Това е поглед към близкото минало, разказ за промените след падането на комунизма и за събитията в България по време на президентския мандат на Петър Стоянов.
Йордан Василев - изтъкнат и уважаван литератор, изследовател, публицист, политик е основателят и първи главен редактор на вестник "Демокрация" - някогашният всекидневник на Съюза на демократичните сили, излизал от февруари 1991 до май 2002 г.
В спомените си той задава въпроси, които и преди годни, и днес звучат скандално, защото в тях се крие
неизречената до днес истина за т.нар. "български преход".
Ето някои от тях:
- как възникнаха първите неформални дружества и СДС?
- кой възстанови старите демократични партии, без някой да е гласувал за лидерите им?
- защо "назначените" лидери се оказаха агенти на Държавна сигурност?
- защо "червеният парламент" "назначи" Желю Желев за президент?
- защо д-р Желев тръгна да сваля "синия" кабинет на Филип Димитров?
- кой разцепи СДС?
- как Иван Костов бе избран за председател на СДС?
- как се стигна до президентската кандидатурата на Петър Стоянов?
- каква е истината за драмата на 4 февруари 1997 г., когато страната е изправена пред гражданска война?
- защо Жан Виденов се опъна на руския натиск, а Иван Костов им подари „Лукойл"?
- Кой върна комунистите на власт?
- колко "законно" бяха ограбени българските граждани?...
За 4 февруари 1997 г. президентът (1997-2002 г.) Петър Стоянов свидетелства в книгата от първо лице.
Редактор е Румен Леонидов, който участва с няколко коментара и послеслов.
Йордан Василев, роден на 26 септември 1935 г., е автор и съставител на 15 книги, между които и две за Елисавета Багряна, в съавторство със съпругата си Блага Димитрова.
През март 1948 г. семейството му е било изселено от София, а жителството им - възстановено през 1964 г. Следвал българска филология, през 1956 г., след антикомунистическото въстание в Унгария, го изключили от Софийския университет, който завършил по-късно.
Работил в сп. "Септември" и сп. "Литературна мисъл", бил уволнен и от двете редакции. По-късно работил в Института за литература на БАН. Защитил е дисертация за Иван Хаджийски, но е бил хабиилитиран едва през 1990 г.
През ноември 1988 г. е сред основателите на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството и по-късно на СДС. Беше депутат в Седмото Велико Народно събрание, когато като член на "групата на 39-те", отказа да подпише конституцията. Депутат беше в 36-то НС, в което беше и председател на Комисията за национална сигурност.
"Четейки книгата на Йордан Василев си припомних и изясних много неща,
които и аз, като повечето българи, бях забравил. А забравата е оръжието, което жадните за власт и пари демагози винаги използват срещу ни", пише в послеслова Румен Леонидов. И споделя, че е време да стигнем до по-дълбок прочит на най-новата ни история и да положим усилия да погледнем отвъд видимото, официалното, наложеното от казионната журналистика.
И по-нататък: "Една снимката ни връща към казаното от президента Петър Стоянов в обръщението му към Народното събрание, което току-що е гласувало кабинета на Иван Костов. Той уверено заявява: "Дойдох при вас, за да обявим заедно: Войната между институциите свърши."
Но не съвсем. Tвърдението отразява мисленето на почтените хора. На онези, които са искрени, дори понякога наивни, особено когато животът ги сблъска с култивирания цинизъм на духовно посредствените, но иначе високообразовани професионалисти от новата посткомунистическа вълна в политиката и икономиката.
Дали Петър Стоянов е схващал какво го чака занапред, можем само да гадаем. В същото обръщение към Народното събрание той цитира и дядо Славейков: "Няма по-голяма глупост от тая да счита човек себе си по-умен от всички и да претендува за ръководство над другите."
Дали точно тук не е имал предвид появяващите се вече самомнителност и чувство за непогрешимост у Иван Костов? И това няма как да узнаем, освен ако Петър Стоянов сам не проговори.
През следващите четири години отношенията между президента и премиера от топли ще станат хладни, а съвсем накрая направо ледени. Причините за това обаче не са институционални, нито лични. Те ще бъдат разгледани от автора Йордан Василев, надявам се, в следващата част от книгата", пише Румен Леонидов.
И пита:
"За какво могат да се скарат двама мъже?
Отговарям: за жени, за пари или за повече власт. В техния случай и трите отговора са съвсем неверни. Костов не се интересува от чужди жени, Стоянов не се интересува от чужди пари и от власт - през 2008 г. сам се отказа от поста председател на СДС, сам напусна парламента и заряза заплата, служебна кола и командировки в чужбина.
При тях всичко е в различна орбита. Стоянов продължава да обикаля голямата планета на световната политика, участва в йерархията на планетарната подредба, каца и излита от различни среди и континенти, където се уважават почтеността, откритостта, вродената артистичност и чистокръвната демократичност.
Костов се движи в затвореното си пространство, в тъмнината на дълбокия си и амбициозен ум, често пъти дидактичен и нравоучителен, но невинаги нравствен. Той отдавна никъде не лети - оцелява между няколко десетки свои клакьори, които се радват по своему на особения му характер.
А дали всъщност това не е най-голямата му мимикрия - дирижирано да се внушава, че политическите му действия се дължат на мрачния му и тежък манталитет, на подозрителността и самомнителността му, за да не се задават други, според мен, по-основателни въпроси, като:
- Как точно бе избран за финансов министър в кабинета Попов веднага след оттеглянето на Луканов - точно в периода, когато най-безогледно и "законно" бяха ограбени българските граждани, включително чрез фалиралите банки и пирамиди, и беше окрадена България, включително и с външно търговските ни дружества?
- Защо не се отвориха решително архивите на ДС?
- Защо приватизацията у нас се проведе така, че облагодетелства основно бившите комунисти и върхушката на ДС?
Не знам. На автора на тази книга предстои написването на втора част", пише Румен Леонидов в своя послеслов.
Издателите от "Изток-Запад" съобщават, че вторият том ще излезе през май. В него зададените въпроси ще бъдат заменени от откровените отговори.
Последвайте ни
