност и чистокръвната демократичност.

Костов се движи в затвореното си пространство, в тъмнината на дълбокия си и амбициозен ум, често пъти дидактичен и нравоучителен, но невинаги нравствен. Той отдавна никъде не лети - оцелява между няколко десетки свои клакьори, които се радват по своему на особения му характер.

А дали всъщност това не е най-голямата му мимикрия - дирижирано да се внушава, че политическите му действия се дължат на мрачния му и тежък манталитет, на подозрителността и самомнителността му, за да не се задават други, според мен, по-основателни въпроси, като:

- Как точно бе избран за финансов министър в кабинета Попов веднага след оттеглянето на Луканов - точно в периода, когато най-безогледно и "законно" бяха ограбени българските граждани, включително чрез фалиралите банки и пирамиди, и беше окрадена България, включително и с външно търговските ни дружества?

- Защо не се отвориха решително архивите на ДС?

- Защо приватизацията у нас се проведе така, че облагодетелства основно бившите комунисти и върхушката на ДС?

Не знам. На автора на тази книга предстои написването на втора част", пише Румен Леонидов в своя послеслов.

Издателите от "Изток-Запад" съобщават, че вторият том ще излезе през май. В него зададените въпроси ще бъдат заменени от откровените отговори.